Short stories and prose by contemporary authors

43.5K results

18+ Старчочески възпоменания - коняк, чай, чифир 🇧🇬

Та споменахме за български и арменски коняк. Макар истински коняк да се получава само в региона около град Коняк, всякакви питиета ги наричат така. Даже се стига до богохулство – назовават коняк всякакви брендита. Та дори царевични производства…
Имам една бивша ученичка, замина да работи във Франция ...
861 5 13

Сърдя се! A, беда – абе, да 🇧🇬

Днеска си свируках, докато покрай пеперудите подскачах и докосвах някоя друга мравка като полъх на вятъра нежен... не, момент. Ама разбира се, че един зрял, прав, самоуважаващ себе си Алфа джентълмен не трябва да подскача като че комар по гъзу го е ухапал. Затуй, с тая свята мисъл наложих си да стъп ...
2.1K 5 72

Разминаване 🇧🇬

Ей тая!
Не! Не! по-добре тая, дето сега влиза!
Да, бе! Не я ли виждаш, че се оглежда? Търси някого!
Добре, давай тая тогава! Ама по-бързо, че вече не издържам!
– Добър ден... ...
1.5K 3

Модерни времена 🇧🇬

Омръзна й на госпожа Иванова да гледа леко подкривения корниз в малката спалня. Оная, дето я оставиха за детска, макар тя да нямаше намерение второ дете да отглежда. Стигай единственото синче в семейството – разглезения, нахален, лаком Пешко...
Но корнизът си висеше и опитното й око, изтренирано в к ...
881 4 13

Ан от морската пяна 🇧🇬

- Не плачи, миличка, недей! Мама е тук!
Залюлях бебето, но малката продължаваше да плаче така, че сърцето ми се късаше. Дори в полумрака се виждаше, че личицето й вече беше мораво-червено от плач.
- Дай я на мен, Ани!
Старата Бес се дотътри от своя ъгъл и протегна към мен кокалестите си пръсти. Погл ...
2K 5 37

Не съм от тия дето 2.... 🇧🇬

10.05.2021
Не съм от тия, дето- 2 ....
Доста от съзнателния ми живот мина в т.н. "соц"! Всичко беше по- различно от предишното и следващото след него време! Ако в предишното беше само
подчинение на правилата на семейството, наричано "възпитание" то е защото бях дете..Никакви възражения! Просто слушк ...
1.3K 5 35

На милиметър от пропастта... 🇧🇬

И съм на милиметър от пропастта...
Знаеш ли? Онзи град... Местя се в пустинята. Нямам място там. Носи само думи, думи... В пустинята има палми. Има и оазиси. Малко е, но аз ценя и малкото, знаеш...
Музиката разпалва кръвта ми. Убива тъмнината в мен. Ключът сол е малинов компрес за душата ми. Вятърни ...
1.2K 4 8

Историята се повтаря два пъти... 🇧🇬

Някои казват, че тази мисъл принадлежи на Хегел, доуточняващ, че първия път това се случва като трагедия, а втория като фарс! Забелязва се нещо подобно и в най-новата история на България. 10 ноември 1989г. беше датата, на която бе свален Живковият режим, управлявал повече от 30 години България и втр ...
925 11 6

Скрити чувства 🇧🇬

Измъчвам се понякога сама, защото не смея да ти споделя, че ми липсваш и, че те обичам.
А защо ли? Защото дори когато ти споделям, сам не се сещаш да ме целунеш, прегърнеш, да ми даваш ласки, да ме любиш. Аз имам голяма нужда от това.
Как да не се хвана за главата и да не се измъчвам, щом ти не се с ...
1.4K 1 1

Изгарялата снимка.... 🇧🇬

Получих писмо-покана,..'' Във връска с 50 годишният юбилей от завършването на Гимназията в 11 Б клас, Ви каним на випускна среща на. 24и май т.г., от 10 часа в двора на Гимназията , след което обяд в рестовант '' Младост '' на свободно меню.... .. Инициативен комитет '' следват няколко подписа и фам ...
918 1 6

Леонард Ойлер - математическият Аладин 🇧🇬

Леонард Ойлер (1707 - 1783) е най-големият гений на човечеството за всички времена. Роден е в Базел - Швейцария и умира в Санкт Петербург - Русия на 76 годишна възраст. Последните 17 години от живота си прекарва в пълна слепота, причинена му от катаракт, но още на 28 годишна възраст ослепява с дясно ...
858 5

Снежна повест 14 🇧🇬

Нетърпението ми запулсира в шията, но намерих опора в повелата ме напред ръка. След секунда, вратата се отвори, а вътре лампата ме ослепи. Докато се окопитя, в обстановката, чух Хари да ми казва, че ей сега ще запали печката, а после всичко се завъртя и около мен се наредиха печка, легло, маса с бял ...
1.2K 4 18

Ода за таратора 🇧🇬

Лятото няма нищо по-хубаво от една паница с таратор и мекичко хлебче. Едва ли има човек, който да няма поне един спомен свързан с емблематичната храна. Обича си българинът таратора и държи да го покаже на целия свят.
По някаква много мазохистична причина обичаме да треснем пред нищо неподозиращите ч ...
1.6K 3 32

Борба 🇧🇬

Всичко е риск печели, риск губи.
Не знаеш каква изненада ще ти поднесе живота. Дали можеш да оцелееш ?
Щом си жив и здрав, няма начин да паднеш.
Неволята учи. Ще ти помогне да се изправиш.
1K 2

Сладоледени горчилки 🇧🇬

- Нямам слаби места, а само горещи точки...
- „България? София? Как сте, как сте?” – „Добре сме” – „Извинете, сгрешил съм номера”...
- Открили зоопарк – трева, дървета, топли клетки, три пъти на ден храна... Но няма животни. Всички клетки са заети от местното население...
- Заемаме 547 място по норм ...
779 4 11

Снежна повест 13 🇧🇬

В колата тъмнината ни заливаше и нахлуваше през прозорците. Парното сушеше мокрите ни дрехи полепнали по нас, а пàрата се стелеше почти невидимо във въздуха. Миришехме на хормони. Полетата отстрани свистяха, окъпани в мрак. От завоите – отзад шумяха две пликчета с продукти, които бяхме напазарували ...
1.2K 3 15

Первая, Белая и Всея (Глава 32) 🇷🇺

Глава 32. Средние века.
*Ужасно скучное тысячелетие, даже неизвестно было оно или не было, не охота заходить в этот мрачный зал. Сплошное истязание ума, никакой тебе гордости за человечество, непостижимое уныние. Я вот что думаю, может списать нам эти средние века из нашей памяти, всё равно ничего т ...
1.7K

Присмехулник 🇧🇬

Вихра бе уморена и изнервена, така че не й бе до приказки, но виждайки ухилената физиономия на Тихомир и приканващото му махване, се приближи. Нищо не пречеше да побъбри с някой познат, бездруго не й се прибираше вкъщи. С Тихомир бяха бивши съученици и едно време често ходеха по купони заедно. Той п ...
1K 1 3

Златната кокошка - част 6 🇧🇬

Парченцата зеле се гонеха из супата, докато бърках вътре с лъжицата за пореден път. Не ми се ядеше. Не и храна, която ми беше дадена като подаяние. Естествено, хазяите на Иван, двойка университетски преподаватели по неговите думи, не бяха във възторг да ме приветстват в тясното си двустайно жилище. ...
1.4K 1 4

Спомени от един празник 🇧🇬

Дали е вярно, че щом си спомняш вече е на старост,.. или щом помниш, всичко ти е наред
Беше в ония години, които тогава наричаха развит социализъм, годините на '' другаризма '', а сега всичко слагат с нарицателното име '' кУмОнизъм ''..
Тогава 6 май, не беше деня на Храбрия войник, а беше просто Ден ...
632 1 5

Розата 🇧🇬

Стоях зад щанда на магазина и наблюдавах през витрината преминаващите по улицата хора. Повечето мъже носеха огромни букети за любимите си жени. Четиринадесети февруари беше един от най-успешните дни в годината за нас цветарите. Камбанката над вратата звънна и се чу:
- Здравей, Роуз!
Потръпнах при зв ...
1.6K 2 16

Всяка роза е различна 🇧🇬

Малкият принц отдавна бе пораснал. Въпреки всичко, си бе останал само принц. Не от всеки престолонаследник става крал. Доста рози го убодоха в търсенето на неговата. Капризни бяха тези цветя. Искаха добра почва и грижи. За да те дарят с любовта си, трябваше да получат любов. Душите им бяха нежни, но ...
1K 6 25

Помни смъртта 🇧🇬

Отдавна трябваше да напиша нещо за пандемията и как тя ми въздейства, но все не можех да започна. Пък и не знам дали си струва, само аз ли съм потърпевша, само мои близки ли боледуват и умират, изобщо, само аз ли не трябва да забравям за смъртта...И това, че работя в ковид отделение не е нещо кой зн ...
1.1K 1 9

Отмъщение и милост-продължение 🇧🇬

Имаха толкова много неща да споделят. Преживелици от почти цял един човешки живот.
Мъжът покани Добрин да му гостува вечерта...Той не спомена и дума за камиона с храната,но беше решил вътрешно в себе си да я подели с братовчед си.Спомни си как на времето леля му Цана често го канеше на тяхната трапе ...
954

Социализъм 🇧🇬

Седи си на масичката в хола и набива салам „Камчия“, нарязан на дебели филии. – Вкусът си е същият. – Боцка си от доматите – родно производство, поръсени с пресен лук от вилата и и си пие от сливовата ракия на баджанака. Не му се вярва, но като си помисли само...
– Значи бай Тошо се е върнал? И кога ...
1.4K 7

Нашата приказка 🇧🇬

Господи, колко си хубава, когато долиташ в постелята ни с влажна коса и ухаещо на карамел свежо тяло. Разливаш се нахално на гърдите ми в тъмното и тихо прошепваш: "Хайде, мило, искам си приказката!" Заравям пръстчета в мокрите къдрици (така споявам енергийната ни връзка), вдъхвам от аромата на тяло ...
1.1K 1 6

Велик ден 🇧🇬

Беше толкова дълъг ден...
Много, много дълъг...или просто така и се стори...
Беше велик ден...
Не,...наистина беше Великден!...
Всички някъде празнуваха... ...
677 2

Дъщерята на Аполон 🇧🇬

Глава 7, част 2
Вас на какво ви учат?
Седмица по-късно Фийби и Ейдриън разхождаха кучето в парка, когато отново прозвуча познатата мелодия. Жената отговори намръщено.
- Успокой се и ми кажи какво се е случило! ... Чакай ме, скоро ще съм при теб! Всичко ще се оправи, обещавам! - и затвори. - Малък га ...
1.3K 1

Великденът на Старият полковник 🇧🇬

На братовчед ми, герой в историята
Старият полковник беше напушен и тая заран. И защо тоя ден да е по-различен от другите?
Нощта става три пъти – ходи до тоалетната веднъж, два пъти надникна в хладилника. Не му се ядеше, но… Навик! Само хапването му напомняше, че е още жив. Пиенето отдавна не действ ...
755 6 20

Старчочески възпоменания - Батуми 🇧🇬

Като одъртее човек – и спомените стават основата на живота му. Спомня си минали случки, доукрасява или цензурира, пресъздава отдавна забравени образи… /Имам една книга „Ранни мемоари“ – и тук е, и като книга в „Моята библиотека“, но в нея тия случки ги няма/
Та – извинете, ама… - абе, и мен ме обкръ ...
593 1 3

CO-вид 63. Разпитът 🇧🇬

Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– Тая Мирабела пак е забравила портокала!
– Тоя път – не. Разменила им е местата за целите на сюжета.
– На кое това?
– На „преди“ и „след“. Времето е четвъртото измерение, забрави ли? ...
1.1K 8

Уроки 🇧🇬

Събота е.
Прекрасен слънчев ден. Птиците от сутринта се надпяват. Розата пищно е разцъфтяла и майските бръмбари се любят в цветовете й. Черешата вече се червенее и въпреки, че достъпът до нея е труден, ниските клони са оголени.
Съседът от ляво е пуснал музиката "до дупка", но и това влиза в очарован ...
1.3K 3

"Лудите, лудите те да са живи"* 🇧🇬

Приятели. Хубаво е човек да има приятели. "Колкото повече, толкова повече", както е казал Мечо Пух. Сред цялото множество винаги има един, с който е по, по. Човек, с когото като общуваш чувстваш как съзнанието ти е в други измерения, обяснявайки на него и на теб ти се изясняват по добре нещата, за к ...
2.3K 2 9

Таксита, добър ден! 🇧🇬

/Из преживяванията на една средностатистическа интелигентка в дебрите на българската действителност/
- Таксита, добър ден!
- Здравейте! Може ли едно такси до село Крушево? И каква е цената?
- Разбира се, госпожо, таксито идва. Цена – около 6-7 лева. Къде да Ви чака?
- Пред магазин „Рай“. Благодаря! ...
1.7K 2 4

Сън 🇧🇬

Когато в нощна тишина не знаеш накъде да тръгнеш, притиснат под извечната луна, ела при мен и аз ще те прегърна! Ще пея песен тихо като полъх, пръсти в косата ще заровя, с целувка ще отнема твоя дъх и без остатък в теб ще се разтворя. Ще остане само споменът за мен, като шепот на танцуващи дървета, ...
1.3K 3 3

Дистанционно обучение 🇧🇬

Дистанционното обучение е като спиритически сеанс:
– Петре, тук ли си? Иване, обади се, ако ни чуваш!...
***
Има родители, на които им е забавно да са " слушатели" в часовете на децата си. Някои от учителите така увлекателно разказват, все едно си на сеансите на Кашпировски, навремето. А други са то ...
1.9K 2

Снежна повест 12 🇧🇬

- Здравей, Зу. – прошепна в мен. - Така разрешаваш ли да ти казвам?
Стана ми неловко от продавачката, която стоеше отстрани и може би ни чакаше да си изберем нещо. Макар, че не беше от настоятелните, дори от време на време си пишеше нещо в телефона. А Хари ме притискаше отзад. Изгоря ми всичко. „Раз ...
1.2K 4 17