Когато в скърби, всекиму додяли,
е куче март – от крайния квартал,
по милост някой слънце му е дал
и плачеща върба – да го пожали.
Когато в изтънели кожи кучи ...
Заблудени от илюзиите свои, наши,
Стоим и мислим, мислим и ст(р)оим.
Треперим, от самия страх уплашени,
И вечер неуспехите броим.
А пред нас завърта се светът като на лента. ...
Има миг за любов и за нежност,
миг за обич - синовна и майчина,
миг за болка - дълбока, безбрежна,
и надежда - добра и безкрайна.
Има мигове, спиращи времето, ...
Мартенски сняг – неочакван и късен,
зимата иска да върне назад,
без да ме пита, снежинките ръси
с бял, заскрежен от студа, водопад.
Нямам въпроси, снегът ми харесва, ...
Всяка вечер с надежда се друсам и мечтая за дните добри,
разорен от беди и покруса! Като факла съдбата гори!
Гръм разбива земята и стенат обладани от ужас души!
Щом децата умират без време, е нищожен животът, нали?
Не успяхме добре да живеем и проспахме красивия ден! ...
Стои войник със жълто-синьо знаме
на пост в окопа с мисълта:
"Какво ли със детето ми ще стане?
Дали ще бъде роб, или на свобода."
Стои и няма мраз и глад за него. ...
Мое мило пораснало малко момиче,
колко дълго събира се капката дъжд
в окото на бурята. После потича.
И жената не става жена изведнъж.
Колко дълго пътува вълната в морето ...
Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...
И днес небето е небе, ала едва ли,
ще смогне Бог с дъга да го закърпи.
След сушата – потоп. Земята жали,
децата си. Вдовишки черни кърпи,
са сенките и жалопойно вият сури* ...
Ти спомняш ли си българино за Батак,
за онова старо време ти си спомни.
За кланетата, за ужасите си спомни пак,
и не забравяй историята, нея запомни.
За кървавият турски ятаган и зверовете, ...
И споменът за нас избледнява,
от пожълтелия лист на времето,
а клепачите притискат сълзите -
за мечтите, в откраднато минало.
Твоят път не свършва с мен, ...
Мога да съм нечия и ничия,
желана, нежелана кой му пука,
най - мразена и най - обичана,
виновна и безгрешна и оплюта.
Аз мога да обичам до умиране, ...
Толкова рядко се случва, а днес съм дошла.
Приседнах ей тука до теб на пръстта.
Сълзите се стичат-утеха са те,
но гневна съм, татко, като малко дете.
И питам се дали съм Простила, ...
Безименните гари са милиони,
очите детски – в куфара с тъгата
и тя е бежанец, война я гони...
Ни дом остана, ни душа позната.
И релси се извиват – посивели, ...
Навярно скоро ще се намълчиш
и вероятно ще потърсиш моя глас,
но с тази тишина ми причинѝ,
че всъщност аз за тебе онемях...
Недей да се насилваш. Преживял съм ...
Залезът зимен е – светва, угасва –
хвърлен на покрива остър зъб.
А срещу уроки, обич нещастна –
лунно мънисто над стария дъб.
С мъка изтръгвам стрелата лъчиста – ...
Косите ти... косите ти, невесто,
са сплитани от Господ... може би.
Не знам... На кой ли мъж ще му е лесно
дори без дума с друг да те дели.
А ти притихваш бледа из нивята ...
Ще бъда живото доказателство,
че любовта не умира
и след счупените прешлени надежда,
и след разбитите в сърцето небеса,
ще докажа, че любовта живее ...
Човешкият живот е не повече от век,
понякога годините минават като месец, ден
и много трудно е обикновен човек
да разбере "какво?", когато е роден.
Да срещнеш някого през този труден път ...
Смалих се, от тревата съм по-ниска.
Издава ме проклет цигарен дим.
Един не се намери – да поиска,
до мен да седне, тъй да помълчим.
Да поделим цигарата – едната, ...
Не ме завръщай, след като ме гониш.
Не съм вълна̀ за твоя бряг.
Да бях ти Бог - да ме помолиш,
аз щях да ти простя за всеки грях...
Но аз човек съм. Плътнокръвен. ...
О, призраци на неугаснали терзания,
на мисли изплували сред гибелта,
извиращи отново тежки ридания
и сънища уплашили нощта.
Вие идвате в покоя от изпитания, ...
Сърцето като слънце ще изгрее,
а слънцето като сърце ще свети,
щом в пролет синьото небе прелее,
щом пролет плисне цветните куплети.
Зелена радостта ще се завърне, ...