Храмът беше все още празен, притихнал, но от ранни зори очакваше своите посетители. Очакваше да прегърне тяхното смирено мълчание, да чуе изречените наум молитви и накрая да отекне едва доловимото „Амин!”.
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...
С приятеля ми Ник се уговорихме да се чакаме точно в 6 сутринта под моста, за да стигнем навреме за риболова. То за риболова няма точно астрономическо време, нито уговорката ни засяга по някакъв начин водните обитатели, решили ли са веднъж да не кълват, но ние така си знаем – рано пиле рано пее. Сир ...
Полетът ми мина като в мъгла. Поръчах си едно питие, а после още едно. Започнах да философствам наум…
Ех, Стиви… подлец такъв…защо така приятелю…защо причини това на твоята Лиди…
Образът на Стийв застана пред очите ми, но защо лицето му беше застинало като маска. Защо ме е лъгал, как така е завъртял ...
Сам чакаше Елизабет да се прибере от среднощната си разходка със страшника. Опитваше се да не обикаля нервно двора, ами да стои кротко в конюшнята, от където се ослушваше за всеки шум, който може да му подскаже, че вече са близо. Не, че не знаеше точно къде е. Гарванът летеше над нея, но това не зна ...
Денят бавно напускаше морското градче, оставяйки след себе си розов залез. Дори летните дни си имат край – сякаш въздишаха гларусите, приземявайки се върху топлия пясък, от който и последните плажуващи си събираха кърпите. Морето беше спокойно като цялата вечерна картина, в която тихо се прокрадваше ...
Сцена 1
Домът на Монк … камера, снимачен екип и… ‚ЕКШЪН“ Camera roll …
Монк тича из стаята си ужасено размахвайки ръце и уплашено нарежда …
- Натали, кърпичка … Наталиииии,
Натали влетява през вратата задъхана от бързане, носейки голяма торба с кърпички ...
Отдавна е казал колегата: „Много знание носи много тъга“…
Какво по-ясно? Искаш ли да си весел, щастлив, убеден в красотата и правилното мислене, че „Живеем в най-добрия от всички възможни светове“, както твърди философът Панглос - ми, не питай, не мисли, не откривай…
А аз…
Абе, попаднах тук и…
https ...
Животът ме срещна със Златка в ученическите ѝ години. Преподавах ѝ по български език и литература. Златка беше сираче. Майка ѝ починала година след раждането ѝ, а баща ѝ се беше оженил за друга. Мащехата не я искала и се наложило вуйчо ѝ да я отгледа. Най-напред се грижела жена му, но тя била болна ...
– Сигурна ли си? – попита я напрегнато страшникът.
– Напълно! Видях го! – и без да губи повече време, се затича обратно към сградата. – Хайде!
Страшникът я последва, а Франк отново излетя към прозореца. Лизи отвори рязко входната врата на блока, карайки я да се тресне шумно в стената, и затропа по т ...
I
Обядваха и пиха кафе на огрян от слънцето площад. С рояци гълъби по него и с красив фонтан по средата. После се прибраха и правиха любов в тихата, топла и тъмна хотелска стая. Четоха един след друг в леглото на глас. Любими откъси от книгата, която си носеха. Смяха се. После заспаха прегърнати...
...
Приказки от Омаг. планина 9-93. Очите на совата 2
🇧🇬
В Бергамо здрачът постепенно изтъня и отстъпи място на ясна и звездна нощ. Снегът беше спрял да вали и площад „Векия“ сияеше под светлината на изгрялата луна. През прозореца на стаята на Илинда се виждаше силуетът на кулата с Градския часовник. Скоро щеше да стане 22 часа и камбаната щеше да удари с ...
Той ме погледна невярващо. Изправи се подпрян на двете си ръце и продължи да ме гледа, отвисоко и съсредоточено. Все още усещах краката му между своите крака. В стаята светеше само малка нощна лампа, която разпръскваше червеникава светлина, създаваща романтика. И романтично си беше, докато аз не уби ...
Тръгва си лятото, къдрокосо и босо, с житени плитки, с торбичка с шевици през рамо, пълна с ябълки златни и песен на птички, с билки уханни. Тръгва си лятото, а от торбичката пада на пътя му кълбо пъстро и нишката се разплита...търкулва се надолу по хълма, но една шипка го спира. Отива си лятото... ...
При нежна покана от страна на разведена: „Благодару но не ям повръщано…“
При обещание на докторите да го закрепят с лекарства, та и „може би…“: „Ако вярвах в „може би“, щях да си купувам лотарийни билети“…
За една телевизионна говорителка: „ Сигурно мъжът й с кеф спира звука на телевизора си…“
хххх
...
Син
- Мамо, говорих със съпругата си и решихме след смъртта на татко да отидеш в старчески дом.
- Защо, сине? Преча ли ви?
- Мамо, решихме, че така ще ти бъде по-добре. Знаеш, че ходя на работа, жена ми – също. Ако се разболееш, трябва да си взимам отпуска или болнични, за да те гледам. Работата ми ...
Скоро след това двамата с Финиан отново бяха на улицата отвън, загледани в малкото прозорче. Страшникът изглеждаше едновременно смазан и бесен.
– Често ли се случва човекът да е просто… болен? – осмели се да го попита Лизи, обвивайки ръце около себе си, за да запази малко топлина.
– Не знам.
Отговор ...
- Мамо, искам да уча!- така започна да говори шестнадесет годишната Златка на майка си Марина и продължи.- Тук в нашето училище научих четене, писане и смятане, но там в града ще уча за учителка. Не искам да съм като дружките ми, които само си мечтаят, как един ден ще се оженят и ще имат деца. Гледа ...
/пример, че не трябва да измисляш, а да познаваш повече хора. И ще имаш маса материал за хумор и особено за сатира/
- Добро утро…
- Ти си си сложил климатик…
- М, да… Видял си го…
- На кухнята. И не си ме питал… ...
Украйна поиска официално от ФИФА да бъде включен отбора й в предстоящото световно първенство по футбол. Вместо Иран.
Основание – участието МОЖЕ БИ на държавата във войната…
Познато, нали? Помните - highly likely…
В своята самоувереност, че всички им дължат всичко, бандерлогите нагло прескачат и логи ...
В първия момент Елизабет не можа да се отърси достатъчно бързо от съня с Франк, за да осъзнае какво й казва Калахан. Сърцето й се разтуптя от страх, че Аша му е казала как днес е излязла из града заедно с гвардеец и тя инстинктивно задрапа с крака назад, но след няколко изпълнени с паника секунди ду ...
Всичко, което нося като жена и всичко, което ме прави такава – мразя го.
Мразя се и ме боли, че го правя, но това не спира омразата, засилва я.
Колко съм чувствителна,
притеснителна,
взимаща всички други под внимание, поставяща себе си под съмнение. ...
Оная нощ сънувах кошмар. И ето, голямо множество, рояци от хора. Те бяха толкова много, че се чернееха, като милиони скакалци. Океан от човеци, които се чернееха, при все че бяха шарени. Някои имах човешки вид, други животински.
Те бяха мърляви и спретнати, стилно облечени и размъкнати, някои запъхт ...
Иванчо: Тате, казаха ми, че днес е празникът на будителите.
Бащата: Не са те излъгали.
Иванчо: А ние будители ли сме?
Бащата: Ние сме будуващи.
Иванчо: Това добре ли е? ...
След днешната жега тъмното донесе малко хлад. Верандата широка, открита, шезлонгът щедро ми дарява удобството си. Звездите с охота обсипаха небето. Звездна феерия. Отпих студена наслада от питието си. Навикът запали цигарата ми и мисълта ми полетя, освободена от напътствията на ежедневието. Потопих ...
За единството на нацията
Всички, които гледат на изток,
да си изтеглят децата и авоарите от запад!?
Как да оправим вота
Нашите мигранти от чужбина - ...
- Я! Тапетите виж, тапетите…
- Какво да им гледам – тапетите вече не са модерни…
- Но са хубави?!
- Да, приятни са, но… Чакай! Ей, да върнат назад… Масичката е чудесна. Абе, махни й задника от нея… Е, сега я виждам. Харесва ми…
- Такава има в мебелния магазин на Киро… ...
Имам прекалено много интереси около себе си – книги, филми, науката…
И не ме разбират някои комши – бе, тоя не обръща внимание на ставащото… А какви пресни клюки има, какви интересни неща се случват…
Егоист!
хххх
Институтът по здравеопазване в Италия изнесе данни от сериозното си изследване по ковид ...
Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, ...
Както всяка сутрин Маня стана изключително рано, по тъмно и преди своите двама мъже. Хъркането на по-големия се чуваше от спалнята, а малкия се знаеше, че ще се измъкне от леглото чак по обяд. Въпреки това Маня, след като изпи на спокойствие кафето си на терасата, се зае да приготви мекици за гладни ...
Обичаме се с науките и това си е. Идва един ден съседката (дете уж ама не съвсем че беше десети клас светло кестенява дългокрака девойка дето умее и да се закача на това отгоре). Та идва тя и няма здрасти, няма добър ден ами направо:
- Слушай имаме проблем!
- А не, не, аз нямам проблеми! Не ми прехв ...
Още зимата не дошла – и вълците затормозиха района. Ту в туй село, ту в онуй – нощем нападат кошари и свинарници, отмъкват живинките, само кървави дири остават по още незамръзналата земя.
По едно време налетяха и на кокошарниците. Което миналата година не бяха правили.
Стреснаха се хората. Ами сега? ...
- И колегата сутринта в 7.20 часа дойде и вика колко е лошо да си на работа един час повече. Есента ще съм на далавера стрелките с един час напред и Митко един час по-малко ще работи.
- Сега е есента, бе!
- Не си в час!
🙃 😅 🤣
---------------------------------------------------------- ...
Денят, както обиновено, започваше със Слънчовата усмивка, която къпеше в злато пъстрия килим на необятната поляна. Лампирида- Феята на светулките, доволно се поклащаше върху чашката на един мак. Беше измила фенерените коремчета на своите поданици с бисерната утринна роса и с целувка ги прати да спят ...
Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...
"Има хора, които имат пари и хора, които са богати."
Коко Шанел
Какво е щастието?! Въпрос стар колкото Света. За една голяма част от хората - да обичат и да бъдат обичани. За някои е да се наядат, да се напият, да си изгледат сериала. За други - да пътешестват по Света. За трети - да работят денонощ ...
Слънцето се потапяше в лазурните води. Подобно на оранжев жълтък на яйце, то се прибираше при Богинята-майка, за да се роди на сутринта отново.
Козата Палавка ме побутна с рогцата си, за да й дам сладък рожков. Обичах да паса стадото на хълма над селото, откъдето можеше да се види тази гледка.
Долу ...
Обичам утрото. И кафето си обичам. И как кафе без цигара? Струйката дим е като малка фръцла, ще си счупи кръстчето, играейки си със слънчевите лъчи. И тя като мен се радва на Слънчо. И както обикновено, когато Слънчо ми обърне шапката с козирката назад, слагам телефона в единия заден джоб, а в други ...
Иван седеше на пейката пред своята къща. Седемдесетгодишният мъж гледаше към залязващото слънце. Унесен в мислите си, той не забеляза приближаващия се съсед.
- Здрасти, Ваньо! Какво си се умислил?
- Здравей, Гоше! - отговори Иван. - Тя, нашата... С теб сме стари хора вече. Не сме за веселби. Мисля с ...
"Царе, президенти и правителства идват и си отиват. Сменят се времена и нрави. Но изкуството остава!"
Фани Попова - Мутафова
Bongiorno! Аз съм един фонтан със статуи и се намирам в центъра на голям италиански град. Дъното ми е посипано с плесенясали монети откъде ли не. Като всички фонтани по Света. ...