Short stories and prose — original fiction by contemporary authors | Otkrovenia

Страдание 🇧🇬

Ще мога ли някога да те извадя от сърцето си, ще успея ли да те забравя, любов моя, истинска, единствена, вечна... по-добре да бях умряла на минутата, когато спря да ме обичаш. А сега умирам бавно, малко по малко всеки ден...без тебе, без твоята усмивка, без твоя глас, без прегръдката и топлината ти ...

petinaamur

Prose » Letters

1.7K 4

Малки еротични игри 🇧🇬

Малки еротични игри
Беля си хванах с тоя интернет. Манджите все загорели, жената все пред компютъра и рови из нета. Ами какво мислите, че търси? Познахте естествено. Най-вече сайтове за запознанства, сайтове за самотни влюбени, сайтове за недолюбени, сайтове за споделени и несподелени чувства, сайто ...

radi.

Prose » Short stories

8.4K 1 21

До принца (или по-скоро - до жабата, живееща в него) 🇧🇬

It's not over before it's too late.
Letterbomb, Green day
Принце,
помниш ли дъжда и локвите, в които скачахме?
Помниш ли green day? ...

Vyrtina

Prose » Letters

1.5K 2

Разговор с Монката 🇧🇬

***
- Лили, как мислиш, дали Слънцето е живо? Дали и то диша? А ако е живо, дали мисли, говори ли?…
- Не зная, мъник...
- Аз пък мисля, че слънцето е мъртво...
- Защо? ...

My`OwN

Prose » Short stories

1.2K 1

Дяволът 🇧🇬

Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера ...

moonyy

Prose » Short stories

1.3K 2

Не може така 🇧🇬

Направо полудях като разбрах! Абе само аз ли се ядосвам?! Сигурно съм много зле с нервите. Гледам на никой друг не му прави впечатление. Хайде стига сме търпяли, хайде този път поне да сме единни! Единни, това значи... Хайде друг път ще обяснявам. Може ли да вдигнат парното по средата на отоплителни ...

svetlanal

Prose » Humorous

1.6K 28

Отражения 55 🇧🇬

Отражения 55
Някои хора са велики, защото са умрели в подходящ момент.
Георги Гълъбов

vihren

Prose

1.3K 3

Рая 🇧🇬

РАЯ
“... Преди 13 века аз стъпих на свята земя. Нозете ми пареха от кръвта, пролята за този къс от Рая. Още помня мириса на кръвта, носещ се по целият дунавски бряг. Дунава бели - за тебе бях слушал толкоз от тетка, за теб ли, или за друг не толкова кървав Дунав съм бленувал. Първата крачка на Родна ...

pypin

Prose » Short stories

1.1K

Асфалтът и листата 🇧🇬

Последните звуци от песента на работниците заглъхнаха и след тях остана само птичето чуруликане, което надвечер се превърна в поредния концерт на парка. Тази вечер нов зрител беше още пресният асфалт по алеята, който се любуваше на обстановката около себе си.
На другия ден мекото есенно слънце беше ...

Caligula

Prose

1K 2

Сляпа тъма 🇧🇬

"What do you see
when eyes are closed?
What do you see,
when eyes flick open?"*
Очите й бяха широко отворени. Взираше се в тъмнината като че ли отвъд имаше какво да се види. А там нямаше нищо. Само чернилка, мрак, болка. Очите й бяха стъклени и някак празни. Огненочервената й коса се спускаше в перф ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1K 3

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Здравей Дядо Коледа,
Аз съм едно малко пораснало момиче, което все още вярва в чудеса. Исках да ти се извиня, защото тази година бях наистина лошо дете. Може би заради черните очила, които си бях купила да ме предпазват от слънцето, а те почнаха да ме предпазват от целия свят. Да, през изминалата го ...

broken_dream

Prose » Letters

4.7K 11

Любовно лято 🇧🇬

ЛЮБОВНО ЛЯТО
Любов - думи, думи, думи... Днес означават едно, утре - съвсем друго, а след два-три дни - нямат абсолютно никакъв смисъл...
В полупразния апартамент лятото не може да влезе през спуснатите щори и пердета. Открехнатият прозорец се е превърнал в мембрана, която пропуска въздуха напред – ...

еделвайс

Prose » Short stories

2.7K 3

Вещицата от планината 🇧🇬

Беше прекрасна лятна утрин и Марина се събуди рано. Птичките навън пееха своите песни и сякаш природата се усмихваше.
"Напълно подходящ ден за разходка в планината"-помисли си Марина.
След като се приготви тя чу, че се звъни на вратата. Навярно това бе нейният любим Майк, който гореше от нетърпение ...

dora_7

Prose » Stories for children

1.3K 3

Мрачна приказка 🇧🇬

Да ти разкажа ли за самотата? Да ти опиша ли мрака и болката? Да ти покажа ли ада, в който съм заключена? Сама сред хора съм и все виждащите ми очи са ослепени. Ледени пламъци опожаряват плътта ми. Ангели и демони са вплели голите си тела и се докосват с крила. Мрачни призраци пеят тъжни арии. Под ч ...

AnTiHrIsTa

Prose » Others

952 1

Гнило 🇧🇬

Г Н И Л О
Очуканият стар сив пикап „Шевролет Блейзър" лъкатушеше наляво-надясно и подскачаше нагоре-надолу из силно пресечената местност. Вече дори пътека не се забелязваше. Движенията на колата напомняха за тези на пожълтяло брезово листо, подхванато от студения и бръснещ ноемврийски вятър.
Спас Ел ...

kontekokorko

Prose » Short stories

969

Оригинала 🇧🇬

Затварям за миг очи,
естествено, че там си ти.
Прекалено надценен и
определено не действителен.
Отварям очи и виждам оригинала, ...

elencheto88

Prose » Others

1.2K 2

Отражения 54 🇧🇬

Отражения 54
Често от огледалото ни гледа човек, малко по-възрастен от нас.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.5K 6

Последно сбогом 🇧🇬

Момче, погледни ме...
Не, не там, а в очите!
Сега като ги гледаш виждаш ли колко много болка си им причинил?
Не, не казвай нищо, защото знам, че отново ще кажеш нещо, с което да ме раниш...
За това моля те сега мълчи - остави ме да говоря... ...

ivelina_gospodinova

Prose » Others

1.3K 1

Хубав ден 🇧🇬

Беше топъл слънчев ден. Един от последните хубави дни преди идването на зимата. Скоро щеше да застудее, да завали сняг и да обгърне всичко в бялата си прегръдка, а природата да заспи зимния си сън. Слънцето срамежливо се прокрадваше иззад един облак и ми се усмихваше. Топъл вятър си играеше с няколк ...

MaRtiTyyy

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.2K 1

из романа "Малкият цар" 🇧🇬

АФРИКА, НЯКОЛКО ГРАДУСА ЮЖНО ОТ ЕКВАТОРА, 1901г.
В късния следобед жарките лъчи на майското слънце бяха скрити зад сива завеса, от която на едри капки се изливаше огромно количество вода. Дъждът беше толкова силен, че на човек му се струваше, че вижда пред себе си водна пелерина. По мрачното небе, е ...

нико

Prose » Novellas and novels

1.8K

Room 101 🇧🇬

Беше един от онези петъчни следобеди, когато в хотела не се случваше нищо. Новите групи щяха да дойдат в понеделник и сряда. Петнадесетина финландци се бяха напили край басейна и спяха под чадърите. Една се опита да влезе в басейна, но падна и там си остана да изтрезнява на земята. Беше ми писнало в ...

virginblack

Prose » Letters

1.6K 2

Устремените минувачи 🇧🇬

Устремените минувачи
Улицата беше дълга, толкова дълга, че краят и не се виждаше. По нея минаваха безброй минувачи, забързани и устремени право напред. На три пейки седяха младостта, зрелостта и старостта и въпреки че ги делеше съвсем малко разстояние, те дори не се поглеждаха. Не искаха да се запоз ...

Незнам_коя_съм

Prose » Short stories

1.5K 4

Аре, чупка! 🇧🇬

Не разбирам какво искате от мен, бе хора?! Нямате ли си друга работа, ами ходите на тумби и само се заяждате? Имам право да си пращам стих всеки ден, ясно? Да не би да върша престъпление? Ако искате, ме четете, ако не - ме прескачайте като малка гаричка. То за всеки влак си има пътници... Пишела съм ...

feia

Prose » Humorous

2.5K 50

Часовникът от стената 🇧🇬

Спрял е. Спря преди доста време. Не знам от кога. Гледам го така без да помръдне. Без да трепне. Нямал е сили да продължи. Часовникът от стената. Стрелките му застанали са на едно място. Не усещат и не трепват. Дори не плачат. Не ги боли. Дали са... мъртви? Но ако има дам сили? Дали отново ще ще зап ...

Бубчето

Prose

859

Отражения 53 🇧🇬

Отражения 53
Да търсим блаженство в задгробния живот е все едно да искаме да задоволим днес глада си с утрешния обяд.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.7K 6

Пропуснати срещи 1 🇧🇬

ПРОПУСНАТИ СРЕЩИ
Унгарката
Помня онова лято. Току-що бяха пуснали цигарите „Средец" 100 мм. По телевизията течеше сериала „Богат беден", който опразваше улиците. Плажовете все още бяха девствени и незастроени с претенциозни грамади. Слънцето. Слънцето все още ни обичаше и нежно ни целуваше без да ни ...

Greg

Prose » Short stories

1.5K 6

За всеки случай. И за друг такъв. И си е за мен. 🇧🇬

Ха-ха. В заключение - още едно писмо до Дядо Коледа (и общата Снежанка).

sunnyrainbow

Prose » Others

986 2

Къде се изгубих тези четири години ? 🇧🇬

Трябва да се примиря с факта...
аз не съм същата, ти не си същият!
И някак си изглежда твърде невъзможно да сме същите.
Промених се... промени се.
Разбрахме, че розовата страна на живота си има и своята черна. И че щастието води след себе си болка. ...

ivelina_gospodinova

Prose » Short stories

1.3K 2

Зимата 🇧🇬

Зимата... Тя винаги е спокойна, бяла, приспивна.
Зад завесата две очи гледаха танца на белите грациозни снежинки. Танц, който лекуваше, който отмиваше всичко старо и овехтяло, всичко болезнено и горчиво. Танц, който заличаваше студа, този в сърцата и душите, този, който вледенява погледа и почерня м ...

afro3

Prose

831

из "Вълчите пътища" / За децата 🇧🇬

Вечер е, в кръчмата на Хо е пълно с обичайните и необичайните посетители. Малко по малко всички приключват с яденето и се ориентират основно към консумацията на алкохол. На своята маса Дърт Пън и Кух Че Реп тъкмо привършиха една каничка с вино и изпратиха На Хал Че да им донесе нова от бара с думите ...

Bersek

Prose » Short stories

1.1K 2

Отражения 52 🇧🇬

Отражения 52
При запознаване с някои хора често изпитваме известно неудобство, тъй като взаимоотношенията са се развили в противоположна посока на тази, подсъзнателно определена от нас.
Георги Гълъбов

vihren

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

1.6K 4

Проглеждане 🇧🇬

Висях по средата на цветната пропаст,
която разделяше съзнанието ми от реалността...
Чувствах страданието на капка любов
и не знаех лъжовна ли е материята...
Вдъхновението посрещаше пречистващите мисли, ...

JIMBO

Prose » Others

883

Момчето и Дядо Коледа 🇧🇬

Вечерта преди Бъдни вечер в работилничката на Дядо Коледа цареше оживление. Джуджетата търчаха из сградата. Те проверяваха за последен път играчките и ги слагаха в един голям чувал. Навън Дядо Коледа подготвяше елените за голямото пътуване, което ги чакаше. Вечерта премина в приготовления. На другия ...

stihopletec

Prose » Short stories

1.3K

Страннико 🇧🇬

Страннико...
За мига, в който те видях...
Усетих, по-различен от останалите си.
Дали душата ти е ранявана...
Питах се аз. ...

mechoooo1234

Prose » Letters

1.6K

Всеки път 🇧🇬

Всеки път, когато си казвам - "Край!".
Всеки път, когато си казвам, че не се заслужава да страдам за теб!
Всеки път, когато си казвам, че не мога да си позволя да те обичам!
Всеки един от тези пъти ти ми показваш, че не съм толкова силна, за да го сторя!
Всеки път, когато те видя, претръпвам, кръвта ...

malechka

Prose » Letters

1.3K 1

Кой е Алф 🇧🇬

Студен, февруарски ден. 13:20 часът! Звукът от училищния звънец заехтя в цялата сграда. Дечицата от 1-б клас припкаво прибираха учебните пособия в огромните си раници. Ани се бе надвесила над чина, държейки читанка и се втренчваше някак замечтано в принцесата на класа - Петя. Петя закопчаваше пухкав ...

The_gold_f

Prose » Short stories

2.6K 15

Втори шанс 🇧🇬

Беше един от онези зимни дни, в които по улиците няма жива душа. Студът щипе лицето ти, очите ти сълзят, а като проговориш, от устата ти излиза струйка пара и те кара да приличаш на парен локомотив. Не бих излязъл в такъв ден, но имах нужда да остана насаме с мислите си.
Скарахме се. Скарахме се и а ...

MaRtiTyyy

Prose

967 2

Червено конче за внучето 🇧🇬

ЧЕРВЕНО КОНЧЕ ЗА ВНУЧЕТО
Никифор, дето цял живот беше гледал изпод вежди овдовелите си акрани, дето все за жени приказваха, сам овдовя и разбра какво им е на сърце. Както си живя неговата Сия, тъй си и отиде – ни “ох”, ни “олеле”. “Лошо ми е, Никифоре” – рече една вечер, легна и на сутринта не стана ...

Katriona

Prose » Short stories

2.1K 20

Изневяра 🇧🇬

Горещо лято. Мотелска стая, пропита с мирис на долнопробен препарат за почистване. Двама души, непознати. Мъж и момиче, вплетени в едно. Страст? Не, това не е страст. Изневяра. Просто секс без чувства. Чукане в буквалния смисъл на думата. Правиш секс, а в главата ти се блъскат хиляди мисли. Чудиш се ...

delight

Prose » Letters

1.9K 1

Единственият и Сърцето 🇧🇬

ЕДИНСТВЕНИЯТ И СЪРЦЕТО
Единственият няма нищо общо с Първия и Последния, защото Единственият е и първи, и последен, там, където останалите ще се опитват да влязат и останат, но няма да могат, защото Единственият винаги ще е там и ще напомня за себе си и няма да позволи на някой друг да го измести от ...

DeAd`AmOnG`aLivE

Prose » Others

2.3K 2

Short stories and prose by contemporary authors

Страдание 🇧🇬

Малки еротични игри 🇧🇬

До принца (или по-скоро - до жабата, живееща в него) 🇧🇬

Разговор с Монката 🇧🇬

Дяволът 🇧🇬

Не може така 🇧🇬

Отражения 55 🇧🇬

Рая 🇧🇬

Асфалтът и листата 🇧🇬

Сляпа тъма 🇧🇬

Писмо до Дядо Коледа 🇧🇬

Любовно лято 🇧🇬

Вещицата от планината 🇧🇬

Мрачна приказка 🇧🇬

Гнило 🇧🇬

Оригинала 🇧🇬

Отражения 54 🇧🇬

Последно сбогом 🇧🇬

Хубав ден 🇧🇬

из романа "Малкият цар" 🇧🇬

Room 101 🇧🇬

Устремените минувачи 🇧🇬

Аре, чупка! 🇧🇬

Часовникът от стената 🇧🇬

Отражения 53 🇧🇬

Пропуснати срещи 1 🇧🇬

За всеки случай. И за друг такъв. И си е за мен. 🇧🇬

Къде се изгубих тези четири години ? 🇧🇬

Зимата 🇧🇬

из "Вълчите пътища" / За децата 🇧🇬

Отражения 52 🇧🇬

Проглеждане 🇧🇬

Момчето и Дядо Коледа 🇧🇬

Страннико 🇧🇬

Всеки път 🇧🇬

Кой е Алф 🇧🇬

Втори шанс 🇧🇬

Червено конче за внучето 🇧🇬

Изневяра 🇧🇬

Единственият и Сърцето 🇧🇬

Queue