Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Доктор Вреден - глава 21 🇧🇬

Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ...

ZyPetrov

Prose » Novellas and novels

1.3K 1 2

Нечистите - 8.6 🇧🇬

Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K 2

Иванна 🇷🇺

ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь. Носил плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, гнал откормленного коня, и ещё шерстеобрабатывающий доход имел.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки м ...

Бетон

Prose » Short stories

1.7K

Попара - 12. 🇧🇬

Статистиката показва, че на всеки мъж след 75 години се падат седем жени. За съжаление е късно…
Жената на моя приятел за мен не е жена. Ама ако е хубава и добричка – той не ми е приятел…
Милиони години ще бъдем скелети, ще срещаме скелети, ще прегръщаме скелети. Я поне сега да стиснем нещо по-сочно ...

генек

Prose » Humorous

1.3K 1 10

Бягство от ада #2 🇧🇬

2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ...

eomer

Prose » Short stories, Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.8K 1

Зов 🇧🇬

18.12.2004 г.
гр. Габрово
Драги Явор,
Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят ...

AnaMarina

Prose

1.6K 1 7

Попара - 11. 🇧🇬

/да продължим странната смесица от нашенски реалности/
Когато:
…мъжът каже весел „Добро утро“ – значи жена му го е оставила добре да се наспи
…жената каже весела „Добро утро“ – значи мъжът й не я е оставил да се наспи
…чуеш за теб да говорят само хубави неща – провери дали си жив ...

генек

Prose » Humorous

1.2K 2 8

Цветята и последната тетрадка 🇧🇬

Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ...

perfanov

Prose » Short stories

727 1

Спасителен чадър 🇧🇬

Есенен ден. Когато излизах от вкъщи, бях убедена, че слънцето ще се задържи за по-дълго, ала определено грешах. Щом слязох от автобуса, за да се кача на следващия, който спираше близо до работата ми, забелязах, че изведнъж слънцето се затули от тъмни облаци. Като на шега внезапно от небето се изсипа ...

puntina

Prose

1.3K

Монолог по вайбъра 🇧🇬

Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че н ...

Станисла

Prose » Humorous

1.5K 2 12

Транссибирски роман 🇧🇬

Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ...

perperikon

Prose » Short stories

2.2K 8 12

Проектът 🇧🇬

Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ...

MalinaLuna

Prose

772

Сама жена 🇧🇬

Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ...

honesty

Prose » Short stories

815

Изненадата 🇧🇬

Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ...

di_t

Prose » Short stories

916 6

Проклет да си, Михаля, ако днес... 🇧🇬

Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ...

линасветлана

Prose

1.5K 1 8

Дима 🇧🇬

Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ...

СветланТонев

Prose » Short stories

1.5K 2 4

А сега накъде 🇧🇬

Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ...

svetlitschka

Prose

1.9K 3 10

Монолог на един кмет 🇧🇬

Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ...

mariamarkovska

Prose » Others

1.2K 3

Нечистите - 8.5 🇧🇬

Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.5K

Скъсаният косъм - 22. - финал 🇧🇬

22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

913 5 9

Стареца на верандата 🇧🇬

Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ...

robertratman

Prose

969 1 4

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ...

Plevel

Prose » Letters

1.6K 7 31

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ...

rumbic

Prose

1.1K 7 19

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ...

генек

Prose » Science fiction & fantasy

1.2K 1 6

*** 🇧🇬

Трябва ни истинска буря, за да разберем, че времето, от което сме се оплаквали досега е било доста прилично.

Eipril

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

769 1 2

Ненужен 🇧🇬

Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ...

robertratman

Prose

2K 4 6

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ...

kleopatrasv

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 2

Звездни прашинки 🇧🇬

Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ...

kleopatrasv

Prose » Science fiction & fantasy

1.9K 2 2

И в делника, и на празника 🇧🇬

Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ...

gold

Prose » Short stories

1.5K

Нечистите - 8.4 🇧🇬

Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ...

Shay

Prose » Novellas and novels, Science fiction & fantasy

1.6K

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ...

Writer96

Prose » Short stories

1K 1

Кафе - 3 🇧🇬

Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ...

exuded

Prose » Short stories

985 2 6

Монолог на жената 🇧🇬

Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ...

Ve2666

Prose

2.1K 6 4

Началото и краят 🇧🇬

Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ...

самотния-вълк

Prose » Science fiction & fantasy

2.4K 7 6

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...

Nevium

Prose » Novellas and novels

787

Прозрение (31) 🇧🇬

1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ...

СветланТонев

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.4K

Петльови неволи 🇧🇬

rygit

Prose » Short stories

773

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка мо ...

NeliKaneva

Prose » Stories for children

1.5K

Тя, папагалът 🇧🇬

Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ...

670301

Prose

1.6K 1 2

Гума 🇧🇬

Любими,
Ето ти гумичка.
Изтриваш, за да поправиш.
На следващия лист, обаче, има отпечатък.
Ако си имал неблагоразумието да ползваш мастило, не става с триене. Късаш листа. И се надяваш тетрадката да е със спирала. Иначе пак има следи. ...

superelche

Prose » Letters

1.3K

Short stories and prose by contemporary authors

Доктор Вреден - глава 21 🇧🇬

Нечистите - 8.6 🇧🇬

Иванна 🇷🇺

Попара - 12. 🇧🇬

Бягство от ада #2 🇧🇬

Зов 🇧🇬

Попара - 11. 🇧🇬

Цветята и последната тетрадка 🇧🇬

Спасителен чадър 🇧🇬

Монолог по вайбъра 🇧🇬

Транссибирски роман 🇧🇬

Проектът 🇧🇬

Сама жена 🇧🇬

Изненадата 🇧🇬

Проклет да си, Михаля, ако днес... 🇧🇬

Дима 🇧🇬

А сега накъде 🇧🇬

Монолог на един кмет 🇧🇬

Нечистите - 8.5 🇧🇬

Скъсаният косъм - 22. - финал 🇧🇬

Стареца на верандата 🇧🇬

Писмо до съпруг във Виена 🇧🇬

Дъжд по никое време! 🇧🇬

Скъсаният косъм - 21. 🇧🇬

*** 🇧🇬

Ненужен 🇧🇬

Души в стъклени опаковки 🇧🇬

Звездни прашинки 🇧🇬

И в делника, и на празника 🇧🇬

Нечистите - 8.4 🇧🇬

"Човекът, който се смее!" 🇧🇬

Кафе - 3 🇧🇬

Монолог на жената 🇧🇬

Началото и краят 🇧🇬

Рецепта за затваряне на рана - четвърта част 🇧🇬

Прозрение (31) 🇧🇬

Петльови неволи 🇧🇬

Рицарят на Летящия делфин 🇧🇬

Тя, папагалът 🇧🇬

Гума 🇧🇬

Queue