Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Стареца на верандата 🇧🇬

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

robertratman

Prose

945 1 4

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...

Plevel

Prose » Letters

1.5K 7 31

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...

rumbic

Prose

1K 7 19

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 1 6

*** 🇧🇬

Трябва ни истинска буря, за да разберем, че времето, от което сме се оплаквали досега е било доста прилично.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

723 1 2

Ненужен 🇧🇬

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

robertratman

Prose

1.9K 4 6

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...

kleopatrasv

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 2

Звездни прашинки 🇧🇬

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...

kleopatrasv

Prose » Science fiction & fantasy

1.8K 2 2

И в делника, и на празника 🇧🇬

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Prose » Short stories

1.5K

Нечистите - 8.4 🇧🇬

Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Prose » Short stories

982 1

Кафе - 3 🇧🇬

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Prose » Short stories

935 2 6

Монолог на жената 🇧🇬

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

Ve2666

Prose

2K 6 4

Началото и краят 🇧🇬

Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ...

самотния-вълк

Prose » Science fiction & fantasy

2.4K 7 6

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...

Nevium

Prose » Novellas and novels

766

Прозрение (31) 🇧🇬

1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.3K

Петльови неволи 🇧🇬

rygit

Prose » Short stories

747

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка мо ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1.5K

Тя, папагалът 🇧🇬

Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ...

670301

Prose

1.6K 1 2

Гума 🇧🇬

Любими,
Ето ти гумичка.
Изтриваш, за да поправиш.
На следващия лист, обаче, има отпечатък.
Ако си имал неблагоразумието да ползваш мастило, не става с триене. Късаш листа. И се надяваш тетрадката да е със спирала. Иначе пак има следи. ...

superelche

Prose » Letters

1.3K

Нечистите - 8.3 🇧🇬

Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.5K

Блян 🇧🇬

„ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ...

DimitarGeorgiev.2

Prose » Short stories

1.4K 2 7

Негодувание 🇧🇬

Студено беше...бррр. И лек ветрец подухваше така, че ми боцкаше бузите. На всичкото отгоре бе тъмно - в 8 вечерта вече отдавна се е смрачило. Трябваше да внимавам къде стъпвам, за да не се подхлъзна в тоя сняг и лед. Добре, че магазинчето на Каваню бе наблизо. Топло, добре осветено, като оазис в пус ...

robertratman

Prose

1.6K 1 4

Кафе - 2 🇧🇬

– Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ...

exuded

Prose » Short stories

1K 3 9

Змейски неволи 🇧🇬

Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ...

Ambrouse

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

2.7K 3 7

Снишават се звездите - VІІІ част 🇧🇬

КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ...

Eleya

Prose » Novellas and novels

954 1

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги 🇧🇬

Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист заедно с нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм заедно с подхранващия самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша. Пиша, за да се спася от задълбаване в мисълта, че лутането може да е изкривило пред ...

Филип

Prose » Reviews, analyses, critical articles, Others

1K 1 4

Битка 🇧🇬

Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ...

stukibuki

Prose » Others

1.8K 4 6

Да те бях отвлякла аз! 🇧🇬

Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ...

your-love-96

Prose » Short stories

1.6K 1

Мястото, където се сбъдват мечти 🇧🇬

Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...

parvanski

Prose » Short stories

1.6K 2 1

Десет минути 🇧🇬

Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ...

gold

Prose » Short stories

1K 4

Хитър Петър на Трифон Зарезан 🇧🇬

Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът ...

СветланТонев

Prose » Stories for children

1.5K 2

Скъсаният косъм - 20. 🇧🇬

20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за хра ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.1K 7

Нечистите - 8.2 🇧🇬

Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K 1

Не му мислете 🇧🇬

Животът се живее само веднъж. Няма време за умуване. Грабнете го този живот. Така го прегърнете,че да се задушѝ! Стиснете го този челѝчен камък,та чак вода да пусне! Радвайте му се, като на първа рожба, като на глътка вода в пустиня! Обичайте го, както се обича майка! Не го корéте! Желайте го! Говор ...

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

808 1 2

Равносметка 🇧🇬

Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ...

ГалинаПавлова

Prose » Short stories, Others

2K 2 9

Добрият човек работник 🇧🇬

От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ...

Qndov

Prose » Short stories

993 2 2

Други са били годините, бай Петре... 🇧🇬

Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха ...

ralica_p

Prose

2K 7

Забравена 🇧🇬

Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ...

AnaMarina

Prose » Short stories

1.3K 8

Работилничка за торти 🇧🇬

Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога ...

rumbic

Prose

1.8K 8 19

Short stories and prose by contemporary authors

Стареца на верандата 🇧🇬

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

*** 🇧🇬

Ненужен 🇧🇬

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Звездни прашинки 🇧🇬

И в делника, и на празника 🇧🇬

Нечистите - 8.4 🇧🇬

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Кафе - 3 🇧🇬

Монолог на жената 🇧🇬

Началото и краят 🇧🇬

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Прозрение (31) 🇧🇬

Петльови неволи 🇧🇬

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Тя, папагалът 🇧🇬

Гума 🇧🇬

Нечистите - 8.3 🇧🇬

Блян 🇧🇬

Негодувание 🇧🇬

Кафе - 2 🇧🇬

Змейски неволи 🇧🇬

Снишават се звездите - VІІІ част 🇧🇬

Танцът на поета с Дявола продължава завинаги 🇧🇬

Битка 🇧🇬

Да те бях отвлякла аз! 🇧🇬

Мястото, където се сбъдват мечти 🇧🇬

Десет минути 🇧🇬

Хитър Петър на Трифон Зарезан 🇧🇬

Скъсаният косъм - 20. 🇧🇬

Нечистите - 8.2 🇧🇬

Не му мислете 🇧🇬

Равносметка 🇧🇬

Добрият човек работник 🇧🇬

Други са били годините, бай Петре... 🇧🇬

Забравена 🇧🇬

Работилничка за торти 🇧🇬

Queue