Poetry by contemporary authors
Сърцата ни пламтят в един туптеж 🇧🇬
и погледът ти светло ме огря.
Усмихваш се красива и добра,
и любовта гръдта по- силно пали.
Очите ти са нежната зора, ...
Красавицата на звяра 🇧🇬
а звярът, бесен и безкрайно тих,
захапал пура "Монтекристо", крачи...
намерих се в готически триптих!
Вибрира тътен и пулсират вени... ...
Стиховете на мама 🇧🇬
Потрепват тъжно жълтите листа,
Вятър рони ги полека,
Пристъпва тихо есента,
По моята пътека ... ...
Пареща душа 🇧🇬
светът го виждам променен
или животът ми поднася
все болки някакви на мен.
Понякога съвсем различна - ...
Сънувам 🇧🇬
с връх остър, връх от аметист!
Грубо му отнема светлината
и скрива го отново в земята!
Възкръсвам, но това не е живот! ...
Поет поету 🇧🇬
поет-поету не цитира фрази,
дори колегата си да не щади -
поет-поету идеал не вади
Обратно на поет - профана - ...
Към мама 🇧🇬
А някои неща са все същите.
Не се забавя ходът на времето,
И за жалост назад се не връща.
Твоето голямо момиче, ...
Мир 🇧🇬
Изобличете порива самотен, дързък!
С чувствата си погубете светлите лъчи
на сиянието топло,
което към душата бърза! ...
Хармония 🇧🇬
със преповтаряща самотност
звукът във вените прониква
с различна певческа грамотност
Сред вълнолом вселенски търся диря ...
18+ В изповедалнята- 6 🇧🇬
Аз чувствам срам и срам, и срам, и срам, и...
СВЕЩЕНИКЪТ: Добре, добре! Срамувате се вие!
Разбирам, съвестта ще ви затрие!
ТОЙ: Не искам да повярвам, че съм луд! ...
Дневникът на (НЕ!)беладжията - 27 🇧🇬
Всичко разхазах на Таня, а вкъщи
мама изтръпнала разказа слушаше.
- Леле, Митаче! - и някаква суша
сякаш мореше я - трудно преглъщаше. ...
За говоренето 🇧🇬
накъде подгони моето хвърчило?
Детенце хубаво, остроумник хвърковат,
отвърза се и литна със своите крилца.
Ветре пакостлив, незалостван зад врати, ...
Моята София 🇧🇬
София мечтае, мечтае над Витоша звездите,
красива, горда, отново потънала в зеленина.
Те нощем светят тъй ярко, те са и светлините,
осветяват града, окъпват го със светлина. ...
Цветни хвърчила 🇧🇬
децата имат и ги пускат в небесата.
Детството им, с розовите очила,
ги понася на мечтите им с крилата.
Устремени в своя полет са щастливи, ...
Научи ме, момче 🇧🇬
зад годините стръмни напразно шептиш.
Няма кой да те чуе в дългите дни
или тъй ми се струва, че още летиш.
Край реката сребриста разперваш ръце, ...
За тъжните нотки в душата 🇧🇬
за тъжните нотки
в душата си...
Знам и аз като теб
се страхувам ...
В обувките на Хадес 🇧🇬
изпратен в дебрите на злото,
смея се на човешки излияния
и намирам в грешниците доброто.
Не ме бива да пазя ада, ...
Кога ли, кога?!... 🇧🇬
Кога ли на всичко черта ще ударя,
ще плюя на „своите“ чужди мечти
и – тихо приел участта на клошаря,
Зова ще последвам на Своя Пастир?! ...