Навън отдавна се беше стъмнило и четиримата приятели се бяха наредили около камината, готови да разказват истории. Всеки държеше по чаша чай, а по средата стоеше чинийка с вегански курабийки.
- Е, кой започва първи? - Крис се намести по-удобно, готова да слуша.
- Мисля, че Дейви трябва да бъде пръв, ...
Любов...
... на скалите...
Камъните говорят...
... и казват много повече от думите. Скалите са живи отражения на земната сила - непонятна, необятна, невъобразима, вечна.
Тя е като вятъра... ...
Снарядът се издигна високо над небето и се пръсна, давайки живот на хиляди малки цветни дъги. Те се спуснаха смело надолу, яздейки своите огнени коне, за да изчезнат след миг, погубени от мрака. Беше толкова красиво. Неописуемо красиво. Югото беше наблюдавал празничните зари в Сараево, когато чества ...
Редактирана енциклопедия на блек метъла в Дупница
🇧🇬
РЕДАКТИРАНА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ НА БЛЕК МЕТЪЛА В ДУПНИЦА
Не се притеснявайте! Бог познава съкровените ни желания, дори и да не сме посветили много време в молитви. Но наистина много рядко минаваше през Дупница и там не всичко му беше така известно. Сравнително добре помнеше гарата и сега с уверена крачка н ...
Тлака в Министерския съвет
Сгушен в тъмното килерче, той с внимание гледаше простодушните сцени от първобитния още синдикален живот. По-смелите учители се шегуваха с министрите, подзимаха ги лукаво и се заливаха с весел смях. Тям отговаряха гръмогласни кикотения от министерска страна, дето се пущаха ...
Студено е в сърцето ми и от това ме боли! Не мога да обичам! Не вярвам вече в прословутата любов! Ти ме накара да повярвам в нея... но после ми доказа, че такова нещо не съществува. Разби сърцето ми на хиляди парченца. Събирах ги дълго след теб. Накрая сглобих една по една частите. Отново имам сърце ...
Дзъррр. Разпиля се тишината, прогонена от ехото на последния звънец. Всеки бърза да се прибере. Ето ме и мен, както всеки ден вървя замислена, по пътя за дома. Лек ветрец играе си с косите ми, а Слънцето блажено се е настанило на своя трон в небесното царство и сякаш няма намерение скоро да си ляга. ...
Есента дойде и потопи света в тъга. А ние бяхме залети от тишина и отчаяние. Нямаше кой да ни каже, че това не беше краят. Мрачни облаци покриваха небето - плачещо за децата си. Красиви листа покриваха земята и заглушаваха гласа й. Нямаше кой да ни предупреди, че не умирахме, заедно с щастието. Беше ...
Щастлива съм, защото и днес мога да видя изгрева на слънцето. Не мога вече да докосна твоята гореща плът, нито да вкуся от екзотичният цвят на твоите устни, но мога да се усмихна на новия ден. Мога да те забравя така бързо, колкото бързо се влюбих в сините ти очи. Щастлива съм, защото мога да се сме ...
В същото време Арес бродел в другата част на гората и ругаел страшно. От Минитавъра нямало и следа. Като видял, че не може да го открие, той също се върнал назад по пътя, по който беше дошъл.
Борео, богът на вятъра, също ударил на камък.
- Какво става? Видя ли Минотавъра? - попитал го Арес, а очите ...
Отрова
Свят, изпълнен с лъжи, тъга, измами, които раняват и карат човек да потъва в бездна, която няма изход.
Бях сам, имах нужда да споделя на някого, а всички приятели бяха ме оставили. Намирах се в свят, който не ме разбираше, нямах рамо на което да се опра, нямах сили да се боря сам и тогава се ...
Начален урок по лице по лицемерие
Млада, руса, с очила с тънки рамки, подчертаващи наличието на разработен ум в красивата й глава, Миглена Станчева се намираше в най-прекрасния период от живота си. Преди три седмици навърши двадесет и пет, а вече й се носеше славата на един от десетте топ журналисти ...
Сутринта на 20-ти ноември беше студена, мрачна и потискаща. Но не и за Дейвид и Ейдриън, които се бяха свили един до друг пред отдавна загасналата камина и тихо спяха.
Изведнъж Дейви се сепна и отвори очи - беше сънувал кошмар. Все още сънен се огледа из стаята. После, успокоен, подпря глава до тази ...
Една история... за колелета
Случи се преди много години... Бяхме деца. Ваканция е.
Улиците прашни, без асфалт - раздрани от засъхнали кални коловози на трактор. В махалата все още бяха лукс колелетата. А бе, всичко на всичко - един Балкан, ама с рамка. На един комшия... И докато той придремваше в къ ...
Позите на Кама Сутра-та ги разучавахме, когато работех в едих филиал на банка. Разположен на партера в тристаен апартамент. Спалнята беше пригодена за кабинет на шефката, в хола до обед работехме с клиенти, след обед обработвахме документи. Имахме си още кухня, в която, както си му е реда, си имахме ...
Разхождат се племенницата ми Огняна и двете й близначета Тончо и Марин (6-годишни). Сочи Маринчо на майка си реклама - двойка танцуващи, а от долу надпис: "За всички над 18, 25, 40 г".
Оги, която след раждането е понапълняла, въздъхва:
-Ех, деца, да знаете как ми се иска да се запиша!...
- Бе, мамо, ...
Минаха двадесет години, откакто се омъжих за Петър. Бракът ми е хубав, много дори, но ми липсват онези подробности от младостта ми, които караха кръвта ми да кипва.
Петър се прибира вечер от работа и вместо да ме пощипне или погали, сяда пред телевизора и нахално се провиква:
- Стефке, Стефке ма, да ...
Седнали сме с жената да закусваме, пием си кафето и гледаме сутрешния блок по руската телевизия. Нещо от рода на нашето „ Добро утро" или „ Здравей, България". И там всякакви теми разискват. Аз го гледам и слушам с едно око и ухо, докато не ме заинтригува новата тема. За изневярата. Поканили в студи ...
... ако сега от някъде засвиреше хармоника, тя щеше да е напълно убедена, че не просто е избягала от вкъщи, а просто е попаднала в уестърн.
Вече трети ден вървеше, а магистралата сякаш нямаше край... Америка, какво да се прави. Пътищата са дълги, прашни и празни...
От време на време прелитаха по няк ...
Когато светът беше много млад и боговете ги нямаше, нито пък богините (да се чуди човек за какво са богини без богове) имаше едно странно-опасно омагьосано-размагьосано създание, което се казваше Спаска и което бе нетипично, себично и егоистично зеленооко чудовище, което след седмата чаша огнен сок ...
- Върви ми купи батерийка девет волта за уреда, че не мога да измервам. Старата се изтощи. - провиква се покачения на релсовия кран в бъдещия цех за производство на фитнес уреди, където работя като снабдител , електротехник... Вземи ми и две-три изолации ПВЦ.
- Само това ли? - питам го и примижавам ...
... Вратата се отвори, усетих тежките му стъпки по дървения под. Беше тъмно и когато се обърнах, видях само силуета му. Приближи се към мен и ме прегърна. След това устните ми се докоснаха с неговите! Отдръпнах се и Той ми рече:
- Щом няма да си моя, по-добре да умра!
И изведнъж изстрел се разнесе и ...
Парцалената кукла
на Палечка с нежност и обич
Тихо стъпваш, когато се промъкваш в сърцето ми.
Плажовете бяха пусти като зародилата се празнота в сърцето ми. Вълните яростно прехвърляха буните и гневно протягаха тъмните си води до крайбрежния път. От някъде отекваха печалните гласове на серените. Сту ...
Двамата клошари бяха седнали зад една малка порутена кръчма. Единият се оплакваше от състоянието на дрехите си, а другият го гледаше начумерено и му говореше с повишен тон.
- Ти луд ли си бе? Я виж мен! Хич не ми пука, че съм целият окъсан. Нали съм облякан с нещо. Пък и пари за дрехи не давам. Всич ...
Историята помни много куриози. Все още обаче очаква да я изненадат с ракия от диня. Истинско предизвикателство би било да се дестилира такава от чушки. Поел върху себе си кръста на пионер, изчетох де що намерих литература за обратната осмоза, ферментацията, дехидратацията, конструирането на казани и ...
- Харесвам розите и хризантемите.
И вътрешен глас, който ми нашепва:
- И маргаритките.
- Да, и маргаритките харесвам. Обичам и лалетата.
И вътрешен глас, който ми нашепва: ...
Госпожа Еймар Мене IV - Автографът, страница 33
🇧🇬
Няколко отчетливи потропвания и две гигантски обувки се вмъкнаха под носа ми. Повдигнах глава, трябва да съм бил много жалка гледка, да опитвам да се движа в моето състояние. Сивите очи на госпожа Мене ме гледаха съчувствено иззад дебелите стъкла на кехлибарените й очила.
- Някаква злополука ли ви с ...
Тя си има своята тайна. Всяка вечер я гушва и приспива. След това се промъква в съня му с най-изящните котешки стъпки. Да не го събуди. Нежно провира пръсти през косата му. После само връхчетата им нетърпеливо пробягват по уханните устни... Дълго съзерцава, докато очите привикнат с тъмнината. И може ...
За свекърчо или „това не го правете у дома”
Направо ви казвам, мразех го от цялото си сърце и душа. Толкова много, че направо ми идеше да го утрепам, ама щяха да ме съдят като за човек, а той не е. Десет години ми трови нервите, та затова сега немам нерви. Що рев съм му изревала на този свекър, с из ...
Какво изпитваш сега? В момента ли, учудено запита тя!? Да, точно и ясно беше съдържанието на краткия отговор.
Болка! Прошепна се тихо, толкова тихо, че непознатият едва успя да долови думите и.
Болка?! Каква по-точно, учудено запита той, болна ли си или не се чувстваш добре?! Мълчание...
Мъжът усети ...
- Мой ред ли е? - попита Дейвид, докато търпеливо понасяше опитите на Ейдриън да сплете косата му на рибена кост.
- Да, твой ред е... Дейви, нали ще ми кажеш, ако те скубя?
- Естествено, Ади.
Каза го почти през зъби, защото точно в този момент Ейдриън здраво дръпна кичур от косата му.
- И така... Пр ...
Регистрирах се в сайт за запознанства. Реших да търся нещо. Какво ли щях да открия там? Нещо точно определено, или определено точно нищо не търсих? Не мина много време и попаднах на един профил. Без снимка, без име. Просто нищо. Стори ми се доста интересно. Реших да пиша. Пратих усмивка. Получих усм ...
ТАТКОВСКАТА ПРИЧЕСКА
Измолих госпожица Въшкова и Малък батко от Бившата и ги заведох при баща ми на село.
На село, като на село. Всички бабки й се радват и когато я попитат:
- На колко годинки си?
Тя гордо обяснява: ...
Ръката и трепереше - външен израз на борбата вътре в нея между разума и сърцето. Но не - тя вярваше, че в любовта сърцето дирижира. И ето - пак. Този път желанието беше по-силно и от гордостта и. Набра познатия номер.
- Моля?
- Аз съм... как си?
- ... (едно достатъчно дълго мълчание, за да ускори пу ...
На Мишо Ганев
Напразни усилия 4
(Край)
В една голяма страна, в една по-малка долина, на една още по-малка поляна, в изключително малка дупка живееше Червей. Мазен и гаден, но галантен джентълмен. Неговата цел бяха жените. Обичаше Червейки. Въобразяваше си, че и те го обичат.
Първата му приятелка беш ...
Една вечер, 5-6 минути. Лято, море, място, което наричаш аз съм у дома. Изведнъж у дома влиза тя. Червена коса, невероятна усмивка с лека трапчинка на устните с очи, в които блести нещо, в което след миг се убеждаваш ти. Тя е любовта, влязла у дома. А ти като че ли не виждаш в нейните очи, че друга ...
Събудих се с неочаквано приятно усещане. Дали беше истина. Разрових боклуците около леглото си, за да проверя. Почти веднага намерих преполовена кутия цигари. Значи може и да не съм ги отказал. Но усещането, че съм го направил, беше толкова истинско. Отидох в кухнята и запалих цигара, докато размишл ...
Напоследък съвсем спрях да разбирам... нас - хората. Заобиколена съм от едни тъжни лица, от едни човешки същества, които са се научили в последно време да се самосъжаляват - постоянно! Сякаш това е станал главен приоритет в живота им. Егоизъм... всичко, което ги заобикаля, е техния егоизъм. И не иск ...
Безмълвно вървеше малко момиче с цвете в ръка. Гледаше красивото растение сякаш бе едно едничко на света и не отместваше поглед. Хората минаваха покрай него за миг учудвайки се, но после се връщаха в забързаното си ежедневие забравяйки го. Тя беше на 6 години, с бяла като сняг кожа и големи красиви ...
Докато лежах и проследявах танца на светлините по тавана на стаята ми, чух, че по радиостанцията отброиха два часа след полунощ. Явно съм стояла в това положение доста дълго време. Звездите светеха толкова силно, сякаш всяка една беше едно малко слънце, намалено в кукленски размери. А луната.. Ах, т ...