Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Фанданго със съдбата - част 1 - Началото 🇧🇬

Фанданго със съдбата
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш ...
Chaosmaster (Иво )
Chaosmaster
Prose
1.4K 1

Обществена болница 🇧🇬

Обществена болница
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщ ...
Chaosmaster (Иво )
Chaosmaster
Prose
1.3K 4

Измамата II 🇧🇬

Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените во ...
sunshine9 (Ангелче)
sunshine9
Prose
1.4K 2

Вече 9 години... 🇧🇬

Бях в 5 клас, когато се запознах с Жоро, той беше момчето от съседното село. Сестра ми ходеше с негов приятел и всеки ден идваха вкъщи. Аз бях толкова влюбена в него, а той беше влюбен в приятелка на сестра ми. Тази моя любов не споделена продължи една година, после му изгубих следите.
Пораснах, дой ...
chervena_roza (Ели Георгиева)
chervena_roza
Prose
1.4K 1

Случайности 🇧🇬

Отварям очи и преди да усетят дори свежата ласка на водата, пред тях попада сладко плюшено мече, подарък от бившия за нашата годишнина. Стои там сладко, пухесто, като нарисувано в анимация и сякаш ми се надсмива. Приятелки ме посъветваха да не го държа,да го изхвърля, за да спре да ми напомня за нег ...
posh` (Таня Атанасова)
posh`
Prose
1K 4

Приказка за принцесата-мече 🇧🇬

Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни закл ...
izabela (Изабела Петрова)
izabela
Prose
3.2K 2

ЛЯТО В ПАРКА 🇧🇬

Този юли направо съсипваше хората с изпепеляващата си жега. За това днешният, прохладен ден действаше на всички като животоспасяващо лекарство. Градинските алкохолици бяха повече от доволни. Днес нищо не можеше да развали пивкото им настроение. Пъстроцветната, ухаеща на спирт, пот и други неопределе ...
Бинев (Калоян Бинев)
Бинев
Prose
1.1K 5

Историята на едно момиче 🇧🇬

Историята на едно момиче
Утринното слънце бе огряло прозореца и светлите му лъчи влизаха през стъклото необезпокоявани. Усетила топлината от слънчевите лъчи, аз станах и отидох до прозореца. Вгледах се в далечината, докъдето поглед стигаше, щастлива, че и този ден почва с усмивка. Осъзнах, че все ощ ...
Вероникавм (Вероникавм)
Вероникавм
Prose
1.2K 2

Пясъчен замък 🇧🇬

Пясъчен замък
Дните бързо се нижат по неизписаните страници на нашия живот и отмятат страница след страница.
Живеем с лекичка насмешка за утрешния ден, осмивайки чуждите мечти, различните желания и близките амбиции.
Впускаме се в живота, без да ние страх той да ни погълни в дълбоките си води. А вътр ...
nvx (Ели Петкова)
nvx
Prose
6.5K 4

Evanescence 🇧🇬

Evanescence преведено от английски означава изчезване, изгубване; преходност, мимолетност, краткотрайност. Такива са и миговете на щастие на сърцето ми в този живот: мимолетни, краткотрайни. Не отричам, че едно време също бяха кратки, но се случваха доста по-често.
Колко красиво звучи тази дума... " ...
Pavka (Павлина)
Pavka
Prose
1.9K 1

ПЪРВОАПРИЛСКА ЛЪЖА 🇧🇬

Мила семейна картинка : Уикенд. Брачно легло. Аз и той. Аз - будна отдавна. Той - почти в кататония.
Аз:(нежно) - Милоооооо
Той : м-м-м-м-м-м
Аз: Събуждай се вече !
Той :ъъъъъъъъъъъъъм ! ...
нев (Невяна Калчева)
нев
Prose
2.5K 11

ЕДНА ЯПОНСКА РОЗА (НИЕ НЕ ПРАВИМ ЛЮБОВ...) 🇧🇬

Отвори прозореца и погледна нетърпеливо часовника. Не знаеше какво го очаква и какво може да се случи. Вече бе идвал няколко пъти в страната. Добре знаеше, че по нашите разбирания са потайни и някак непредсказуеми. Но усещаше, че този ден ще му донесе нещо непознато до момента.
За пореден път посеща ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
3.7K 16

Видения из южна България 🇧🇬

Кажи-речи цяла година планирах как ще си направя кратка почивка на юг, по места, които са ми харесвали, и по места, които още не познавам. Като казвам кратка, то значи наистина кратка. Не за нещо друго, а защото при мен много бързо идва пресищането и едно закрепостяване някъде за две седмици или, не ...
jorostamatov (Георги Стаматов)
jorostamatov
Prose
2.5K 2

Надбягване 🇧🇬

Надбягване
_____________________________________________________________________
Слънцето се покатери на покрива на старата порутена сграда и седна, като сви краката в коленете си така, че брадичката му опираше в тях. Това беше единственият начин да се задържи там горе, тъй като беше прекалено голям ...
hotten_sonntag (Хотен Зонтаг)
hotten_sonntag
Prose
1.3K 3

Измамата 🇧🇬

Телефона звънна.
- Да!
- Добър ден.
- Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна? - попита мек момичешки глас. ...
sunshine9 (Ангелче)
sunshine9
Prose
1.5K 2

Алексис и едно смахнато лято - част8 🇧🇬

Глава VIII
TV медии
Стилиян и Алексис влязоха в магазинчето. Преваляше пладне, а те все още нямаха план. Селото изглеждаше злокобно без жива душа.
- Сядай! - рече Стилиян, който си бе върнал човешкия вид, но само до залез слънце. - Идвам ей сега!
Той отиде някъде и след минутка се върна с един GSM в ...
dracula88 (Антон Городецки)
dracula88
Prose
797

За стълбичката към успеха... 🇧🇬

- Не ти ли писна да говориш за това? Само за това?
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
1.5K 2

Не виждам слънцето... 🇧🇬

Сиво е... Навън вали, вали, вали... А вътре също. Там, много, много надълбоко... в душата ли? В сърцето ли?... Във мен. Във всяка капчица кръв, която тече по вените, която изпълва всяка част от тялото, обхожда всички органи, пробужда с невероятна сила и дава, дава живот! А ако спре... Ако спре да ва ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Prose
976 6

Шега 🇧🇬

- Къде ме водиш, Алекс? - попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черн ...
sunshine9 (Ангелче)
sunshine9
Prose
1.4K 2

Първа любов... последна младост 🇧🇬

- Альооо!? Данче! Данчеееее!
- Ицеее, ти ли си?
- Аз съм. Не викай така, слушалката пращи!
- И как се сети да се обадиш?
- Нали вчера се разбрахме аз да ти звъня днес? ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.1K 11

Прокълнатата 🇧🇬

Още в момента, в който сложи подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
ТАМИ (Таня Панайотова)
ТАМИ
Prose
1.5K 8

Страх 🇧🇬

Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се ка ...
sunshine9 (Ангелче)
sunshine9
Prose
1.4K 4

Учителят Сън-нь - Най-голямото достойнство на ученика 🇧🇬

Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една един ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Prose
1.1K 1

Подаръкът 🇧🇬

Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Prose
1.3K 5

Три дни преди смъртта 🇧🇬

- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...
SaD (Никол Попжелева)
SaD
Prose
1.7K 5

Бягство 🇧🇬

Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
1.5K 1

Нелепа Смърт 🇧🇬

Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
958 1 3

Затворникът 🇧🇬

Затворникът
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...
hotten_sonntag (Хотен Зонтаг)
hotten_sonntag
Prose
1.5K 1

ЗАЩОТО СЕ СРАМУВАМЕ ДА ПЛАЧЕМ 🇧🇬

Мокра хладна прозаична носталгична дълга нощ. Не помня от кога не е спряло да вали.
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Prose
3.5K 1 33

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...(2) 🇧🇬

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...
YourNightmare (Кирил Кирилов)
YourNightmare
Prose
2.6K 9

Прощално 🇧🇬

Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...
{S1nch0_f} (Христина Христова)
{S1nch0_f}
Prose
1.3K 1 2

Алексис и едно смахнато лято - част7 🇧🇬

Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...
dracula88 (Антон Городецки)
dracula88
Prose
897

Разказ в кю-то 🇧🇬

Petya ‎(13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen ‎(13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen ‎(13:52): ...
Siam (Дениз)
Siam
Prose
884 2

За смъртта или "Какво става след като умреш" 🇧🇬

Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
2.8K

Ангелът и заключената душа 🇧🇬

Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
984 2

Ангел 🇧🇬

Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
950 1

Ще остана само по парфюм 🇧🇬

На мой приятел и колега, който мъдро (както винаги) отбелязва следното : "Ако две семейства се сприятелят твърде много - БЯГАЙ! Защото ако не си ти, значи е другия!" :)
Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Prose
2.1K 14

Старост-нерадост* 🇧🇬

Баща ми все това повтаря, откак получи двата инсулта.
- Добре, де, тате, разбрахме го! Кажи нещо оптимистично!
Той мълчи, изкривява джуки, както казваше баба ми, в знак на несъгласие. Ама да не става по-зле положението с него, се моля!
Хилядократно благодаря на Господ за това, че ми е дал чувство за ...
PLACEBO (Евгения Маринчева)
PLACEBO
Prose
1.2K 13

* * * 🇧🇬

Това, което Бог ни дава, никой не може да ни го вземе
Той е верен и праведен да изпълни своите обещания, към нас.
Обещал ни е здраве - имаме го.
Обещал ни е любов - имаме я.
Обещал ни е да е с нас до свършека на света - с нас е. ...
mimi_jd (Мария Семовска)
mimi_jd
Prose
1.3K 1

Някога 🇧🇬

Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...
Воркосиган (Светослав Николов)
Воркосиган
Prose
997 3