Когато в живота ми се появи
изпълни моите дни с много радост и мечти.
Когато гледаше ти моето лице
желаех вечно аз да бъда в твоето сърце!
Щом появи се ти пред мен ...
Песен изпълва камбанен рефрен.
Всичко замлъква – светът е стаен.
Мигове звездни обстрелват стрели,
истини святи и дръзки съдби.
Пеем, но глас не дочува се ясно, ...
Без теб съм.
Седя сама, в мен е празнина.
Искам да чуеш моя глас, как те викам аз.
Изричам твоето име в тишината, взирам се в тъмнината.
Затварям си очите, спомням си с теб миговете. ...
- Ти ли запали пианото?
Ти, която даряваш мечти...
И скиташ по нощни алеи, в мъглите удавени,
търсиш огнени стъпки от утрешни дни.
Ти ли си тази, която го срещна? ...
В малката работилничка кипеше усилена работа. Работеха от тъмно до тъмно, за да смогнат с всички поръчки, а те ставаха все повече и повече с наближаването на Коледа... Оставаше по-малко и от месец до нощта, когато дядо Коледа трябваше да натовари шейната с всички подаръци, да впрегне елените и да се ...
Б Л Г О С Л О В Е Н А Н О Щ
Благодаря ти, че те имам, Боже!
В объркания свят без теб не може.
Докосваш ме и правиш ме щастлива
и любовта Ти свята ме облива. ...
Виждам днес утрешния ад
в искрящите ти лудостни очи,
пламтящи с пламъците на умомрака -
пълни с ярост и злоба към живота -
пепеливо свенливи... тъмни очи. ...
Какво от туй, че на черешов цвят
ухаят твойте устни ароматни.
Признавам, тез ухания приятни
невинно могат да те подлудят.
Какво от туй, че цялата гора ...
В очакване на нещо приказно и истинско,
пробило облака на сивата реалност,
все бродех аз по стъпките на изгрева,
а времето ме гледаше все някак странно...
Очаквах слънцето да ме прониже със лъчите си - ...
Слънчогледови поля и летни залези,
тиха слънчева тъга – неподправена,
Тъмни, истински очи, ме погалиха
и пристигна любовта – непоканена.
И приех я и разбрах – във очакване ...
Сакура с чудни имена (Из „Животът, какъвто е...)
🇧🇬
Нежна Сакура с чудни имена
често нощем се взираше в простора
и с помощта на бог или сама
край себе си изграждаше стобори.
За нея с думи да разказва бе игра ...
Падат дните, с лекота посечени
на времето от жестоката ръка,
падат сякаш класове обречени.
Капки мечта по мечта и така
повяхват венци от цветни пъпки, ...
То беше само сън -
от устните ти ненаситно пих,
стопих и болката и самотата,
а после стана светло като в стих,
дочувах ударите на сърцето в тишината. ...
Сред безмълвието на тишината
усещам онзи трепет стар, познат.
Нещо, дълбоко заровено в душата,
шепне ми с глас тих и прокълнат.
И лутам се сред поля от самота, ...
Луната хвърли своите одежди
и гола заблестя в нощта сияйна.
Облечена в копринени надежди,
зората се усмихваше, потайна...
Прозинаха се сънените лилии, ...
Паяче блестяща нишка вплете във косите ми,
люшна се по вятъра и с едно око се вгледа...
Бързаше за някъде, но се спря и ме попита
що съм тъжна, вяла, умислена и бледа...
По ръкава ми чевръсто надолу взе да лази, ...
Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...
Как да замина, как да те оставя,
когато очите ти прошепват - "остани",
а устните ти трепетно повтарят - "върви"...
Погледът ти е ключ, а очите - катинар.
Ръцете ти крещят - "отвори", ...