Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 2 🇧🇬

Евелин...
- Дръж ме на безопасно разстояние от себе си... И не казвай нищо възбуждащо!...
- Възбуждащо ли?! Като какво например!?
- О, ти знаеш... Здравей... Как си?... Навън е чудесен ден...
Звънкият й смях полепна по стените на кабинета. Отметнатият кичур от лицето й, откри поглед, изпълнен със ст ...
Евелин (Адриана Зарева)
Евелин
Prose
1.4K 9

Края на един стихоплет/ец,който мечтаеше да стане поет.... 🇧🇬

И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражит ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
1.3K 20

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 3) 🇧🇬

Акт 3. Тя седи пред компютъра. Слуша си музика със слушалки и весело тананика. Той влиза и нетърпеливо включва лаптопа. Двамата са в добро настроение, което постепенно се променя. Преди да включи своя лаптоп, Той глътва някакво хапче.
Зазвучава песента "You and Me" на Scorpions.
Тя: Ехоооо! J Аз съм ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
1.4K

Мицке, ма! 🇧🇬

- Мицке, ма! Ша има на саборо, у петок, два конкурса за жени над 85 години. Ти у кой, че земеш участие?
- Е, па?
- За най-красива бабишкера или за най-умната пенсия?
- Гудьо, е па, да можох да се разчепим и у двата ке се притурим.
Mimi1001 (Мими)
Mimi1001
Prose
1.4K 4

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (акт 2) 🇧🇬

Акт 2. Той влиза и спокойно сяда пред лаптопа. Почти веднага влиза Тя.
Той: Аз съм вече тук. Обади се, когато се появиш!
Тя: Ехо-о-о-о! Тук съм! Здравей!
Той: Здравей! Как си?
Тя: Нормално! ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
1.2K

ЗАЩО СЕ РАЖДАМЕ НА СВЕТА (опит за пиеса, акт 1) 🇧🇬

"Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив. Тогава ще можеш да се пренесеш в света на своите неосъществени мечти."
Вили ТОДОРОВ, София, 01. 2006 - 09. 2007 г.
Действуващи лица:
Тя - енергична млада жена със стройна фигура, облечена спортно, по домашному съвременно. В някои сцени е с измъчено уморе ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
1.1K

Кинке, що е туй море, ма? 🇧🇬

Кинке, що е туй море, ма?
- Кинке, що е туй море, ма?
- Е, па, що? Туриш си маненки гащи на газо, навиеш си комбинизоно до подмишките и дзупаш у най-големата локва.
- Е па!... Я значи съм ‘одила! Кире като извади баданарката да цапоти верандата и миндеря, изкара чергата на дворо и като пусна маркучо ...
Mimi1001 (Мими)
Mimi1001
Prose
1.7K 5

В памет на една любов 🇧🇬

Беше юли месец на 2003 година. Всички ми говореха само за едно - Александър - красиво момче с кестенява коса и изразителни очи, с една година по-малък, но невероятно чаровен. Той беше като привидение, като приказка.
Известно време бяхме далечни, докато не стана онова чудо, което ме направи най-щастл ...
Eagle_hearT (Виолина Борисова)
Eagle_hearT
Prose
2.1K 2

Нещата, Автобусът и Светофарените Човечета 🇧🇬

(10 More Minutes With You- Kill Hannah)
Автобусът винаги се бавеше. Винаги, когато трябваше да отиде някъде, проклетият автобус закъсняваше. Лошо, защото Нещото с него ходеше и на училище...
Сега това Нещо буквално със затворени очи изминаваше до болка познатия път до спирката... И както никога, не ...
HighHanged (Неда )
HighHanged
Prose
1.6K 4

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 3 част 🇧🇬

Ще бъде пълнолуние! - казал Кара Кючек, поглеждайки към небето.- По-тъмно от това няма да стане! Готови ли сте, мои верни воеводи?
-Готови сме да умрем за тебе, воеводо! - отвърнали в един глас страшните кърджалийски командири.
-Време е да пристъпим към изпълнението на плана. Ти - посочил той Осман ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.2K

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи - 2 част. 🇧🇬

Пред входа на Националната библиотека стояха двама френски полицаи и проверяваха с метални детектори всеки посетител. Миналата седмица в Париж я бяха нарекли "Кървавата неделя". Арабски терористи бяха направили бомби от болтове, гвоздеи и други остри предмети и ги бяха взривили на няколко обществени ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.2K 2

Когато боговете ходели по земята, 3 част 🇧🇬

Докато Хера и останалите богини кроили своето отмъщение, боговете марширували към двореца на крал Шишко. Било края на лятото, но слънцето все оше напичало жестоко. Аполон, Дионис и Борео били отдавна захвърлили тежките си доспехи и оставили само чифт сандали и лека туника. Единствено Арес, богът на ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
1.4K 1

За сбогом 🇧🇬

Позволи ми, ей така, за сбогом, да ти кажа, че беше всичко за мен. Да ти кажа как потъвах в очите ти и се давех в топлината им... позволи ми, наместо сбогом да ти кажа, че завинаги те заключих в сърцето си и навсякъде ще те виждам... не искам да се сбогуваме, ти върви... Не ми казвай нищо сега, нека ...
EnjoyMyDeath (Никой)
EnjoyMyDeath
Prose
925 2

Ирка, Асен и гардеробът на чувствата им 🇧🇬

Малко неща в живота на Ирка не се сбъдваха. Като ученичка много се забавляваше да гледа на карти на приятелките си - и кое на майтап, кое наистина, кикотеха се
- О-хооо, ето тук вале купа страшно те мисли, направоооо... - редеше Ирка, а сивозелените й очи святкаха дяволито.
- Като някоя вещица си! - ...
aranhuez (Нели)
aranhuez
Prose
2K 8

Мечтая си и аз... 🇧🇬

Беше чудовищно тъмна нощта. Негостоприемна за нея и него - за любовтта. А тя стоеше си самотна и тъжна, с него, но сама... Сърцето й крещеше:
- Мили, аз съм тук, чакам те...
А той заспа, от умора пребит и не разбра, че изобщо нещо искаше тя да му каже...
Минаваха дни, седмици... и нещата не се проме ...
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)
lunna_sianka
Prose
1.1K 21

Една жена на прага на 35 🇧🇬

Утре ставам на тридесет и пет. Тъпо. За някои съм още млада, за други вероятно прекалено стара. Наистина ми е тъпо, и то заради факта, че и аз самата не знам към кои да се причисля. Все още се чувствам като на 25, все още върша щуротии, все още мъжете ме заглеждат с онзи поглед... Все още ми подсвир ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
4.7K 15

~ ФАТАЛЕН БЛЯСЪК ~ 🇧🇬

Ев...
Трябва да е приятел. Само приятелите я наричаха така. В повечето случаи се обръщаха към нея с фамилията й, а пациентите я наричаха с обич “Докторе”. За тях тя бе и спасителен бряг, и хоризонт, в който с надежда се взираха. Боготворяха я... Съпругът й често се шегуваше “Твоите луди... Защо ли л ...
Евелин (Адриана Зарева)
Евелин
Prose
1.3K 5

Кафе от Испанец 🇧🇬

(Small Time Shot Away – Massive Attack)
Днес…
Събуждам се и усещам вкуса на деня в устата си… Знам, че ще е цветен… Денят е пъстър и ме въвлича в себе си, засмуква ме… Обличам дрехите и поглеждам през прозореца си – тъмнина… Но само една светлинка в далечината жужи… Кръжи в нищото и блуждае… Това е ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Prose
1K 3

Животът е една сцена,но ролите в спектакъла са зле разпределени ! 🇧🇬

Мина толкова време, а аз все още не мога да те забравя. Толкова много те обичам. А може би това не е любов? Може би просто имам нужда от ласките, ръцете, устните ти... От топлината на прегръдките ти. Но всичко, което изредих, нима не е любов???
В началото беше никой! Просто игра, в която ти беше пио ...
ellen_rives (Елен Ривес)
ellen_rives
Prose
1.9K 4

Осемнадесетгодишни старци 🇧🇬

Коридорите вече бяха празни. Светеха, окъпани в евтиния препарат, чиято миризма оставаше завинаги в спомените на всеки, който някога е бил ученик. Само приглушени звуци, идващи от вътрешността на класните стаи, нарушаваха
очарователния, но винаги привиден училищен покой, на който точно сега нямах въ ...
smelo_sarce (Явор Костов)
smelo_sarce
Prose
1.9K 1 5

Есенна приказка 🇧🇬

В
Вървях с ръце в джобовете през един квартален парк и размишлявах. Топлият есенен ден бавно си отиваше, а лекият повей на вятъра довяваше със себе си уханието на пристигаща нощ. Последните слънчеви лъчи едвам озаряваха дърветата, храстите и пейките, чиито сенки все повече и повече се удължаваха по ...
Ninsi (Нина Найденова)
Ninsi
Prose
2K 2

Мемоари на Джейбърд Найтингейл (Опит за фентъзи) 🇧🇬

1.
Джейбърд Найтингейл бе най-известният маг в историята на Другите светове.
Роден от оглушителен шепот и безшумни писъци, без произход в миналото, род и дом...
Сега живеещ в пурпурната мъгла на Границата с Нищото, а отвъд него - светът на Човешките създания.
- Гейл? - властния женски глас зад гърба ...
HighHanged (Неда )
HighHanged
Prose
1.4K 4

Asta La Vista, Baby 🇧🇬

Веднъж почувстваш ли, че си обичан, ти се чувстваш по-щастлив от всякога... но нещо вътре те човърка... кара те да нараняваш... да нараняваш човека до себе си... Просто се изкушаваш... знаеш, че всичко зависи от теб...
Това, че някой те обича, не означава, че ти е в кърпа вързан, не означава, че таз ...
Miska_Kumaliska (Мелиса)
Miska_Kumaliska
Prose
2K 1

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (3) 🇧🇬

Защото си благословена от всички родове, и Твоето пречестно име се слави во веки веков.
Амин!
Не отиде на погребението на майка си. Беше бременна и не намери смелост. Мислеше само и единствено за живота, който носеше в утробата си. Затвори се в себе си. Акушерката, която беше в нейния участък в поли ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.1K 10

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (2) 🇧🇬

"Не вземайте повече от определеното!" (Лука 3:12-13)
Запознаха се на един семинар от Комсомола. На Мальовица. Тя се прояви по време на вечерта, посветена на свободния талант. С една нейна колежка изпяха народната песен "Мама Стояну думаше" - артистични, облечени по дънки, със забрадки. Бяха заложили ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
979 4

Хроника на дванадесет съдбовни възела в нейния живот (1) 🇧🇬

"Дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня - казал Петър, - ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе". (Мат. 26:31-35; Марк 14:27-31)."
Камен беше първата й любов - още в детската градина. Беше будно палаво момченце с къдрава, смолисто черна коса и ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1K 9

Много обичам да крада 🇧🇬

Много обичам да крада
Много обичам да крада, даже повече, отколкото да лъжа. Крада си някой готин лаф, някой жест. Най-много съм откраднала от приятелката ми Сийчето.
На гости сме им. Мъжът й и се кара, че не е нарязала тънко луканката, а тя го гушка и му казва:
- Жоре, хайде ела с мен до кухнята и ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2K 31

Не съм клюкарка, но да си кажем 🇧🇬

Нямах никакво намерение да пиша за тази среща, но... Абе то всеки път е от хубаво, по-хубаво, най-хубаво! И различно.
Групата пак се събра. Все хубави хора бе! Говорим си с Мая за сайта, за редакторската работа и за... Какво й е трудно на редакторската работа? Седиш си и си слагаш запетайки или ги м ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.6K 38

Парижките потайности или Кумчо Вълчо и Бай Хуи 🇧🇬

Кафенето, което се намираше на последния етаж на националната библиотека в Париж, беше обичайното място за среща на югославските емигранти. Сред тях имаше много избягали войници от армията. Други бяха политически затворници, които имаха нещастието да се родят в страната с едни от най ужасните затвор ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.4K 1

Когато боговете ходели по земята, 2 част 🇧🇬

Та Хефес забързал към морския бряг. Островът на блажените русалки било любимото място на младите дъщери на Нептун и той се надявал да зърне някоя от тях.
- Морско конче,
Красиво вихрогонче.
На брега ела,
Твоят любим те зове! - ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.6K

Кара Кючек и Хасан Кръвника или Кърджалийското злато - 2 🇧🇬

След няколко часа, след като съгледвачите се завърнали, военният съвет на кърджалийските главатари се събрал отново. Главите на всички били оклюмали, защото новините не били обнадеждаващи.
- Моите шпиони доложиха - разчупил неловката тишина Кара Кючек, - че тази част от планината гъмжи от редовна ар ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.9K

Какво му трябва на човек?! 🇧🇬

Винаги съм мразила големите градове заради навалицата в тях, задръстванията по улиците, закъсняващите хора и чакането... Всичко това ме подтискаше до лудост, макар да знаех, че един ден ще трябва да се отделя от своето малко градче за да стана студентка.
Разхождах се по улиците на Варна. Не познавах ...
byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
byboJle4e`f
Prose
2.2K 3

Вярвай в чудеса 🇧🇬

Вярвай в чудеса!
Седя си след работа в любимото заведение и си пия питието. Срещу мен застава млад мъж и ме пита:
- Какво правите, госпожо?
- До преди минутка скучаех, а сега разговарям с най-красивия мъж в заведението!
След малко масата се напълни с още красиви хора, както се досещате - откровенци, ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
1.5K 20

Посветено на човека, който завинаги ще остане в сърцето ми... 🇧🇬

Спомени се губят някъде далече, сълзите падат тежко на земята, а сърцето жадува за теб! Да, за теб, който си отиде завинаги от мен. За теб, който си всичко за мен!
Бяхме щастливи! И в началото беше най-красиво. Ти правеше такива неща за мен, караше ме да се чувствам щастлива. И сега, оплетена в лъжи ...
mechtaq_za_teb (Валентина)
mechtaq_za_teb
Prose
3.1K 2

Тежък ден 🇧🇬

Вероятно всеки от вас е имал такива дни и няма как да е иначе, все пак всички сме хора и правим грешки или пък забравяме за нещо в ежедневието си. Такъв бе и за мен този ден и мисля, че е добър пример за един тежък ден.
Още със ставането си дори не пил задължителното си сутрешно кафе, не облякъл се ...
the_gotinia (Мартин Иванов)
the_gotinia
Prose
1K

Поредната влюбена тинейджърка... 🇧🇬

Поредната влюбена тинейджърка...
Влюбена съм. Влюбена в един глупак. Аз живея за него.
Лягам си с мисълта за него. Сънувам го. Сутрин, когато се събудя, затварям очи и се моля сънят да продължи. Да заспя пак, само за да го имам...
Той ми беше обещал много неща. Звънях му. Телефонът му - изключен.
Ча ...
Stela_Lee (Мо)
Stela_Lee
Prose
1.9K 2

Алоха, пътешественико 🇧🇬

Тишината беше ужасяваща. Затворник № С4934571 седеше в килията си, драскайки с малък молив, дълъг, колкото кутрето му.
Моливът, както и хартията, бяха контрабанда.
"Странно нещо е съдбата - мислеше си той. - За едни е майка, а за други - мащеха. Какъв вятър ме довя на края на света?"
"Хавай е земен ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
1.1K

Крадецът на кокошки 🇧🇬

Плевникът се намираше в другия край на двора. Малкият крадец се промъкна през врата и започна да претърсва полозите. Кокошките се разбудиха и се разкудкудякаха.
"Ох, още топло!" - разсмя се нехранимайкото и пусна прясното яйце в пазвата си. Колко ли станаха? Може би ще има за цяла кутия цигари! Уста ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.9K 2

Един луд, луд свят - втора част - или Вълшебният колан 🇧🇬

Минаваше полунощ. Концертната зала, която се огласяше с шумна оперна музика, беше пълна с войници. Една черна сянка се промъкна тихомълком през вратата и се насочи към ъгъла. Какво ли търсеше неканеният гостенин? Може би беше крадец. Той постоя десетина минути около леглото, правейки странни движени ...
siromah (Кольо Карпела)
siromah
Prose
2.8K 2

Знаеш ли? 🇧🇬

Лесно е да нарисуваш сърце, нали?
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали нав ...
Miska_Kumaliska (Мелиса)
Miska_Kumaliska
Prose
1.4K 1