Нощта се спуска над града жесток.
И няма кой да го изтръгне от съня му.
Зората гали дланите на Бог
и се загръща в тях, когато й е тъжно.
Смехът увяхва изпод сив бетон. ...
Най-тъжните са твоите очи
такива, от които се страхувам.
Пред тях е по-добре да се мълчи,
защото премълчанато се чувства.
На пръсти влиза новият ти ден, ...
Миналото за нас се сви във точка –
останало далече в една мъглявина,
когато много давах, без отстрочка
в очакване, да не съм сама!
Дни, в които исках теб да чуя ...
Докато всеки сънува най-сладкия сън
и прокрадва се тихо тъмнината сред нас,
всяка вечер отчаяно чака навън,
един странник, пак да чуе любимия глас.
Провиква се силно, но отговор няма. ...
Помня малката къща с кафява ограда.
И небе, от което се раждаше лято.
Помня баба да идва до мене, да сяда,
покрай стария орех на детството бяло.
Помня огъня, който ме стопляше цяла. ...
Аз едва ли отново ще ти се случа,
с тебе платих за всички животи.
Ако има още какво да науча,
то е да помня как изглежда гърбът ти.
Ти едва ли до мене ще стигнеш, ...
Ти дойде… като приливна вълна
в залива на моето безвремие.
Като изгрева на бледата луна
във безсънна нощ, потънала в забвение.
Ти пристъпи в малкия ми свят. ...
Притихнал, вечен зов на катедралата,
Тамо де не бе изоставена и една следа,
От вечна любовта во клетката създадена!
И реквием тамо наста!
А бях аз един гостенин послушен, ...
Промениха се традициите, безспорно!
Но формулата си остава същата!
Семейството е обич! Безусловна,
щом в дом превърнали сме къщата!
Семейството е грижа и утеха! ...
Аз често не казвам любима и мила,
но често без думи рисувам любов,
отново сълзите в очите прикрила
ти идваш неканена с първия зов
и аз те разбирам, когато изгаряш ...
В мансарда малка, под безброй звезди
безсънната свещица ярко свети,
покой и сън пак нямаш и с куплети,
пак цялото небето набразди.
А Месецът зад сянка черна скрит, ...
Вали в очите ми неспирен ситен дъжд.
Запълва всичките отвори на душата.
От монотонност кипнал, стигнал свята ръж,
превърнал се в причастие за самотата.
Изгубен сред огромното поле, ...
Никога не съм си мечтал да открия уникално цвете като теб,
толкова красиво, нежно и неповторимо,
прекрасна не само отвън, но и отвътре,
само това, че те има прави денят ми слънчев,
от както те срещах, всичко се промени и стана по-невероятно и по-красиво, ...
когда мир заполнен осколками счастья и пылью покрыт потерь,
когда в нём разорвано сердце на части - ищу голубую дверь...
и знаю, за ней никого нет, кто спростит - откуда? куда? и зачем?
и верю, за ней начинается п о с л е, не тронутое ничем...
и, может, возможно, ...
Дядовата къща украсена е с вишневи цветя,
там пушекът във облак се превръща,
а ароматът на липов чай,
като чакан призрак се разгръща
и препеченият хляб е с дъх на чистота. ...
По улицата жадна за нови стъпки
все още тъпчат, моите уморени нозе
разгласяйки съзвучията им звънки-
непрестанни страховити ветрове.
Сняг трупа и сковава тишината, ...
Обичта на майките е всеотдайна и свята
тя ни дарява попътен вятър в крилата,
и може щедро да прости най-непростими вини,
в прегръдката й искрена по-малко винаги боли,
дори и тогава, когато вече сме деца пораснали. ...
На миналото – слава и величие
на неговия дух непобедим!
Не можем да отминем с безразличие,
от подвига му бъдещето ще градим.
Април е епопеята безсмъртна днес, ...