Искам да поръчам едно дълго черно кафе, но нека да лъщи и сияе то като небето през ноща и хилядите му звезди, напомнящи ми за твоите прекрасни и единствени на света очи.
Да е топло като нежното ти сърце. Да ме примамва като ангелският ти глас. И вкусът му да бъде сладък и любим като ароматът ти неза ...
Ако ви мъка налегне душата,
ако затънете в житейската кал,
незабавно в ръце се вземете!
Бог за вас е планината създал!
Пътят нагоре плавно криволичи, ...
Бедни, гладни хора нахрани
и ще получиш благослов от небето.
На онеправданите помогни -
най-хубавото се вижда със сърцето...
Във въздуха се носи блага вест - ...
Щом доловя разочарованието в очите ти,
веднага разбирам
и място трудно си намирам.
Опитвам се да бъда ,
когато не мога в огледалото дори да погледна ...
Тази любов нашата, тука приключва!
Тръгвам си! С едно разплакано дете в душата,
а сърцето - като зареден револвер прищраква.
Изстрел - в целта! Любовта е мъртва.
Аз поемам сега, като река изтичам - завинаги. ...
Скъпа, избери къде да ти го сложа,
че от нетърпение вибрирам...
Да се сдържам вече ми е невъзможно,
сам накрая място ще избирам...
Стига гледа го със поглед премижен, ...
Топят се снеговете... от билàта
вода надолу лекичко потича.
Преливат водопадите... Реката
по пътя си забързва като луда.
Природата в зелено се облича, ...
Сред степите на север от Парана*,
в полята на тропическата шир,
препуска днес, без никаква охрана,
огромен, тревопасен богатир.
С туловище над триста килограма, ...
Искам да ти подаря Надежда -
за теб сега животът в нея се оглежда!
Тя носи слънчево небе с лъчи,
и лунни нощи с тайнствени звезди!
Искам Вяра да ти подаря - ...
Обичам да усещам твойта близост
И в нея да попивам чудния ти аромат
Да чувам как до мене учестено дишаш
А устните ти по име страстно ме зоват
Обичам да усещам твоите нежни длани ...
Скитнице, блуднице, вятърът взе ти,
обич – затулена в шепи жарава,
сламата пламна в ума и остава,
въленче мъдрост – сърце на комети.
Нови вселени, от болка изгрели, ...
С боб и мусака - сядам да вечерям.
Но, с коя тава, сили да премеря -
Бобът е смрадлив - вдига кофти пара.
А пък от кайма, плача на кантара.
С пуешко мезе, клякам на балкона. ...
Съвършено различни и вънкашно чужди,
понесли към нищото дните си,
отхвърлили в минало своите нощи,
се поглеждаме един друг във очите.
И откриваме себе си ...
Пожелах си мъничка мечта,
да съм щура,танцуваща снежинка.
Да кацна на очето ти сега,
като нахална, пролетна калинка.
Да я почувстваш мило мое на мига, ...
Добре дошъл, ела ти в моя храм,
кумири нямам. Злато не сияе,
от думи сто магии ще създам,
Луната, аз и любовта. Това е.
Боиш ли се? А няма от какво. ...
Градината виси си там във нищото,
под нея стичат се реки шумящи,
леха зюмбюли и леха тревожност -
дали и дните ми не са висящи.
Там в нищото ухае сладострастно ...