ЕДНА РАЗЛИЧНА КОЛЕДА
Пада снегът през поредната нощ...
Елхите сияйни пръскат разкож...
Градчето, потънало в гъста мъгла,
притаило дъха си, очаква нощта. ...
Съществуваш ли? Да... Не...
Държиш ли на мен? Да!?
Как ще го разбера, ако не го покажеш!?
Приятел... Познат... или просто Минало...
или не... или просто Нищо!? Отговор!? ...
Случвахте ми се до притръпване.
Eдин през друг, до болка сe завръщахте.
И писах стихове, трудни за разбиране.
И ви поемах в дози отровни, за умиране.
Но никoй от вас не ме уби, ...
На вратата в Квартирата-В-Която-Никога-Не-Се-Допускаха-Момчета, някъде в Ъгъла на Нищото, но и твърде близо до Нещото, се почука. Дали защото напоследък твърде много четеше Достоевски, или защото учеше за класни по латински, на Дамата с Камилите й се стори, че на вратата се почуква някак отчетливо, ...
Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...
На младост дни, войнишките, без път
провират се на светло в моя спомен -
поточета към ниското текат,
а птиците летят към връх огромен.
Тук дните ми на детството шептят ...
Ти не ми посвещаваш стихове.
Не ме чакаш с цветя на гарата.
Твойта обич извира в тихото
дето тръгват реки и завихрят се хали.
Не ми казваш през ден „Обичам те!“ ...
Вече усещаш отчуждението ми. Чувстваш другия. Казваш, че няма блясък в очите ми, когато те гледам, казваш, че вече не съм същата. Може би предчувстваш. Може би знаеш, може би те боли, че съм такава; хладна, студена - повече от всякога неопитомена... Питаш има ли друг, питаш обичам ли те; какво да ти ...
Отшелници сме с теб, мъничката ми,на самотния ни остров - "Стая с четири стени",а вън е мрачно и вали, вали!Вятърът скара пролетните клони на дърветата.До нас близки и далечни кораби доплуват,но от страх, че не ни разбират,бързо си отиват!
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.
Не си отивай даже да боли, ...