Назови три неща, които можеш да видиш,
просто, със завързани очи.
-Виждам любовта, красотата и хармонията...
Назови три неща, които можеш да почувстваш,
без ръце. ...
Най-тъжната жена на мен прилича -
усукала косите си в забрадка,
усмихната, защото е вежлива,
сама за себе си останала загадка.
Най-топлите очи, които гледат ...
Труден за обичане
За мен време не всеки има,
а щом го намери ще е след толкова тичане.
Къса цвят и без да пита взима,
а после, труден съм бил за обичане. ...
От пъкъла излязох още парещ
и чак до днес месата ми кървят.
А ти опитваш с погледа си жарещ
и с думи да ме палиш, да горя.
Та аз от там дошъл съм, да го знаеш – ...
Вземете ръцете ми и ги оковете.
Не ми се полага такава свобода.
Изтръгнете мислите ми и ги претопете.
Подарявам ви своята съдба.
Изхвърлете всяка моя надежда, ...
А на госпожите и на господина,
що ден и нощем пожелават ми да се спомина,
предайте им, че поздравявам ги с проклятие най-черно,
що ще доживеят да се сбъдне верно:
“От този ден да ви изтлее мъжеството ...
Едно небе над нас, което да ни съди,
а ти размахваш пръст, откакто те изпъди
от рая кротко Бог, без нищо да ти каже.
Почувства се навън съвсем като прокажен
и само този пръст отчаяно повдигаш, ...
Думите, с които ме обличаш,
не са ми даже далечни роднини,
нито бегло копие на случайни познати.
Откакто познавам зимата ти,
всяка дума се втурва да стане лавина. ...
Вторник изчаквам с тревога голяма.
Сякаш предчувствам, че пак ще го няма
и притеснен съм. Защо - не разбирам.
Страх ли аз в себе си акумулирам
или тинейджърски филми в главата ...
Снежно момиче
С тихи стъпки идваш и оставаш в моя сън,
с бяла роба като нежна и красива самодива.
Усмихвам ти се, забравям за студа навън
в очите ми се вглеждаш искренна и дива. ...
В нощта звучи библейско слово.
Дори звездите са притихнали.
Камбанен звън ще огласи отново
една хилядолетна, светла истина.
На кръст разпънали синът господен… ...
Отворих пътната врата -
пред мене като в приказка красива -
градинката с разцъфнали цветя
под сянката до бялата ни слива.
На мамината гозба аромата ...
Седя сама, а вън дъждът вали
и иска ми се ти да си до мен.
Обаче вчера ти остави ме, уви.
Сама съм аз в тоя мрачен ден.
С какво тя бе по-добра от мене? ...
Поспри се до мене, човеко раними.
Къде си се втурнал с копнежа за власт?
Какво си спечелил, кажи ми, кажи ми,
когато повярва във своето “Аз”?
Щом утре те хване животът на тясно ...
Отново са безгрешни политиците.
Народ такъв и в партия го има.
Народ на който празни са паниците,
но вярва в тях и то неустоимо.
Къде си истино в мършасалото време? ...
Сбогуването много не боли,
но аз останах, исках да те гледам -
и зимата със белите поли,
и угарите в топлото си черно.
Косите ти - разплетена свила ...
Още ли търсиш в падащия здрач
онази тъмно синя безметежност,
която скриваше детинската ни страст
с една мистична и припяна веселост?
И пак ли виждаш в мътните води ...