aap
862 el resultado
Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
  211 
Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...
  228 
Всичко му се връща на човека!
Сълзите в чуждите очи...
Дори неволите,
който предизвикали са
в теб насмешка. ...
  323 
Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...
  240 
Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...
  204 
Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...
  352 
Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...
  220 
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
  274 
Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...
Тогава съдбата ти предлага
избавление за твоята душа.
Тя вижда твойте сълзи горчиви,
усеща мъката на твоето сърце. ...
  261 
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  256 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  504 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  216 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  309 
Началото то винаги е трудно...
Началото е болка и екстаз...
Но също то е старта,
старта към живот, любов.
Началото понякога е фарс, ...
  196 
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
  247 
Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
  251 
На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...
  308 
Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...
  267 
Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...
  236 
Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...
  228 
Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...
  298 
За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито, ...
  308 
Когато много те боли...
Когато много си отчаян,
когато няма път напред!?
То знай... Надеждата
във капчица сълза се крие. ...
  232 
Когато любовта потърсиш?
Когато нужна ти е тя...
Когато трудно я откриваш,
разбираш че ти липсва тя.
Тя сътворена е ...
  269 
Простих на себе си вината...
Макар наполовина,
но простих.
Простих си че търпял съм
самотата. ...
  361 
Дали в очите пълни със сълзи
се взира самотата?
Дали без грях виновна е била
душата?
Без грях дали светът ни ...
  242 
За сълзите в очите подпухнали!
За мечтите,
в спомени прашни потънали...
За приятелите, вечните,
верните... ...
  289 
Буза до буза,
юнак до юнака!?
Накъркани бяха те от обяд.
Всеки с бутилка в ръка,
речи държеше, за непознати ...
  548 
Питате ме кой съм аз?
Човек съм,точно като вас...
Облечен ,чист,избръснат.
И към законите на Мърфи
съм превързан. ...
  303 
Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета, ...
  338 
За Джак Даниелс,
за нашата ракия...
За наздравицата, и може би
за вкусното мезе!
А може би за виното пенливо, ...
  378 
Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...
  357 
За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който ...
  383 
Отвори широко вратата,
отвори и прозореца ти.
Позволи на времето тихо
до теб, па макар и за малко
да постои. ...
  350 
Къде ни е душата!?
Някъде се лута из света...
Изгубена за дълго време,
избягала е, избягала е тя.
Изгубила се е, сама сега е ...
  314 
Никой не избира,
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
  348 
В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...
  294 
Бях добър и съгласявах се
за всичко.
Бях добър, но в миг един
събудих се от сън измислен.
И не от друг, от мене сътворен... ...
  370 
И нека другият греха прости...
На другия греха злощастен.
Тогаз от себе си той ще свали
бремето на своя блясък.
Не се сърдете, че и той греши. ...
  346 
Самотна лодка във морето
бурно.
Изгубила е път и без компас.
Дори звездите липсват
във небето, ...
  304 
Propuestas
: ??:??