Най-тихото е пълно с думи,
до днес неказвани на глас.
Реката влачи кални руни,
които не разчетох аз.
Към тебе как сега да мина – ...

По прашната стена пробягва лъч изгубен
във края на деня, преди да падне мрака.
Той кротко ще заспи в квартала тих, безлюден,
където къщите не спят, а вечно чакат.
С олющени стени, угаснали комини, ...

Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв. ...

В пресечената местност на живота ми
не стъпвай, ако няма да останеш.
Нагарчат ми далечните самотности,
подписани от нищо обещано.
Скалите са високи за изкачване, ...

До къщата бяла, ей там на брега,
където прибоят изпраща вълните,
мержее се фигура, брат на зорите:
старик белобрад е, с превита снага.
Из пясъка рови с треперещи пръсти, ...

За миналото се размислих вчера –
ей тъй, докато вдигах ципа...
Каква по-точна дума да намеря?...
Сърцето, клетото, почти изхлипа...
Били ли са онези бурни нощи, ...

Небето Господ с нож раздра
и прати жупел към земята.
Разпори земните недра –
погреба любовта ми свята.
Останах сам, като сирак ...

Отрязъци от време. Болно време.
Как лесно губим светлата си памет!
Щом мракът е готов да ни превземе,
налага се отвътре да сме пламък.
Заблудите са хлъзгави от шлака, ...

От векове по името ми плюят
и за войната мене обвиняват,
Та ще помоля всички да ме чуят.
Каква е истината обяснявам.
Той, Парис, като всички ергенаши, ...

Това е нова версия на песента, която е част от предстоящия микстейп на The Bro. Тракът е записан в Cool Sound Studio, музика: Dub K и BigHitt, микс и мастър: Joker

Надявам се на коментари... :)
Търся си вокал за парчето. Ако някой е заинтригуван, моля да пише :)

Гранулом - Две тела

Мъко моя, чашата е празна!
Блещи се насреща ми ехидно,
суха като ялово корито
дето е изгубило реката си.
Другаде с наздравици празнуват. ...

Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...

1. По- тежка от море ( поезия)
2. Кутията на Пандора( поезия)
3. Посока за грях ( еротична поезия)
4. Ошкембечена кръчма( пиянска лирика, хумор) :)
* в изпълнение на Павлина Йосева и Балчо Балчев

Музика: SAVOV
Текст: SAVOV
Аранжимент: SAVOV & Алекс Нушев
Продуцент на звукозаписа: БНР
------------------------------------------------------------------------------ ...

И тази нощ е облачно, ще поръми.
Така – небрежно, тихо и на пресекулки.
Дочувам как въздиша старият комин.
Олекват къщите от тъмното сами.
Тъгата ли тече по облачните скули ...

> Познавах една такава любов и една такава жена, дето, ако имах син, щях да му кажа – тая въобще не я пускай в къщата си, щото като я пипнеш, ще ти изгори дланите и линията на живота ти ще се изкриви. Такива жени всички ги обичат, а на тях никой не им трябва, щото хем са хубави, хем са силни, хем об ...

— Художнико, каква е любовта?
— Не питай мене. Вгледай се в портрета.
— Жена с невероятна красота!
Смеха ѝ чувам – медени звънчета.
— Това е само външност. Просто прах. ...

Ние ли ритнахме
пълната кана със вино
и оцветихме
до девственост белия сняг?
Ние ли с тебе ...

Нито на изток от рая съм бил,
нито на запад от пъкъла чер.
В двора ми пее синигер в дактил,
свири щурче до лехите с пипер.
Стъпил на босо в росата до мен, ...

Този прашен коптор ли е твоята църква, зографе?
Поболяваш се в нея, стените се лющят и кихат.
Уморен еретик, от години пламтящ в auto da fe,
слез за малко от кладата. В моите длани е тихо.
Побелял си от взиране в тъмния край на небето, ...