Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...
Оптимистично
Никога не ми е вървяло в живота или за да бъда честен - преобладаващо не ми е вървяло в този живот. За другия, ако има такъв, не знам. От малък правя планове, за да видя после как рухват по-бързо и от Световния търговски център. Градя стратегии, а те се провалят по-грандиозно и от плана ...
СТЪПКИ ПО ЗИМНИЯ ПЛАЖ
... зимата се върна с трясък, разтовари тарги студ,
по замръзналия пясък тръгна варненският луд,
и морето върху плажа просна дрипав пещимал,
и си смъкна макиажа залезът – от студ умрял, ...
След дълго време на раздяла,
когато в мен уж всичко вече прегоря,
се срещнахме съвсем случайно
и непредвидено сред гъстата тълпа.
Поспряхме се, с ръце горещи ...
Любов... въздишка... устни... цигара.
Любов... цигара.
Любовтта е силно, изпепеляващо чувство. Карате да я усещаш до най-дълбоките места на душата и тялото ти. Понякога те изгаря и оставя рани. Хубаво е да я имаш и да я почувстваш. Желаеш я, без да мислиш за последиците, които ще ти донесе.
Всичко д ...
Оплаквам те за последен път.
В стъклото се удря тихо дъждът,
на локва се стича и бавно застива,
с изплакани бели кристали се слива.
И още във мен не заспива тъгата. ...
И З П О В Е Д
Когато нашият общ приятел ми каза, че при един ваш разговор си попитала за мен, а той доста подробно ти е разказал колко съм нещастен, поради това, че съпругата ми е починала и съм сам, че съм болен от лоша болест, че често не могат да ми осигурят скъпите лекарства, с които ме лекуват, ...
Саксонският градец ме подслонява
и стопля ме със слънце в утринта!
Той щедрите си дарове раздава,
макар че е затрупан от снега!
Величествен, духът на планината ...
В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...
В неделя домакините правят кексове,
Кварталът замирисва на какао и ванилия.
В неделя семействата сядат заедно на масата.
Смеят се, шегуват се и вдигат наздравици.
В неделя домакините сервират печено със сос. ...
Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди, ...
Разделихме се,когато имах нужда
от нечия загрижена ръка.
Изведнъж превърнах се за тебе в чужда,
непозната изпаднала в беда.
Ти тръгна в различна от моята посока ...
Любовта дотолкова се е сраснала с нашия живот, с нашето ежедневие, че много рядко се замисляме защо е така всеобхващаща, всепокоряваща. Но когато това се случи, можем много малко да прибавим към това, което вече знаем или сме чели за нея. Знаем от Учителя, че началото на света е Любов, изявлението в ...
Любовта като птица разпери крила.
Две тела се сляха в едно вечерта,
като едно затуптяха сърцата,
с едни очи посрещахме зората,
една музика звучеше за душите, ...
Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?
Не можем с гръм небето да разтърсим.
Не ние правим ручеите на реки.
И себе си все още търсим.
На планините твърдостта не е от нас. ...
Беше гореща юлска нощ. Лятото беше в разгара си и въздухът навън беше нажежен.
Сам и Адам се бяха уговорили да излязат с приятели същата вечер. Той мина да я вземе от тях и тръгнаха заедно към заведението, където беше уговорката им.
- Донесе ли ми диска? - попита Сам.
- Кой диск? - учудено ù отвърна ...
Баба ми каза, че дядо видял го.
Бил като всички от наш’то селó.
Имал обаче свещен идеал той,
уверен се борил да няма тегло.
Можел да пее неземно красиво, ...
Изпепеляващ поглед огнено поглъща
всичко, което пламъците видят,
бъдеще не чертае и минало не връща,
а сами искри над мечтите прелитат...
Изпепеляващи думи в душата се впиват, ...