Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходцит ...
Есенно пустее домът на щъркелите.
Няколкото листа - септемврийски наематели, отдавна са се изнесли, забравяйки да си платят сметките.
Ноемврийският вятър се е самонастанил
в него и вместо да ремонтира по цял ден празнува с неговата приятелка - мъглата.
Две комшийски врабчета си говорят колко неприст ...
Аз искам, искам значи мога,
това е девизът на зодята на лъва.
Ще вярвам, ще се боря, ще мечтая,
за да сбъднеш мечта трябва борба!
Аз искам да се събуждам с усмивка, ...
Невидимата забележителност
Какво е станало в миналото не зная, но в един момент установявам, как моите родители нещо са се били поразсеяли и са пропуснали да ме кръстят. Та да е било някъде къде на позазряла възраст - решавам да я върша тая работа. Но фактите са си факти. Един от тях бе, че когато д ...
Мога. Какво значение има накъде съм тръгнала. Нагънатата ивица на хоризонта се губи в мъгла. Тази сутрин осъмнах с розово небе. Странно е, защото прозорецът ми гледа на запад. Някакво разместване през фокуса на Божия промисъл. И игра на дифракции, дифузии, дисперсии ли, не знам. Разсейване на светли ...
Усещаше аромата на морето, нахлуващ през открехнатата врата на терасата. Завесите се поклащаха леко от нощния бриз. Леглото скърцаше в равномерен такт с движенията му вътре в нея. . Повече я дразнеше, отколкото да й доставя някакво удоволствие. Започваше да се отегчава и се улови, че разглежда нерав ...
Танцуващи образи
Днес беше рожденият му ден и за първи път организираше парти по случая. Ставаше на 18 години и беше поканил само най-близките си приятели. Стана от леглото и се затича към кухнята, привлечен от ароматния мирис, който се задаваше от там. Майка му го посрещна с топла усмивка и поздрав ...
Ти си дрога.
В началото бе интересен, недостъпен, таен... опасен, интригуващ, омайващ...
Необикновен, различен от това, което съм срещала до сега.
Прикова вниманието ми.
(а бях едва на 17) ...
„Ако маймуната разбере, че човекът е произлязъл от нея, ще поиска незабавно прекратяване на експеримента“-помислил си Божият пратеник и тревожно погледнал нагоре. Боговете допивали 682-ят домашен първак и се задавала реална опасност историята “Имало едно време на изток...“ да започне отново на пияна ...
Purgatorium, Част трета
Тълпата заплашваше да го стъпче. Митингът, замислен отначало като протестно шествие на некoлцина недоволни студенти се разрасна до бурен общонароден протест. Гладни и онеправдани излизаха и масово изразяваха своята ярост и недоволство. Протестираха срещу всичко. Срещу отнетат ...
В дългата си битност на университетски преподавател съм се срещал с какви ли не случаи:-едни смешни,други трагични,трагикомични и какви ли не още,но един се е запечатал в съзнанието ми като пример за уродливостта на сегашната ни образователна система.По едно време в коридорите на катедрата се появи ...
Борбата е реална, бягството - фалшиво... И да избягаш на Друго място, ти пак оставаш със Себе си... И да побегнеш - това също е вид борба за оцеляване! Та... борбата е факт, а бягството - опция, опция за бягство от борбата, но не и истинско отърваване/избавление от борбата!
Венка чу трополенето на конете, пусна шишето на земята и се втурна навън. Конете препускаха по пътя. Беше закъсняла. Вратата зееше отворена, снегът прехвърчаше навътре, а от Седефа нямаше и следа. А какво ли можеше да стори? Ням писък застина в гърлото и. Гледаше черните фигури как се смаляват много ...
– Наричайте ме Антоан, въпреки че сте много по-млада от мен.
– А аз съм Кристин! – протегна ръка към него тя
– Приятно ми е!
– И на мен!
– В миналото сте били музикант? Това е много интересно. ...
Херцвалд наплюнчи пръст и избърса засъхналият качамак от ъгълчето на устата си. Облиза устни и се препъна в опит да прикрие припряната си походка. От Сестринството го бяха призовали отново, но този път беше някак различно. "Купи черна прежда и ела" - това беше закодирано в съобщението. Звучеше споко ...
Здравей бабо!
Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом. Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за ...
Валя, валя, валя... И пак вали...
Мокро...
Асфалтът е подготвен за развитието на реколтата...
Макар тоя дъжд да е нужен на село, а не в града...
В града има други работи... ...
8 ЧАСТ
Идва денят за път.
Тоз урок вече си го знам.
Дори, че от фришопа на летището в Истанбул е по-добре да си купя шам фъстък и сушени смокини.
Опитът от предния път показа, че и в самолета ги има - но са много скъпи. ...
Венка им донесе чорбата , яхнията, хляба и виното. После се изтегли в кухнята по-далеч от тях. Те ядяха лакомо. Надигаха шишето с вино и се разприказваха. По-младият от тях хвърляше любопитни погледи към двете жени. Седефа виждаше, че леля и е притеснена от тези неканени гости и че се е втренчила в ...
КНИГАТА НА ОПАСНИТЕ ТАЙНИ
или защо децата трябва да знаят всичко
Беше започнала пролетта и нашите познайници Дара-Дар-Дарена,братът й близнак Дарко и приятелката им принцеса Русалия, отидоха на гости на бабата на близнаците, Ара. В нейната къща имаше какви ли не чудни неща: къщичка в клоните на веко ...
Скритата струна на пианото
Ръката му бе толкова топла и нежна, вплела пръсти в моята сега. Как да не благодаря?... На кой не зная и вероятно няма и да разбера... Но бяхме заедно, вгледани в Коледната звезда. Какво вещаеше бъднината на вечерта- топла прегръдка, аромат на канела и джинджифил, или пък ...
Снежинките се стелеха тихо и кротко по земята и превръщаха всичко в бяла пелена. Планината се издигаше високо над селцето, а дърветата се огъваха под дебелия сняг. Времето се проясни и въздухът ставаше чист и свеж. Реката пърпореше надолу по пътя си, все още бърза, луда и не замръзнала. Водите и бях ...
Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...
ЧАСТ 7
Прибирам си се у дома. Релаксирам след дългия път и се явявам на работа. Цял ден съм обграден от внимание. Първо при шефовете да им благодаря за съдействието и за това, че са ме препоръчали. После на колегите, които умират от любопитство. Там докладът е пълен. От това какви са били условията ...
Събота. Пием си чай и кафе с приятели пред читалището. Подухва ветрец. И се кани да ръсне…
Идва барманката. Учтиво пита:
- Ще влезете ли? Че тук много духа?
Бързорек съм си и отговарям с въпрос:
- Че кой мъж се е оплакал от това? ...
Като малък обичах да гледам филми и като един малък киноман винаги съм се възхищавал на живота, който живеят хората по филмите. Става въпрос за онези хора, които работят за големи компании в бизнес сгради, облечени са в костюми. През почивните дни се виждат с приятели в някой бар, ходят да спортуват ...
Начальница мотально-красильного участка текстильного комбината Раиса Демьяновна Цуркан громадная, очень строгая женщина с одним жутко беловатым глазом; все работницы боятся покраснения его роговой оболочки. Сама она, измученная недоеданием, начинала работать ученицей мотальщицы в старых, ракушечного ...
Предсказанието се сбъдна. Когато повечето от звездите заспаха на нощното небе, той затвори очите си заедно с тях. Когато бялата звезда отново изгря на хоризонта, той се събуди. Когато отвори очи и зениците му съзряха светлината пътувала милиони години, той разбра, че неговото време на тази земя скор ...
Тя седеше на стъпалата на къщата с разкрачени по мъжки крака, които бе покрила с шарената си фуста. В ръцете си държеше голям нар и се бореше да го разтвори. От усилието забрадката беше паднала и освободила двете кестеняви плитки, които слънцето бе позлатило. Беше толкова улисана в желанието си да р ...
Всичко бе мъгла и не знаех дали пред мен има път или е пустош. Известно време седях без да помръдна, докато не задуха вятър, който някакси ми подсказа, че трябва да продължа пътя си. Започнах да крача колебливо. Ами, ако не намеря път? Какво ще правя тогава с живота си? Мислите ми ме погубваха както ...
Стоим с Хари на летището и чакаме. Бяхме приготвили в колата бинокъл, пистолетите, въжета, тиксо, вода. Като че ще ходим на пикник. В 22 часа трябва да кацне Алфредо Виас с диаманта за три милиона зелени гущери. Взели сме по един телефон с приложението и гледаме къде е спряла точката, показваща кола ...
Жени бе...! Пустите му жени... ! Какво ли не ни карат да правим, заради някакво си пикливо месо!
Такава велика мисъл осени кмета Здравчо Ненков, докато разглеждаше еротичното списание, което от няколко седмици криеше под купчината от папки в кабинета си.
В тази пролетна сутрин беше подранил за работ ...
Той
1
Само той не отвори очите си, но беше по-буден от всички останали. Над 500 000 години опит го бяха научили на много неща. Яростта от гибелта на един от потомството му се разгоря, като разтопено олово из вените му, но това не накара могъщото, над два метрово тяло дори да трепне.
Бавно, почти лен ...
Различен Следовател (книга 1, част 1) - глава 7.2
🇧🇬
Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата:
- Кажете - обърна се тя към Глухарьов,– нали няма да нараните моя Коля?
Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и й бях старша по ранг.
...
2050 година
Бащата на Асен беше от ония луди учени, които не се отказваха и търпеливо провеждаха своите опити в продължение на години. В своята измислена лаборатория, той изобрети машина на времето. Идеята за машина на времето беше стара, много автори - фантасти описваха машината по различни начини. ...
Всеки ден се караме с Ева, по-точно, тя ми се кара, защото напирам да изляза сутрин, когато тя тръгва за работа. Това продължава вече няколко години откакто се възстанових от инцидента с автобуса. Е, тя не ме държи непрекъснато вкъщи - рано сутрин и късно вечер ме извежда на разходка, а през почивни ...
Поздрави от България! Благодаря, викам. Как беше?-срещнах един познат, който вчера се прибра от България. Ходил за три седмици да види майка си. Добре, каза човекът. Не ме поздравяваха навсякъде, иначе всичко е нормално. Хората са постоянно ядосани, критикуват всяка плочка. Е, казвам му, вашият град ...
Срещам позната. Беснееща. Връща се от болницата. А пътем ходила в аптека, преди това пак в болницата…
Предписали й някаква инжекция. Една само. За 200 лева.
Намерила ги, взела рецептата и отишла в аптеката. Където й казали, че ще поръчат инжекцията – да мине пак. Помолила да й звъннат – няма как все ...
Срещнаха се случайно. На автобусната спирка пред гарата. Тя мъкнеше с усилие огромен сак, той ù предложи помощ.
Гласът му беше плътен, уверен и предаваше сигнали за власт и сигурност едновременно.
Тя усети, че е запленена и омагьосана от тембъра на гласа му. Дори не осъзна с какви точно думи той пре ...
‘Hey, mama, don't stress your mind
We coming home tonight
Hey, mama, we gonna be alright
Dry those eyes’
Телефонът на Алекс иззвъня с познатата песен на Джонас Блу и тя на секундата вдигна, все едно беше на живот и смърт. Подсмихнах се – това беше песничка за жадни за приключения тийнове, а доколкот ...