Вървиш по живота си с боси крака, имаш нужда от финикийски знаци. И точно отсреща чанта с пари. Оглеждаш се и я взимаш. Не вярваш на очите си, в които се отразяват банкноти.
Казваш, че няма да ги харчиш, но само на думи. Взимаш първата пачка.
Пилееш я и не жалиш, но не това, което е в торбите, ти ха ...
ЗАВРЪЩАНЕ В АКРОПОЛА
Денчо Славов
Втора част
Полетът до Мумбай преминава в приятната компания на индийска студентка, която за мое учудване се оказа почитателка на българските народни танци.
Срещам Радж в откритата тераса на ресторант с гледка към брега на Арабско море. Разказвам му историята и той с ...
Намерих пръстен. "Щастливка," ще си кажат някои. Да ви призная, и аз си помислих така и побързах да го пробвам. О, късмет! Все едно беше правен за мен. Така пасна на безименния ми пръст, че не можех да отделя поглед от него.
В бляскавата му повърхност видях око. Голямо, топло, човешко. Привличаше ме ...
Познавах я чрез Него. По време на излетите ни сред природата, ме занимаваше с Нея. Разтропано „момиченце", много е работна, добре, че е Тя, защото не знаел как ще се справи с многобройните си служебни задължения. Да е жива и здрава, за да вървят и неговите неща. Слушах го и се забавлявах на всяка ду ...
Борбата, както казват, е епична,
борбата, както казват, е типична.
Борба за чест, борба за слава,
борба кат някаква си драма.
И пада първият ранен в боя, ...
Заветната цел бе близо, усещаше го...
... Но Щен Вълк влезе в хола, където на пода пред камината Гар Ван и Ко Та Рак играеха някаква игра на дъска с пулове...
... Не само я усещаше, а и я подушваше, още малко оставаше и щеше да я види...
- Но, искаш ли...? - започна да го пита нещо котакът, обаче въ ...
Хората... понякога не знаят какво крият в себе си. Понякога може да е усмивка... понякога тъга... понякога груба дума или цинизъм (червена точка) Хората са еднакви, различават се само по външност и качества. Объркана съм. Тишината ме раздира. Само онази тъжна мелодия кънти в съзнанието ми и не спира ...
Някога живеех вдън гори Тилилейски. За тези, които не знаят, горите Тилилейски са горите на остров Туле. Намира се на един ден път от края на Света и през лятото дневната светлина не се губи, можеш да си чистиш въшките от ризата и нощем. Е, днес в Туле няма гори, но мястото наистина съществува. Там, ...
Дете в нощта
За едно дете е по-лесно да се чувства чудовище,
иначе би приело, че чудовищата са другите...
и да си измисля хиляди истории, за да забрави...
Защо винаги ще казвам неща, които не са истина? ...
Кървави целувки
Тишината на мрака бе нарушена. Не от звук, нито от движение. И двамата го усетиха, със сетива, непознати за хората. На лицето на единия се изписа усмивка. От петдесет години те го очакваха и най-накрая той се завърна.
- Времето настъпи. Той се събуди.
- Това може да значи само едно – ...
Тя е голямо момиче и не се страхува да се бори с живота, с драконите, с вещиците и с всички други знайни и незнайни митични и не чак толкова митични същества и вещества. Не се бои и от булеварди, разбити мечти, счупени сърца и мечове. На нея не и пука за черния конник или за принца на бял кон, прост ...
Обичам те, мило!
Събуждам се като петгодишно дете, готова за подвизи. А, нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала даже да ми се поднася в леглото. Какво става?
- Скъпи, къде ми е кафенцето?
- Съжалявам, но не съм спал цяла нощ. Всичко ме болеше, вдигнах и висока температура. Мислех да те ...
Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...
Не искам
Ти и аз... Има ли изобщо нещо в тези думи, в това, което изпитваме? Истина ли е? Защото не искам да продължава това! Не искам повече така да ме гледаш и да мълчиш. Не искам вече да ми говорят непрекъснато за теб. Но го правят нарочно, нали? Не искам повече да съм до теб, да седя и да не си ...
Понякога истината става неистина, после може неистината
отново да стане истина...
Виждаш старицата, която с вдървени нозе се опитва да качи бутилките минерална вода в трамвая. "Да помогна, а може би не?"... И просяка, който ти протяга ръка, а аз спестявам желязното си левче.
Спира те инвалидът на ко ...
Тази нощ пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат да ...
Няма ги великите философи. Нищо не се връща назад. Цели епохи минаха от тогава. А днес хората се научиха да мислят наготово. Тръгват след някого и не знаят дали трябва да вървят след него. Дали той ще ги поведе по най-верния път! Нали делата говорят за дадения човек? А кой да ти мисли за това? Карат ...
Затворена съм тук. Между четирите бели стени. Бели стени и ярко осветление. За да няма сенки.
Виждате ли, лепнаха ми етикета „луда”. Не съм луда. В това искам да вярвам. Но Те са убедителни. Искат да ме вкарат в Системата. Там, където хората нямат сърца, а тиктакащи часовници. Механизми, които всеки ...
Жаркото слънце печеше безмилостно повърхността на планетата. Липсата на облаци в небето само допринасяше за жаркия пек. Природата на Уизън бе еднообразна. Преобладаваше изсъхналата и напукана почва, като тук-там на безводното парче скала се срещаха песъчливи равнини с някое растение, пригодило се да ...
Тъмнината пак нахлу в деня й. За да я избегне, тя отиде при Бен и се сгуши отново в него. Беше я страх от случилото се. Обвземаше я паника непрестанно и имаше нужда от него. Не можеше да приеме факта, че връзката им прекъсва. А Бен не възразяваше да я прегърне, защото я обичаше много, но нямаше как. ...
Ще ви разкажа една история. Тя не е истинска, аз си я измислих. Тъжна история. Може би не ви се чете такава, но няма как да бъде друга. Имало някога едно момче - малко пораснало и много самотно. Някак си свикнало с това си усещане и то не му пречело. Веднъж седейки сред самотата си, съвсем случайно ...
Та казвам ви, аман от вас! Що не се видите вие, та мен одумвате? Грозна била съм, зарад мен хлябът ви не втасал, а манджата загоряла. И бре, булки!
Я вижте Яна Сербезовата. Откогиш очите не сий мила, а косите несресани оставила? Ама тя, горкана, оплаквала мъжо си, че се бил запилял по чужбинско. Слу ...
Като ненужна, амбалажна хартия.
Мачкана по няколко пъти на ден...
От чуждия срам - презирана...
На чудовищната завист - да, в нейния плен!
Дума подритвана, като похабена вещ... ...
Влюбена в егоист
През лятото на 2007 година, в един топъл и слънчев ден телефонът ми позвъня и на него беше най-добрата ми приятелка Надя, която ме покани на по кафе в тях.
Когато влязох в стаята, още от прага забелязах госта, който стоеше на дивана и пушеше цигара. Надето ме настани на стола близо ...
Нощта завладява всичко наоколо...
Тъмна и непрогледна - като душата ми...
Но всичко е за кратко.
После идва зората, новият ден - красив, завладяващ, светъл - като усмивката ти.
И аз продължавам напред с нови сили. ...
Рисувам по ръцете си, забравили ласките... рисувам картини, останали назад във времето... мечтая да се върна пак там... където не рисувах, а чувствах... а сега тук е само ужасът на безвремето, въплътен в плътта ми - безплътна, но плътна, уплътняваща нищото... превръщайки го в нещо истинско - истинск ...
Великата Френска революция даде свобода на хората, братство, равенство. Или поне им даде понятието за това. След нея революции и "еволюции" се опитваха да отстояват "висшите ценности", но и до днес те си остават философски размишления и обществена нагласа.
Противоречиви и носейки противоречия, все п ...
Днес е вторник, един никакъв ден от седмицата, малко в началото, малко в средата, неориентиран е, ми се струва. Дали когато хвана котката и я поразтъркам, ще се превърне в лампата на Аладин и ще ми изпълни не 3, а поне едно желание? Опитвам се и не става. Тази сутрин темерутлъкът ме е ударил много д ...
Тишината – мисли за теб
Тишината прониква в мен. Води ме до мисълта за теб. До несигурността, която изпитваш. Искам да ти покажа това, което чувствам. Искам да вярваш в мен. В тишината виждам твоя образ. Как седиш до мен, мълчиш, гледаш ме. Тогава, в това мълчание, изплуват толкова много мисли в съз ...
ЛАСКАТЕЛСТВОТО - сънотворно, седативно, психотерапевтично, понижаващо температурата, противовъзпалително, съдоразширяващо и обезболяващо средство.
КАК ДА ТОНИЗИРАМЕ НЕРВНАТА СИ СИСТЕМА?
1. Системно правете гимнастика на устата си като бърборите непрекъснато!
2. Постепенно увеличавайте силата на нати ...
Сякаш съм виждала лицето ти... да виждала съм го... много ми е познато... да... ти беше... ти беше този, който сънувах вчера... беше този, който ме приспиваше с усмивка. Знам, че когато ме докоснеш, ще потрепна, нещо в мен ще напира да те целуна, да те прегърна, да бъда с теб... Но е толкова трудно, ...
Раздяла, облечена в бяло
Serene... like a frozen stream
The flowing beauty in thy tears
(Tristania)
Сняг се сипе над града вече ден или може би два. Монотонно, бавно падат белите кристали на земята. Погребват всичко под своя леден покров. И Земята, покрита със сянката на снега, агонизира едва чуто п ...
Скъпи Боб,
Искам да ви напомня, че имате още малко време, за да предадете оръжието си на местните военни! Разбирам необходимостта ви от него, но моля ви, не прекалявайте!
Понякога хората са просто невинни, не заслужават временната ви невменяемост!
Боб, музиката, която слушате до 4 часа през нощта е ...
Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...
Писна ми от разправии. Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години да паса козите по чукарите на Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.
Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.
Викам му на онзи вманиа ...
Едно
- Добре ли си? - загрижено го попита Гар Ван.
- Да - отвърна й По Ни. - Защо?
- Нещо разсеян ми се виждаш - продължи да настоява сенчестата.
- Не, няма проблем - каза понито. - Добре съм! ...
Боб - малкият плъх,
от цялото си сърце ви моля да не изяждате всичкия сладолед! В него има наистина важни, за мен, неща, не мога да поискам някога да се лиша от тях!
Бих желал да го скриете в малката, тъмна стаичка, която е на достатъчно дълбоко място под земята, за да не може слънцето - Рапи да се ...
Искам да ти разкажа една история. Историята на едно сърце.
То бе едно невинно сърце, наранявано не веднъж. Белезите по него още личаха. Белези, които се бяха превърнали в източници на омраза.
Докато един ден не срещна теб. Ти го взе внимателно и го постави до своето. Погрижи се за него, заличи грозн ...