Далечен бряг си ти... да бях вълнá...
Далечен бряг си ти насред огромен океан,
удавница да бях, до теб да се докосна...
но аз не смея да протегна даже свойта длан,
защото ти си само сън, мечта среднощна. ...
Поредният ми трогателен фенфикшън:
Преди много години в една далечна галактика…
Император Ли, владетел на Галактическата Империя, решава да присъедини към владенията си малката миролюбива планета Слонскигъз.
Обитателите на Слонскигъз обаче отказват да предадат религията на джедаите и да приемат злат ...
По пътека каква ще вървим, щом очите нерзящи,
виждат пътя назад, но в мъгла ни е пътя напред?
Съвестта по сърцата корави безпомощно дращи,
но сме роби на висшето его и новия ред.
Откъде ли се питам стотици гурута се вземат? ...
В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения ...
Семейството на Доброслав Чуйпетловски беше много сговорно и отдадено до последната клетка на телосложенията си на щерката Екатерина. Самият Доброслав не заслужава никакво внимание откъм страна на възможности за действие, защото с тази важна дейност се беше нагърбила съпругата му Лалка Величкова, поз ...
По брега на чувствата вървиме трима,
с греещи усмивки - аз, ти и любовта.
В душите си с топлината несравнима
на хиляди ярки, атлазени слънца.
В небето на чувствата летиме трима, ...
Поглеждаме се сутрин в огледалото
и виждаме как времето изтича,
а искаме отдавна да е спряло то,
повярвали, че можем да обичаме!
Със стихове, в които парят думите, ...
В очите на баба залезът слизаше
едносричен и тих като селска камбана,
от ръждата изронена, натежала с години,
пресъхнала в песни за родство и за курбан.
В разкрача на дните посипа брашното ...
Отглеждах я от тъничка лоза,
увиваше се тихичко по мойте пръсти.
Зарязвах я. Тя пускаше сълза.
И тялото и сочно се изпъстри.
Протегнала гръбнак като дъга ...
ЕДНО „MARLBORO” ПРЕДИ СЪН
... навярно рано се родих, и някой пич – ще бъде скоро? –
под слънцето с едно „Ап-чих!” ще палне моето „Маrlboro”,
в припадащите мрачини, под музиките – грийн и ретро,
ще люби своя низ жени! – тъй както аз ги любех светло, ...
- И е казано – плодете се и се размножавайте... Хм! Има ли разлика? Има! Макар да не е казано в какво се състои...
- Трябва да се замислим над живота си. Защото не е грях вършеното от нас. Това, което правим си е направо...Абе, мани, мани...
- Като си помисля как след тридесет години всички баби ще ...
Отдавна мама е вдовица,
понякога за татко си говорим,
как много искала да стане тя певица,
но той не давал дума да отрони.
Била е мама първа хубавица, ...
Измислих те. Сънувах. И мечтах.
Протягах длани към небето синьо.
Там твоята душа видях
сред цветни пръски от коприна.
Видях, но не докоснах любовта. ...
Градът отново е притихнал в нощта,
а пътят на сърцата ни е един.
Под светещи звезди и пълна луна
с обич и силна вяра по него вървим.
Толкова е вълнуващо, че те има ...
Незнайно кога, как така и къде,
като зъл аероб в теб тъгата засяда.
Уж за кратко, а гнездо си плете. И расте...
с корени здрави и... заживявате двамата.
Тази спътница денем се крие ...
Присвила очи е нощта и се кани да плаче,
светът ѝ е черен и черен е нейният цвят.
Звездите си тръгнаха с малки, несигурни крачки.
Душите не пускат телата спокойно да спят.
На мен ми е тъжно. Не ми е до никой и нищо. ...