Prose

Subcategories: All Short stories Novellas and novels Literary sketches Science fiction & fantasy Stories for children Humorous Erotic Letters Epigrams, Miniatures, Aphorisms Reviews, analyses, critical articles Others
41.8 results

Снежинките 🇧🇬

Тишина. Коледа е. През решетките на прозореца виждах снежинките, които преминаваха пред прожектора, окачен на стената на сградата. Падаха леко, танцувайки своя единствен, последен танц, заблестявайки с целия си блясък. Такава красота, такова спокойствие - не исках да се прибера у дома. Исках да оста ...
RalitsaAleksandrova (Ралица Александрова)
RalitsaAleksandrova
Prose
1.5K 2

Началата са понякога трудни 🇧🇬

Нещо ставаше! Металните върви на стария асансьор продължаваха глухо да стържат и дрънчат. Колъкне отдавна трябваше да е на партера, но тясната дървена клетка не спираше някак да се свлича и свлича…
Колъкне се огледа, бутоните върху стената на асансьора бяха изчезнали. Сънувам ли? – запита се тя – Не ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Prose
903 2

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...(3) 🇧🇬

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
3.
На Коки, която ме убеди да публикувам това, с много любов!
Плановете ми са провалени. Прибирам се вкъщи и отварям пощата. Първа част на тоя разказ предизвиква две писма, в които напрежението се нажежава. Срещата, като че ли се отлага за ...
YourNightmare (Кирил Кирилов)
YourNightmare
Prose
5.3K 9

Полъх на море... 🇧🇬

За разлика от изиналите няколко дни, днешният бе прохладен. Наложи ми се "да се жертвам" - да изляза! Може да звучи дори смешно, но наистина в предишнната адска жега не исках и да си помисля да покажа нослето си навън. А днес, въпреки първоначалното ми разочарование, бях изненадана приятно. Леко сту ...
talasam4e:) (Ралица Колева)
talasam4e:)
Prose
1.5K 2

Следи 🇧🇬

Вървеше сякаш по собствените си следи. Някога, много отдавна беше стъпвал тук нехайно, със свободна и незатормозена от злободневието душа - детска душа. Тези стари дървета с виещи се стволове и с техните напукани, посивяващи кори, изглеждаха все така достолепни, живи и тъжни, като древни мъдреци. На ...
катеринарина (Катя)
катеринарина
Prose
1.2K 3

История за едно разбито сърце 🇧🇬

... Хвърляше се на всяка трета... Ето, че дойде и нейният ред. Той й обещаваше целия свят... Сваляше й звезда след звезда...
В началото тя не вярваше. Но... след това му повярва.Отключи сърцето си за него. Той беше всичко за нея. Владееше душата й. Играеше си с чувствата й. Но тя му прощаваше, защот ...
УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа (Ив)
УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа
Prose
1.4K 9

Детска мечта 🇧🇬

Насред поляната стоеше мъж с прошарена коса и носталгично лице. Очите му бяха угаснали - сякаш хиляди самотии се отразяваха в тях. Хората в града говореха, че би трябвало да е свикнал с липсата й, но той не успя. Как да приеме, че нея я
няма, когато детският образ-мечта все още изплуваше в сънищата ...
H1rMi (Вили)
H1rMi
Prose
1.2K 2

Греховна нощ (не се препоръчва за лица под 18 години) 🇧🇬

Нощта беше хладна, небето беше обсипано със звезди, а луната - пълна. Бях се събудила от един от моите кошмари цялата потна и с учестено дишане и пулс. Влязох в банята да се облея, за да се успокоя малко, но не ми помогно особено. Излязох на терасата и запалих цигара. Лекият ветрец галеше голите ми ...
virgin_chick (Ники)
virgin_chick
Prose
2.2K

Просто Тя 🇧🇬

"Ще полудея, ще полудея, ще полудея!" -
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като ...
Kalista (Кристина Славова)
Kalista
Prose
1.8K 4

Когато любовта умира 🇧🇬

Когато любовта умира
Не знаеш нищо - няма и да разбереш,
не казах нищо - няма и да кажа,
но загубата е за теб, а не за мен,
защото ти загуби най-добрата... ...
LadyFlame (Надя)
LadyFlame
Prose
3K 4

Изгубен 🇧🇬

Лежа върху студената улица и наблюдавам обсипания със звезди небосвод... Всяка звезда сякаш прониква в спомените ми и ме кара да се връщам назад във времето. Време, в което чуствах всеки полъх на вятъра с душата си, време, в което изгарях сърцето си... потапяйки се в любовта...
Сега съм сам... Абсол ...
Garvana1823 (Тайна)
Garvana1823
Prose
1.7K 4

Непрогледна пуста чернота... Загубена смелост 🇧🇬

Лежах в тъмното и с ръце притисках колена към гърдите си, опитвайки да убия глада. Съвсем сам с мислите си се мъчех да разсъждавам адекватно, за да спра да усещам празния си от седмици стомах.
Вече чувствах, че ще се задуша в малката си мръсна стая, отдавна изгубил представа за времето. Нямах сили д ...
Child_In_Time (Ъхъхъхъ)
Child_In_Time
Prose
1.9K 12

Човешките отношения и по-точно приятелството... 🇧🇬

Искам да пиша за нещо, което ме притеснява от дълго време. Човешките отношения и по-точно приятелството...
Това е нещо, което винаги ме е занимавало. Ето защо моята искреност ме задължава да го изразя писмено и да го споделя. Материализирането на собствените ми мисли върху лист хартия ми носи няколк ...
Moira (Мойра)
Moira
Prose
3.9K 7

Фанданго със съдбата - част 2 - Ибиса 🇧🇬

Фанданго със съдбата
част 2
Ибиса
Последва кратка пауза. Той предъвкваше храната, но по-скоро опитваше думите ми на вкус. Часовникът от съседната стая тиктакаше и отмерваше секундите на мълчание. Тик… так… тик… так. Имам усещането, че сме седели така цяла вечност. Не беше нормално. Никак даже. Хорат ...
Chaosmaster (Иво )
Chaosmaster
Prose
1.8K 3

Последният ден 🇧🇬

Стейси Люнг беше на двадесет. Майка й беше китайка, а баща й американец. Тя трениаше баскетбол откакто се помнеше и досега беше спечелила много титли. След като завърши училище, Стейси всеки ден прекарваше на игрището или в залата. Спортният екип отдавна беше станал ежедневното й облекло, а освен мо ...
diavol4ety (ХрИсКъ)
diavol4ety
Prose
708

Сън или реалност 🇧🇬

Поредният скандал вкъщи. Тръшвам вратата. Излизам на улицата. Започвам да бягам... искам да отида надалече. Сълзите се стичат по лицето ми. Вятърът духа. Някакъв камък ме спъва. Падам. Нямам сили да стана. Болката е сковала тялото ми. Изведнъж се появи Той! Докосна ме - сякаш съживи душата ми... Пог ...
УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа (Ив)
УсМиХвАщАтА_сЕ_сЪлЗа
Prose
968 3

Дълг 🇧🇬

Дълг
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и ...
Nimloth (Диляна)
Nimloth
Prose
1.6K 2

Синята луна V - Счупеното време 🇧🇬

В разгара на всяка битка настъпва разломен час – победеният изпада в неподозирано състояние! Мъдреците на войната наричат този момент “последната тишина на битката”. Тогава съзнанието на победеният е изправено пред изпитание: или да приеме загубата, или да преправи спомена за претърпяното поражение. ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Prose
1K

Убиец 🇧🇬

Убиец
Черната вест обиколи селото за броени минути. Митко е мъртъв! Цветан беше убил сина на Георги! Никой не можеше да го повярва. Как? Защо?! Тези, които разнесоха новината, не знаеха. Към площада пред кметството започнаха да се стичат съселяни. Хората идваха с надеждата, че някой нещо не е разбра ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Prose
1.3K 7

Есенна приказка 🇧🇬

Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата като из ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
937

Самота 🇧🇬

Когато денят си отива притихвам сама в тъмнина. Потънала в мисли, в самота, взирам се в очите на нощта. Усещам сърцето си с нейния ритъм да бие и чудя се защо е така. Разговор кратък проведох с луната и тя ми запя с чуден глас. Разказа ми как вятърът гали морето, как нежно разбужда листата на подрем ...
ToNq (Тоня)
ToNq
Prose
1.5K 3

Сън във вечна празна нощ 🇧🇬

Средата на юли. Един от най-горещите летни дни. Слънцето грееше упорито през целия ден и гонеше всяко облаче. Вечерта се стъмни бързо, но не захладня.
-Ще умреш ли? - гледаше я малкото й момиченце. Право в очите и без да мига.
-Да...
- Страх ли те е?
-Не, рожбо. Не ме е страх и ти не бива да се стра ...
Child_In_Time (Ъхъхъхъ)
Child_In_Time
Prose
2K 7

Листенца от рая 🇧🇬

Листенца от рая
"Cur Moriatur Homo Cui Salvia Crescit in Horto?"
"Why should a man die in whose garden grows sage?"
- Хей, момче добре ли си?...
- Ще се оправи... ...
Miya (Миа Ми)
Miya
Prose
1.5K 7

Принц 🇧🇬

Той не е нито малък, нито рус... не е и наивен - напротив - мъдър е, точно като възрастните, но все пак това е той - пътуващото дете на Екзюпери. Малкият принц... Моят принц...
Има сини очи и... май е това. Май това е единственото по-забележително нещо, когато го срещнеш за първи път. И не, че не е ...
chyenne (Поларис)
chyenne
Prose
1.3K

ЗДРАВЕЙ, МОЕ РАЗОЧАРОВАНИЕ (Из "Срещи") 🇧🇬

Здравей, мое разочарование! Даже е по-точно - мое двойно разочарование!
Вчера през нощта се прибирах в къщи. По улиците имаше малко хора. Ако онзи французин вървеше до мен, би познал в тях много свои герои от „Търбухът на Париж". Но не ме интересуваха.
Безразлично ми бе и случилото се преди малко. И ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Prose
1.5K 1 22

Среща с въпросителна и удивителна логика 🇧🇬

-Никога не бях мислил по този въпрос по такъв начин - каза Господ и изчезна в облаче логика.
„Пътеводителят на галактическия стопаджия", Дългас Адамс
Среща с въпросителна и удивителна
логика
Човекът слезе от Машината и се огледа. Беше попаднал на доста странно място. Все пак беше на края на света. П ...
Chaosmaster (Иво )
Chaosmaster
Prose
3.2K 8

малка история 🇧🇬

Ще се опитам да разкажа за сивото ежедневие на едно момиче, превърнало величието на нещата в едно съвсем нормално съществуване. Било един прекрасен летен ден, като един от онези, които остават в съзнанието ни с нещо значимо. Утро с прохладен бриз и омайната зора, покрила като с бяла паяжина цялото в ...
akim (Алекс)
akim
Prose
968 1

Проклинам те да имаш дъщеря 🇧🇬

По действителен скучай
Виктор беше на 27 г. Красив мъж, висок и едър. Познавах го доста добре, не беше лош, но бях чувала най-различни истории по негов адрес. Не вярвах на никоя от тях. Той беше приятел на братовчед ми и честно казано никога не ми беше правил лошо впечатление. Точно обратното. Когат ...
florr (Диди Георгиева)
florr
Prose
2.3K 4

Снежната Кралица 🇧🇬

Небето гледа отгоре, от високо. Но в какво се взира векове наред, без да откъсва лазурен поглед от земята? Гледа вечната, безкрайна Зима. Със своята ледена ръка, хиляди години преди да се родим, тя докоснала света и той станал като нея - нежен, бял, студен... Но какво друго гледа небето? Има едно мя ...
DecayingHatred (Елица)
DecayingHatred
Prose
1.5K 1

Много хубаво пъшкам 🇧🇬

Много хубаво пъшкам
Докато бяхме в Пинче стана дума освен за поезия, мода и морето, и за секс. Може би заради труженичките на тротоара. Дали Мая или Дарче да не опишат тая част от вечерта? Или ще ми преразкажат, абе... То ще се разчуе.
Та за секса. Аз им казах, че не съм добра в жанра. Мъжът ми ми к ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
3.7K 31

Дарче в София или на гости в Пинче 🇧🇬

Дарче в София или на гости в Пинче
От един месец се чуваме по-често с Дарчето по телефона. Мъжът й също ми станал фен, чувам го, че потвърждава.
- Много еротичен глас има твоя, я ми го дай! - и като се заприказвахме, станахме си приятели. Обаче нещо нашата сладурка ме подготвя отдалече за предстояща ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Prose
2K 35

Измамата III 🇧🇬

От това, което и причини Ивайло, тя не почувства нищо друго, освен болка. След като всичко свърши, тя продължи да лежи около час и половина на студения под, сгушена на кълбо. Нямаше, нямаше кой да и помогне, кой да я утеши и да я прегърне. Анна погледна към часовника, който висеше от тавана. Той бе ...
sunshine9 (Ангелче)
sunshine9
Prose
1.9K 3

Сълза след сълза 🇧🇬

Отново съм сам, стенещ и плачещ.
Изгубих те, не - изгубихме се.
Този път вината не е само моя, сега тя е обща.
И въпреки това я чувствам цялата върху мен.
Тежи. ...
djsunay (Армандо Иванов)
djsunay
Prose
1K 1

Сребро и... 🇧🇬

Разхождаше се сам из мрачния град. Достигна моста и се загледа в дълбоката, черна река. Беше спряло да вали, но си оставаше все така тъмно и потискащо. По улиците нямаше никой. Гледката го караше да се чувства още по-самотен. Сети се какво трябва да направи. Беше нужно, а и го искаше.
Прескочи прегр ...
princess_havok (ГВ)
princess_havok
Prose
890 1

Слънчева дъга, яйца и поп 🇧🇬

(мини-приказка)
Имало едно време една стара къща. И имало земетресение.
И вътре имало един поп, боядисал си две яйца. Дал му ги царя, да му ги боядиса и да му ги върне, и ако не му ги върне - ще му направи земетресемие на къщата.
А иначе било станало друго земетресение от една комета, паднала от неб ...
mallkaslladka (Катрин Мартин)
mallkaslladka
Prose
1.7K 8

историята на едно момиче 🇧🇬

историята на едно момиче
(продължение)
Вероникавм (Вероникавм)
Вероникавм
Prose
1.2K 1

Потъпкано детство. Тя се друса 🇧🇬

- Мръсно, гадно същество! Изчадие! - празният й поглед се пълнеше с гняв и омраза. Беше с гръб към мен, но виждах лицето й в мръсното, счупено огледало, облегнато на кухненския плот.
- Що?! Що да съм мръсна?! С колко мъже си спала на моята възраст? А?! Кажи ми де! Прескачала си от легло на легло... ...
Child_In_Time (Ъхъхъхъ)
Child_In_Time
Prose
2.1K 9

Звезден прах 🇧🇬

Звезден прах
Глава I
Турнирния град
Годината бе 680-та след Ядрения взрив. Началото на Новото летоброене бе съпътствано от много организирани престъпни банди, които нахлуваха в покрайнините на кралство Вокохас и опустошаваха поминъка на хората. Те грабеха, отвличаха и опражняваха терор над местното ...
dracula88 (Антон Городецки)
dracula88
Prose
954 1

Алексис и едно смахнато лято - част 9 (последна глава) 🇧🇬

Последна глава
The Last Star
Алексис и Стилиян тръгнаха към пещерата. Не взеха нищо със себе си, защото знаеха, че ще изчезне. Беше малко преди залез и слънцето бе оцветило цялото небе в червено. Вятърът бе така издухал облаците, че те приличаха на размъкнат захарен памук.
- Толкова е... Как беше „b ...
dracula88 (Антон Городецки)
dracula88
Prose
800

Сбогом! 🇧🇬

Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе ...
MaPTuTy (Мартина Калинова)
MaPTuTy
Prose
1.1K 1