Момче голямо станах вече.
Откакто знаете ме две лета от времето изтече,
но ей ме на – по-двора бабин тичам,
с Нора в игри се пак увличам.
И спомняте си, зная, ...
Животът като вятър разпилява листата на земята, играещи роля на картите ти в ръката.
Сега шарения разпръсва се в небесата.
С чувство обзалагал си се до вчера как ще протекат нещата.
Изведнъж откриваш мястото си в играта.
И ако в мъглата ти все още си погълнат от идеята, загнездила ти се в главата; ...
Душата под нокът крепи се с надежда,
щом съдбата вещае край и метежност.
Животът роден е от обич и искрена нежност,
и в морала човешки е най-ценната ценност.
"Какво е животът?" се питаме. ...
Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия, ...
Аз търсих талисмана свой с години,
проучвах знаци, символи и форми –
предмети малки в пръстите застинали,
потънали в магическите формули.
Видях лица на хора непознати, ...
Аз твоя съм, единствено в съня ти...
Единствено в съня ми ти си с мен...
И вмъквам се чрез него във ума ти,
където той за мъничко остава в моя плен...
Сънят за мен е свят безбрежен, ...
Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...
Родно село, приказно и свято,
нося те в сърцето като в храм.
Ти за мен си синьо топло лято
и нестихващ спомен - океан.
Ти си с дъх и ромон на капчука, ...
Скърца моливът в мислите,
жаден за скверност на листите.
Трупа въздишки на чувствата,
в откъси горест и щастие.
С време и в безвремие, спомен далечен ...
Размисли на една тъща
Зетят, може би, в началото е чужд човек,
влязъл зад домашната ограда,
ала все да ти доказва, вече четвърт век,
че Бог изпрАтил го е за награда… ...
Клавишите потъваха, въздъхвайки под пръстите ми скръбно...
Чукчèтата дробяха на кристалчета от звуци тишината...
Шопен ги чу в отвъдното, ефира прекоси за миг обратно.
Тъгата ми целуна. С теготата ми на рамото си тръгна…
И детството мажорно се завърна със сонатата на Моцарт. ...
Тръгва си лятото босоного, загоряло…
Жарко златно слънце в косите си сбрало,
с пясък по нозете и с издрани колене,
с весел смях в очите като синьото море.
В полето прегоряла е тревата ароматна. ...
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня!
Поисках изгрева, поисках светлината, ...
Звездна люлка за мен направи,
обкована със златен прашец
и постеля от Млечния път изтъчи,
извезана с майски дъждец.
На Луната заръчай над мене да бди ...
Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.
Ти някъде си. Може би не знаеш ...
-17-
От втора глава на втората книга,
в която на Слави давам много важни съвети,
започва сюжетната линия, в която въпрос се повдига,
за пръв път за нашето ухаещо, напъпило цвете. ...