Poetry by contemporary authors
Крайности 🇧🇬
Говорѝ, говорѝ...
И аз говоря.
Това, което не казваме
е сойка, която лети. ...
Мое мъничко момиче... 🇧🇬
мое красиво дете,
прости ми, че още те нямам,
че не те държа в ръце.
Зная, чакаш дълго ...
„Жива Библиотека“ във Велико Търново 🇧🇬
Понякога се губим в тъмнината, където сме на болката си в плен.
Понякога намираме утеха в познатите на всекиго дела –
даряване на шанс или на дреха на някого, премръзнал на студа.
Понякога душата ни се лута и дните си отиват като дъжд. ...
Ден, от обич прероден 🇧🇬
с плач в декемврийския ден.
Мисли – завихрили дъх, обледени –
тръгват към спомен зелен.
Искаме нашето, жаркото лято ...
Частици 🇧🇬
ние се отблъскваме, привличаме
а верен път най-трудно се избира
дори да искаме и да обичаме.
А разумът ни гневен не разбира ...
Пейо Яворов 🇧🇬
С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,
в гора закрилница пишеше своите слова.
Ти водеше със свойте другари борба,
една борба в полза роду и България. ...
Надбягване с времето 🇧🇬
и напираха безброй мечти.
Ако можех горе в небесата
да достигна светлите звезди.
Времето минаваше край мене, ...
Две надежди и една наум 🇧🇬
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
Към душата си 🇧🇬
просто зъби трябва да стиснем,
това са от тези, гадните дни,
през, които в живота трябва да минем.
Моя ранима и крехка душа, ...
Пренастройване 🇧🇬
в реверите на глъхнещия ден,
протрузия усетил помежду ни,
отслужиш панахидата за мен,
ще впрегна всички нервни окончания ...
За миналото, няма да плача! 🇧🇬
не искам дори да скърбя,
в ново утро пак да прекрача
и надежда в ръце да държа.
Простора обичан поглеждам, ...
Валеше тихо 🇧🇬
Валеше тихо над града
и само вятърът шумеше,
животът ми е суета,
за щастието късно беше. ...
Ах, защо ли се ожених! 🇧🇬
Сгушен сутрин под юргана,
вънка мраз, кошмар и лед
за работа трябва да стана,
че да спечеля някой лев. ...
Зима 🇧🇬
Хврък - подхврък пиле вранче!
Всичко вън е чистичко и бяло,
сгушено под топло одеало.
Сляп беглец (с нови очи) 🇧🇬
Надеждата на ръба на сянката виси обесена.
Разлагащо се тяло сложено на пиедестал,
а с годините духът остава все така вял.
Сега под небето окачен, цветен ореол, ...
За живите добро дали остана 🇧🇬
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...
Христо Смирненски 🇧🇬
Ти пак гледаш във витрините на големия град,
а там са те, отразяват се в тях детските личица.
Сив и студен е той за бедния, а светъл за богат,
видя пак малките гаврошовци, едни бедни деца! ...
Щастие 🇧🇬
В стомаха ято пеперуди пърхат
Умът престава да премисля вещо
Във вселената нещата се объркват.
Когато някой ,някъде обича нещо ...