Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Сън 🇧🇬

Пак сънувам тази усмивка.
Погледът ѝ втренчен в тъмните ми зеници,
дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отдясно - морето, отляво - колибите.
Оставяме стъпки по пясъка, които бързо изчезват, заличавани от засилилия се морски бриз. Тя тича пред мен, държи ми ръката и от време на време се обръща, с ...

Филип

Prose » Short stories, Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1.1K

Скъсаният косъм - 6. 🇧🇬

6.
Оказа се, че и класният е шетал из близките райони. И беше докарал с пазарска количка някои продукти, както и туби минерална вода. Плюс дрехи. Ризи, блузи, панталони, чорапи – ама много чорапи, че и няколко чифта обувки. Зимни при това...
- Градът е като разръчкан мравуняк – каза той – Хората или ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 2 11

За любовта 🇧🇬

Вие се правите на много влюбени, използвайки на всяка дума "бебе, любов моя, мило" и т.н., но според мен любовта не може да се изкаже с думи. Тя се чувства. Тя е тиха и изпитва страх от това да не и отрежат крилете. Тя идва като огнена лава и те поглъща целия без милост, а накрая или те прави силен ...

ЦветелинаЖулева

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 3 12

За принципите, пътя и любовта 🇧🇬

Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ...

esenna

Prose » Short stories

2.9K 7 28

Четецът на мисли 🇧🇬

Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ...

NadeBo

Prose

532 1

Астигматични стъкълца 🇧🇬

Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ...

exuded

Prose » Short stories

732 3 7

Пленяването на Огледалния образ 🇧🇬

И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

929 1 2

Рапсодия за кавал без оркестър 🇧🇬

- Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ...

DimitarGeorgiev.2

Prose » Short stories

1.7K 1 9

Хитър Петър и неговият син 🇧🇬

Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ...

СветланТонев

Prose » Stories for children

708

Да търсиш себе си 🇧🇬

Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ...

natalinka91

Prose » Others

2K 2 1

В автобуса София – Ловеч 🇧🇬

– Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ...

Мильо

Prose » Short stories, Humorous

2.1K 3 16

В сенките на вълчите дихания - 2 🇧🇬

Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.4K 3 12

Вълк 🇧🇬

Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ...

svetlanal

Prose » Short stories

1.7K 7 25

Причини 2 - Минка 🇧🇬

В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ...

Plevel

Prose

910 10 19

Лидерът - глава 22 🇧🇬

Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.2K 1 2

В сенките на вълчите дихания - 1 🇧🇬

Ще си остана аз, онази същата –
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ...

LiaNik

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.7K 7 15

Пред крайната спирка 🇧🇬

По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ...

Writer96

Prose » Short stories

828

Приказка за Вълшебник/Вълшебници 🇧🇬

Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ...

zelena

Prose

2.2K 7 11

X 🇧🇬

Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ...

alleXander

Prose

991 2

Най-хубавите спомени 🇧🇬

Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ...

rumbic

Prose

1.8K 10 16

Curriculum vitae 🇧🇬

Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ...

DimitarGeorgiev.2

Prose » Short stories

1.8K 3 11

Благодат 🇧🇬

В събота следобед, Славе Невестаро и Коцкар Коце пикаеха доволни на широката поляна в горния край на селото с бири в ръцете. В селото имаше събор. И тъкмо тогава изневиделица по пътеката към тях запъпли цяла тумба женища - стари, млади и девойки. Те отиваха до близкото манастирче за курбан чорба. Мъ ...

svobodey

Prose » Short stories, Humorous, Erotic

1.5K 1

Прозрение (27) 🇧🇬

1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

856 1 1

Тайната съставка 🇧🇬

Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ...

misha_sll

Prose » Short stories

1.3K 1 1

Не ме предавай 🇧🇬

Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ...

670301

Prose » Short stories

987 2 1

Бумеранг 🇧🇬

Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ...

palenka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms, Others

1K 4

Последният селянин 🇧🇬

В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ...

Eipril

Prose » Short stories

2.3K 9 24

Скъсаният косъм - 5. 🇧🇬

5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.3K 3 11

Причини 1 - Каубойска среща 🇧🇬

***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ...

Plevel

Prose » Short stories, Novellas and novels

1.1K 8 16

Постулатите 🇧🇬

на Хуманистичната теория на Карл Роджърс в разказа „Дуел“ на Хасан Ефраимов
Четенето, несъмнено всеки ще потвърди, е процес на общуване между автор и читател. Вероятно мнозина обаче си дават сметка, че първоначалният подтик за създаването на която и да е творба на изкуството не винаги е продиктуван ...

Samadhi

Prose

1.2K 2 2

Петък вечер 🇧🇬

„Излизам” – викна той от вратата и потъна в петъчния вечерен мрак. Не се върна. Изчезна. Тя плака безпаметно много. Потъна в униние и затътри живота си напоен с безнадеждно примирение. Една вечер намери картичка в пощенската кутия:
„Пристигам петък вечерта!”
Замръзна! Той?! В петък изчезна, в петък ...

esenna

Prose » Short stories

2.3K 4 13

Снишават се звездите - VІ част 🇧🇬

НА ЩЪРКЕЛОВАТА НИВА
Големият и малкият мъж вървяха един до друг през угарта. Щъркелите, които бяха полегнали в браздите се изправяха по реда си и размахвайки криле около себе си, правеха място да преминат законните собственици на земята, която ги приютяваше.
Дядо Добри се огледа за щъркелите от дома ...

Eleya

Prose » Novellas and novels

1K

Просто (не)познати 🇧🇬

За да може всичко при мен да бъде
поновому,
трябва всичко между нас да си остане
постарому.

artofselflove

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Огънче 🇧🇬

Беше страхотен тип! Още като го видях на спирката и си паднах по него. Мислех да му поискам огънче, но после реших да го оставя той да направи първата крачка. Извадих цигара и защраках със собствената си запалка. Погледът му се плъзна по фигурата ми и се закова върху лицето. Присвитите му очи ме про ...

dominosf

Prose

2K 4 6

Домашното 🇧🇬

Домашното
Виктор чу вратата на спалнята и придърпа отворения учебник.
Тръгвам, скъпи. До довечера – изпрати му въздушна целувка и излезе.
Затвори учебника и въздъхна: Дори не изчака да й отвърна.
Облече униформата, приготви раницата и тръгна. Възпълничък, Виктор тромаво заслиза по пътя. Не бързаше - ...

zelena

Prose » Short stories

1.4K 3 11

Бюрокрация 🇧🇬

Влиза бай Кольо в общината правни въпроси да решава. Викат му, преди туй, наборите от махалата, да се не опитва, че само съд ще му помогне, и то, и таз не е знайна, ама не слуша, та сложи вехтото палто, тури една шапка и ей го там. Първо минава през портиера на входа - онзи му дума:
- За какво си? А ...

yserd

Prose » Short stories

1.3K 1 4

Проклятието преследва алчните - 11 🇧🇬

Беше понеделник и Дамян трябваше да посрещне нова група английски туристи. Самолетът закъсняваше и той бе седнал на едно сепаре в барчето на летището в Ларнака. На масичката пред него се виждаше празна чашка от кафе и пепелник с няколко смачкани фаса. Времето в края на май бе прекрасно, тъй като гол ...

СветланТонев

Prose » Novellas and novels

1.2K 2

В очите на рибата 🇧🇬

Евгени се събуди от алармата на телефона си. Беше четири часа. Направи си кафе и отвори вратата на детската стая.
-Добро утро, тате!-каза бодро шестгодишният му син Пламен.- Ще тръгваме ли?
-Ей сега – отговори Евгени. – Върви си измий очичките, ще закусим и тръгваме.
Днес щеше да се сбъдне една от м ...

perfanov

Prose » Short stories

888

Скъсаният косъм - 4. 🇧🇬

4.
В петък, три дни след спирането на тока – така си отбелязвах аз – животът бавно, но постепенно се стичаше някъде в бездната...
Градът беше като умрял. Тишина...
Малко хора по улиците, никакви коли, само цигански каруци изтрополяваха и колелета просвистяваха покрай редките минувачи...
Общото вцепе ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

2.1K 2 8

Белите коне и принцовете 🇧🇬

Пътувам през Лудогорието. Времето е приятно топло. В нивите покрай пътя чернеят угари и жълтеят стърнища. Тук-таме още се вижда неузряла царевица. Един комбайн привършва блок със слънчоглед.
Минавам през няколко селища и във всяко от тях видях коне. Коне всякакви на вид и на цвят. Коне с червен, чер ...

DimitarGeorgiev.2

Prose » Short stories

1.9K 2 7

Short stories and prose by contemporary authors

Сън 🇧🇬

Скъсаният косъм - 6. 🇧🇬

За любовта 🇧🇬

За принципите, пътя и любовта 🇧🇬

Четецът на мисли 🇧🇬

Астигматични стъкълца 🇧🇬

Пленяването на Огледалния образ 🇧🇬

Рапсодия за кавал без оркестър 🇧🇬

Хитър Петър и неговият син 🇧🇬

Да търсиш себе си 🇧🇬

В автобуса София – Ловеч 🇧🇬

В сенките на вълчите дихания - 2 🇧🇬

Вълк 🇧🇬

Причини 2 - Минка 🇧🇬

Лидерът - глава 22 🇧🇬

В сенките на вълчите дихания - 1 🇧🇬

Пред крайната спирка 🇧🇬

Приказка за Вълшебник/Вълшебници 🇧🇬

X 🇧🇬

Най-хубавите спомени 🇧🇬

Curriculum vitae 🇧🇬

Благодат 🇧🇬

Прозрение (27) 🇧🇬

Тайната съставка 🇧🇬

Не ме предавай 🇧🇬

Бумеранг 🇧🇬

Последният селянин 🇧🇬

Скъсаният косъм - 5. 🇧🇬

Причини 1 - Каубойска среща 🇧🇬

Постулатите 🇧🇬

Петък вечер 🇧🇬

Снишават се звездите - VІ част 🇧🇬

Просто (не)познати 🇧🇬

Огънче 🇧🇬

Домашното 🇧🇬

Бюрокрация 🇧🇬

Проклятието преследва алчните - 11 🇧🇬

В очите на рибата 🇧🇬

Скъсаният косъм - 4. 🇧🇬

Белите коне и принцовете 🇧🇬

Queue