Глава шестнадесета – за вярата
Дааа, все още вярваме, че някой някога ще разбере нещо си. Че и сетне ще се засили да оправя стореното. Вярата, вярата крепи всичко! От ”Шъ съ оженим, ма!” до „Светло бъдеще под моя власт”.
Вярват ли, вярват хората. Кой в каквото му падне. Един в НЛО, други - в партиит ...
Един свят, една държава,
един народ, който никой не познава.
Сиво ежедневие, огромно отчаяние,
реки от сълзи и робско съзнание.
Ужасяващ страх и самосъжаление, ...
Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.
Не си отивай даже да боли, ...
... смирение! – е думата, с която започва сутрин дългият ми ден –
пред лакомника, озверял за злато, и пред мъдреца, вгледал се във мен,
загърбвам подлеците със насмешка, глупака отминавам с тъжен смях,
по старичкия метод "проба-грешка" и аз до светла старост доживях,
на чисто съм с отминалото време ...
Цвете мое, посяно с толкова любов,
цвете мое, събудено от росата утринна,
ти притежаваш аромат на любов
и нежността си финна!
Ти ли си червената роза, ...
1.
Нощем, когато биваха видими, двете съседни на Алтер луни се оцветяваха в пъстри цветове от движението на обвиващите ги газови облаци. На съвсем малко разстояние една от друга, толкова близо, че сякаш във всеки момент ще се докоснат, но изчисленията показваха, че няма никаква опасност от сблъсък и ...
Дървото на Юда порасна голямо.
Заедно с него порасна и Юда!
Разлисти таланта си–древен и грозен,
предаваше всички наред.
Предаде баща си, предаде любимата, ...
Вземи ме със себе си... където да тръгнеш,
не оставяй душата ми, да страда самотна.
Без теб, ще са болни дните и нощите,
не знаеш ли, колко сърцето ще страда.
Вземи ме, със всичката обич красива, ...
Д И М К А Т А
Беше 14 ноември 1978 година. Станахме рано. Натоварихме багажа на камиона, а телевизора и разни други най-чупливи неща - на задната седалка на "Москвича". Баткото и шофьорът на камиона потеглиха, като се уговорихме да се чакаме на околовръстното в София, а ние с майка му изчакахме, за ...
Като самотна лодка поривите слизат,
несдържани, в море от светлина,
когато вярата е много близо,
но тръгва си, докосната едва…
Превръща се във сън недосънуван, ...
Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут. ...
Ще се справя с болката огромна,
ще се опитам да те забравя,ч уваш ли?
Не искам като скитница бездомна,
да те обичам и да ме боли.
Може да лъжа хората и себе си дори, ...
" Следвай ме! " ми казваш и през смях
затичваш се по стъпалата стръмни.
На замъка в подземията тъмни
потъваш ти сега. Не те е страх.
Какво ли аз от тебе не видях? ...
Какво виждам в очите си?
„Защо съм създадена такава?” Виновна ли съм аз или са хората, заобикалящи ме?
Чувствам се като бяло петънце, замазанo върху голямо черно платно. Стои самичко сред толкова тъмнина. А тя - душата ми, нежна струна, опипващи я хиляди ръце, желаещи да чуят и усетят звънливия й тр ...
Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...
Небето ми е чисто, розово
със утринните влюбени, щастливи,
със залези във огнено обагрено,
а нощите от сънища, така красиви.
От мен не си отивай, никога! ...