Заслушана в стъпките на нощта,
където сенките изчезват в мрака,
под балкона, до старата липа,
на пейката съм и те очаквам.
Ти сядаш с чаша вино в ръка, ...
На спирката премръзнала стоя
с надеждата, да е пристигнал вече
Таблото гледам и опитвам да прозра
къде е автобусът, пак ли е обречен
Но ето, че до мен застана Любовта. ...
Животът ме избра и ме прегърна.
Вълшебни мигове ми подари...
Но първо ме разпъна на посоки...
Безпътни... недостатъчни... раними...
И до безсилие. До лудост. ...
"Sometimes I wonder if this suffering is going to last forever?!"
"No. Sooner or later everybody are going to die."
"But why is all this?! I hurt no one, never!"
"Yes. And people like you are going to suffer, no matter how hard they will try."
Light. Words. A distant murmur of forgotten wraith. ...
Каквото да поискаш, все е кът.
И не, че искаш нещо непосилно –
додето ветрищата отшумят,
наляво, или дясно ще се килне,
капелата? Тя има собствен нрав – ...
Не търси чудесата в сайтове с куриози,
те се случват навсякъде, просто ги виж.
Отвори си очите за букета от рози,
събуди се, човече, буден си, а пък спиш.
Всяка глътка от въздух е ново начало, ...
Тя не беше родена с душа на жена,
тя не хленчеше - имаше сила.
С всеки удар изправяше твърдо снага
и заспиваше в бедна квартира.
Позакърпваше дрехите, спеше на студ ...
Разхвърлян свят. Подреждам го по малко.
Поспирам се. И утре ще е ден.
Бездомни стъпки. Ключ под изтривалка.
Ако се върна, ще е раздвоен.
Забързан делник. Дърпам двата края. ...
Сега ще си мълчим красноречиво,
а после достоверно ще се лъжем.
За теб е ден. За мен е всичко сиво.
Езиците ни – някой да ги върже!
Не мога да пресмятам любовта си, ...
Обръщам се назад и гледам пътя си.
Изминала съм доста. Не му се вижда края.
Изкачва се по стръмното, а после спуска се.
Научила съм много, но още толкова не зная.
Научих се да чакам изгреви. И сто надежди. ...
Небето се изрони – до основата,
облечен пак във вчерашните дрипи,
не се досети, тичащ все към новото,
денят за сбогом вино да ти сипе.
И не, че си пияч и ти с пиячите, ...
Цветята на двора умират в печал.
Агония сее тъга по земята.
Надеждата тъне в разруха и кал,
преди дори да докосне вратата.
Сълзи на дете заличават следите, ...
Искам да отпивам хубостта ти
на малки глътки с жадните очи.
Ще пренебрегна "мъдрите" цитати,
че всяка друга може да си ти.
С дъха си зачестено ще те галя, ...
Навярно дяволът
Навярно дяволът ме е целунал
и затова не ми върви във любовта.
Дали коварно той се е преструвал,
или е търсил път към мене на шега. ...
След тебе болката е гладен хищник
и дебне в тъмното ръцете ми,
как търсят допир и опора в нищото,
за да прегърнат твоето сърце...
Аз още питам себе си - Защо ли? ...
Ако подадеш ръка навън и затвориш очи, есенният дъжд ще ти припомни...
Това усещане, детското, безгрижното, наивно и чисто съществуване.
Нима сме толкова затворени в себе си, че забравихме как да бъдем щастливи?
А дъждът е там, светът е там, същият свят от детството, което помним.
Същите мокри дрехи ...
Твои слова – вода в челне дырявом,
Ты говоришь, а мы идём ко дну…,
И под слова я ласточкой ныряю
И превращаюсь в рыбу-тишину.
Мне серебро пропитывает душу, ...
Каквото и колкото имах и нямах
и даде и взе ми животът каквото можа
Пързалката му подготви ме видимо зряла
окастри излишното и въдвори правила
Полека избързва ритъмът днешен ...