Денят ще дойде като мил приятел
и ще събуди утрото си в мен,
и мигове с порода ароматна
ще ми накапе с изгрев откровен.
И ще попия пролетната прелест ...
Един до друг на една ръка разстояние.
Гледаме се в очите,
а бушуващите в нас емоции оказват влияние.
Всичко е просто всяко движение
с поглед ще си следим ...
Стихът пореден в стаята мълви,
че нужни са ни думите горчиви,
разказващи за тежките съдби,
залутани в безпътица, но мили.
Защото нужен ни е онзи бряг, ...
О, размахвайте вий мечове и шпаги,
Над глави да се веят бойни свади!
Сякаш не знай, що брои нам думи,
Нейде низ душата, когат боен дух извади своите струни!
О, любовници! ...
Ръцете ми са целите във прах,
във пепелта от изгорели "птици".
Когато ги погледнах, осъзнах –
мечти са туй, угаснали в зеници.
Не исках да повярвам – не е сън, ...
Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,
е мътна. Много риба се лови, ...
Аз те търся, ти ме търсиш,
но непозволено ни е с теб да се открием.
Аз те викам, ти ме викаш,
но зовът затихва, не намерил прием.
Аз те чакам, ти ме чакаш, ...
Когато пак вляза в своята мечта
и усетя да изпълва мойте вени,
откривам нов свят, чувствам топлина
и оставям зад гърба си всичките проблеми.
А там ме чака сладостта ...
Поетът с нежната душа
Душата ми е бяла като птица, ранена,
която се снишава и към изгрева полита.
Излита и се връща пак при мен наранена,
слънцето и раните лекува и тя пак излита. ...
Устремен вървях по есенните пътеки,
потрупани с мокри умиращи листа,
вървях без чувства, отдавна ми отнети
от ръцете ожесточени на любовта.
Вървях в утрини дъждовно мъгливи, ...
Тя пристига и тръгва бездумна;
без покана, известие, знак;
безпощадна, и страстна, и блудна,
стъпва нагло на нашия праг.
Тя вода е и въздух, и огън. ...
Събужда се деня като молитва,
от есенни лъчи в поток листа,
минутите с възторг нагоре литват
и в цветни аромати си растат.
Избирам си най-цветната минута, ...
Аз идвам от север, от много, от много далече
и не броя без апломб преброените стъпки,
не от страх аз заставам пред вас разсъблечен,
не в страха си прикривам плътта с оределите кръпки.
Тук съм дръзко изправен, нека гледат ме всички, ...
Бял череп със очи светлочерни,
аз съм и кукла и вентрилоквист
света понякога ругая с думи бедни,
нима съм отегчен, болен песимист?
Не! Затова търся свобода ...
Час без теб се усеща като месец.
Ден без теб се усеща като година.
Седмица без теб се усеща като век.
Месец без теб се усеща като хилядолетие.
Година без теб е същинско мъчение.
Ще ме забравиш ли преди да се намерим?
В началото сме били близко.
Сега е трудно да вървим един към друг.
И времето със разстоянията ни разделя.
...Разговори...разговори... ...
Пак тук сме. Ето, пуканките, колата,
не се стеснявайте, студена е и вкусна.
Рефлектор, сцена... А коя е голата?
Ах, истина била! И кой профан я пусна?
Самотна дума хлипа, зад кулисите, ...
Прошепна ми го тихо "Лека нощ",
но аз едва ли ще заспя с мечтите.
Усещам любовта и чудната ѝ мощ.
Дъга ще търся сред звездите.
Не искам да ни раздели нощта. ...