Не се обаждаш ти нито нощ, нито ден,
не ме търсиш и забрави за мен...
Не ти липсвам аз явно вече,
защото съм от тебе далече...
Седя си в стаята сама, ...
Отровна съм и с мене не общувай.
Не ставам за любов или приятел.
Тръгни си бързо – без да се сбогуваш.
И не сънувай плитките ми златни.
Това е орис – да съм диворасляк, ...
Прегръщам с обич душата си
и светлината в нея искам да запазя!
За да бъде - онзи светъл вестоносец
в кодиране на думите и смисъла...
На пространствено времевия поток, ...
" Прекрасна си сега сред листопада! " -
признава завистливо есента.
С последен дъх целуват те листата
и отпътуват нейде без следа.
Нашепва вятърът безспир в гората: ...
На края на лятото вятърът може да пее -
на птиците звънкото вече отлитна на юг.
Усмихва се слънцето - още щастливо е, грее.
Понякога плаче дъжд в стария, прашен улук.
Но зрее живот по лозници и бели овошки. ...
И в смътен миг, далеч от тук,
в прозореца на бъдещето спрял,
навлизам с поглед в краткия си път,
където себе си съм преживял.
...И ето - дни, и ето - часове мълчат. ...
Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...
Разголвам, чрез рими душата до кости ...
Душата крие тайна подир тайна.
И само Бог най-вътре я познава.
Живее си мистична и безкрайна,
ту мека почва, ту земя корава.
Любов ли е в Христа, расте и крепне, ...
Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.
Понеже съм тълпа… поднасям клюки – ...
Желания...
Желания и пориви...
Да те изрисувам гола върху лист със моливи.
И после с гумичка да те изтрия,
и истината за картината със теб да скрия... ...
Море. Като мечтите ми голямо.
Солено, сякаш пълно със сълзи.
Брегът съм аз – коричката на раната.
А в него се разбиват куп вълни....
Говорят, че е пълно със русалки, ...
Топъл къшей от меката пита
ухае на зима, на спомени детски,
как мама слънце в косите ми сплита
и с любов денят ми замесва.
Пак облича ме в рокличка чиста ...
Да се погледна отново през очите ти.
Да потъна в дълбокия син океан.
Държаща ръката ти здраво,
и пръстите вплетени в едно цяло.
Сърцето да бие в ритъм очестен, както преди. ...
Спира есен край селското гробище...
В тъмнина, от щурци пренаселена,
падат орехи – тъжни бездомници,
и по къра търкалят вселената.
Сбрало кръпки кенар и кълчища, ...
В земята пръхка семенце посей
от него житен клас да избуи.
Дъждецът летен жито да полей,
от златна нива хляб да се роди.
До кладенец букачка посади ...
Езикът ми си има своя воля.
- Кафе с усмивка, ако може, моля.
- Кафе. Усмивките са много вкусни,
ела, вземи една от мойте устни.
Ами, несръчен съм си поначало ...
Всеки търси от злато кокошка,
иска вино, жени, мохабет.
Аз пък искам единствено прошка
от жена си – заврян аз съм зет.
Вкъщи тихо е, звук се не чува, ...
Когато самотата почне да тежи
и чувствата в сърцето ми убива,
не искам да стоя сред четири стени
и търся пътя, който се открива.
И правя се на много силна и добра, ...
На 30 август тази година, по покана на водещата предаването "Нощен Хоризонт" по БНР - г-жа Мая Данчева, една изключително фина, изискана и културна дама, бях заедно с г-жа Росица Копукова - много силна българска поетеса, гост на БНР. Това е второто ми гостуване в Националното радио в малките часове. ...
В прегръдка на септември съм и зная,
че златното тепърва предстои.
Че шарената есенна омая,
задълго ще изпълва мойте дни.
Ще пия сочност в гроздето родена, ...
Колкото и да казвам,че те мразя,
все още в дълбините на сърцето си те пазя,
огънят на омразата лудо в мен гори,
и ме изпепелява без капка жал дори.
А може би това не е ненавист, ...
И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.
Дори поетът – от жена роден, ...
Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...