Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

От деня - 19. 🇧🇬

Често ги виждам. Всеки ден минавам край тях. Защото те са продавачки в магазини. Но стоят пред витрините. И пушат. С пластмасова чашка кафе в ръка.
Момичетата пред витрините.
18 – 25 годишни.
Завършили гимназия, а после...
После са два варианта. Неуспешно кандидатстване във ВУЗ. Или нежелание да оти ...

генек

Prose » Short stories

1.1K 2 17

По времето на баба - 1 🇧🇬

„Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ...

LiaNik

Prose » Novellas and novels, Humorous

2.4K 6 17

Прозрение (38) 🇧🇬

1. Душата на поета е в скъсания джоб на панталона.
2. Добрe възпитаното дете има добри родители.
3. Единственият лек за разбито сърце е нова любов.
4. Смъртта е ново начало в друго измерение.
5. Не искай от скъперник, не давай на прахосник!

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1 2

Азара 🇧🇬

Азара
С Бо се запознах в края на едно горещо лято, когато дописвах втората част на романа си в малката ни крайморска вила.
"Азара" бе моята първа книга и пожъна неочаквано голям успех. В рамките на няколко години бе преиздавана няколко пъти във все по-голям тираж, а междувременно се бях заела сериоз ...

hristam

Prose » Short stories, Science fiction & fantasy

1.6K 3 6

От деня - 18. 🇧🇬

Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети. ...

генек

Prose » Short stories

900 3 10

Нова пролет - нов рикошет 🇧🇬

Ако очите са прозорец към душата, значи на много "души" им хлопа дограмата!
Жалко, че вятърните мелници на Дон Кихот не произвеждат ток, защото светът е пълен с Донкихотовци... електрическата енергия щеше да ни излиза без пари...
Неправителствена организация набира дарения за морски дарове!
Страх го ...

palenka

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

826 5 8

Ще търся... 🇧🇬

.... И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... може би слънчево жълто докосване Или морски бриз, който ще се промуши в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... ще ме помилва...
И винаги ще търся думите в червено с шепот в наситено жълт по тях, балкански повей по лицето си като летен, нощен дъх да ...

zuzara

Prose » Letters, Others

1.3K 2

Опашката (По действителен случай) 🇧🇬

Беше в първият работен ден след Нова година, малко след девет часа сутринта. Вървях към Районната здравна инспекция или ХЕИ, както всички я знаят, и ми се струваше, че времето все едно е поискало още малко почивка от Дядо Коледа преди да възстанови нормалния си ход след празниците . По улиците почти ...

Данкоу

Prose » Short stories

2K 5

18+ Моите писма 🇧🇬

(откъси)
Тя:
- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.
Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.
Би било толкова хубаво, да отворя очите си и да те видя до мен! Да т ...

Maryana

Prose » Erotic

1.2K 1

Глад 🇧🇬

Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ...

Plevel

Prose » Short stories, Humorous

1.3K 10 17

От деня - 17. 🇧🇬

Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.
Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.
Отпред - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...
Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглежд ...

генек

Prose » Short stories

836 4 10

Скрито 🇧🇬

Понякога от думите ѝ се раждаха чудовища, защото главата ѝ не ги побираше толкова много и бързаше да ги изпрати буква по буква. А беше топла зимна нощ, необещаваща, обгръщаща и мека.
Езикът ѝ изтръпна от виното и чудовищата налягаха околовръст като овчарски псета, докато стадото почива.
Мислеше си н ...

herald

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

952

В Чушмелий 🇷🇺

В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит стада сбитые, рыба по ...

Бетон

Prose » Short stories

1.9K 1 3

Лили и мъжът от покрива 🇧🇬

18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя др ...

Rois

Prose » Short stories

2.1K 2 4

Гей парад на мъдростта 🇧🇬

В последните дни една невероятна новина обиколи света и прикова очите му в малката европейска държава България. А тя се състоеше в това, че само няколко дни след парада на нормалните гейове в столицата ѝ, отнякъде се появи един дългокос и белобрад старец, облечен с черен панталон, червен пояс и дълг ...

mislitel

Prose » Humorous

891 3 8

От деня - 16. 🇧🇬

Пием си чайчета и кафета с един младеж. Според мен младеж, де... Иначе – има си щерка в девети клас, че се и хвали с нея. Което е напълно нормално и справедливо. Тъй като детето е свършило куп неща. И хвалбата е заслужена.
Е, ако беше хвалба в бъдеще евентуално – „ще”, „ще”, „ще”... Тогава е смешно ...

генек

Prose » Short stories

907 4 15

Тротоарна история 🇧🇬

Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ...

генек

Prose » Humorous

900 2 18

Любовта е енигма 🇧🇬

Девствеността и святоста нямат нищо общо с Любовта! Тоест, те нямат никакви допирни точки с влюбения човек що се касае да причините подтикнали един човек да се влюби в друг...

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

925

Сърчица 🇧🇬

Искра се събуждаше бавно заради медикаментите, които бе пила. Съзнанието й постепенно се измъкваше от обгърналата го мъгла, но клепачите й отказваха да се повдигнат. Щяха да са й нужни поне още десет минути, за да се разсъни напълно. А с разсънването щеше, както обикновено, да дойде болката.
Минута ...

Heel

Prose » Short stories

1K 1 2

Предопределение 🇧🇬

Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ...

nadia.nanito

Prose » Others

845 1

Въздействие от ада (5-та, последна част) 🇧🇬

УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ...

donkooooo

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.7K 4 11

Нечистите - 10.3 🇧🇬

Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K

Този, който отвори вратата и неговите приятели 🇧🇬

Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1K 2

Човешката раса 🇧🇬

Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка!

gurhito

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

878

33- Глава VIII 🇧🇬

Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...

kokolinna

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 3 2

Нечистите - 10.2 🇧🇬

Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.5K

Старият Опълченец 🇧🇬

Старият Опълченец
Посвещава се на Недю Гюдюлев, един от онези
7000 луди глави, повярвали в Свободна България.
Старият опълченец искрено се радваше на жаркото августовско слънце и разсеяно слушаше речите на местните величия от новата „народна власт” в Стара Загора. Бе 9-тия ден на август 1947-ма, а п ...

ico1_all

Prose » Short stories

2.2K 4 5

Това ли заслужавам 🇧🇬

Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно м ...

Мильо

Prose » Humorous

1.5K 3 4

Одисеята Йов 🇧🇬

Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ...

Рицарят

Prose » Novellas and novels

1.1K 1

От деня - 15. 🇧🇬

Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ...

генек

Prose » Short stories

994 2 11

18+ Нощ през първата пролет 🇧🇬

Пролет е! Толкова е хубаво това усещане за светлина и цветове. Дъхаво ми е...
Ароматите на разцъфтелите дръвчета проникват в ноздрите ми, обгръщат тялото ми и плътта ми се превръща в пъпка цвят, цъфтя и аз, както пролетта.
Нощ е – споделена! Споделям нощта си с тебе, топлина и нежност, мечти и фанта ...

Maryana

Prose » Erotic

1.4K 8

Нечистите - 10.1 🇧🇬

– Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K

Очите на Атия 🇧🇬

Бяха около десетина, идващи от социален дом. На всяко дете се падаше по една учителка - повелителка. Децата бяха с увреждания. Всички. Не разбрах дали са изоставени от родителите им или ежедневно ходят в този дом. Не искам и да знам, още повече би ми станало неприятно ако са изоставени. Това което м ...

iliqnakzkz

Prose

1.3K 5 6

Трите фонда 🇧🇬

На опашката двама брокери разговарят.
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ...

exuded

Prose » Humorous

1K 2 8

От деня - 14. 🇧🇬

Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ...

генек

Prose » Short stories

1.1K 2 16

Нечистите - 10 🇧🇬

На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

2K

Старецът - продължение 🇧🇬

– Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ...

rumbic

Prose

1.1K 6 14

Емигранти (Чикагски историйки) 🇧🇬

Емигранти
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялата си прелест и светлини ...

marco777

Prose » Humorous

3K 13 25

Сняг 🇧🇬

Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ...

exuded

Prose » Stories for children

1.9K 3 6

Ретроспективно 🇧🇬

Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ...

ГаляБорисова

Prose » Short stories

2.9K 15 28

Short stories and prose by contemporary authors

От деня - 19. 🇧🇬

По времето на баба - 1 🇧🇬

Прозрение (38) 🇧🇬

Азара 🇧🇬

От деня - 18. 🇧🇬

Нова пролет - нов рикошет 🇧🇬

Ще търся... 🇧🇬

Опашката (По действителен случай) 🇧🇬

18+ Моите писма 🇧🇬

Глад 🇧🇬

От деня - 17. 🇧🇬

Скрито 🇧🇬

В Чушмелий 🇷🇺

Лили и мъжът от покрива 🇧🇬

Гей парад на мъдростта 🇧🇬

От деня - 16. 🇧🇬

Тротоарна история 🇧🇬

Любовта е енигма 🇧🇬

Сърчица 🇧🇬

Предопределение 🇧🇬

Въздействие от ада (5-та, последна част) 🇧🇬

Нечистите - 10.3 🇧🇬

Този, който отвори вратата и неговите приятели 🇧🇬

Човешката раса 🇧🇬

33- Глава VIII 🇧🇬

Нечистите - 10.2 🇧🇬

Старият Опълченец 🇧🇬

Това ли заслужавам 🇧🇬

Одисеята Йов 🇧🇬

От деня - 15. 🇧🇬

18+ Нощ през първата пролет 🇧🇬

Нечистите - 10.1 🇧🇬

Очите на Атия 🇧🇬

Трите фонда 🇧🇬

От деня - 14. 🇧🇬

Нечистите - 10 🇧🇬

Старецът - продължение 🇧🇬

Емигранти (Чикагски историйки) 🇧🇬

Сняг 🇧🇬

Ретроспективно 🇧🇬

Queue