aap
921 el resultado
След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...
  288 
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...
  304 
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...
  234 
Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...
  302 
Написах аз едно писмо...
До себеси го адресирах.
И казах си, дано е за добро!
Дано го превъзмогна и успея!?
Пак да се усмихна на света. ...
  401 
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...
  227 
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли! ...
  290 
На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...
  320 
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...
  413 
До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...
  227 
Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...
  286 
Плачи, сърце, а който иска
нека ти се смее...
И нека в смях да се облива.
Но за любовта в сърцето си
да моли...За всичко е за нея. ...
  323 
В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.
  291 
Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...
  282 
За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...
  246 
Вечер в тъмнината...
В откровението на нощта.
Задавам си въпроса...
Дали съм защитил, запазил
любовта!? ...
  245 
Уморих се от безсънни нощи.
Уморих се от мой си войни.
Уморих се да си защитавам
сам мечтите...
Уморих се от всичките лъжи. ...
  318 
Сълзите си изпратих до звездите...
Изпратих ги на дълъг път.
Изпратих ги и пробвам със усмивка
да пострешна утрото си пак.
Да върна съм решил живеца, ...
  467  10 
Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...
  307 
Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...
  298 
На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...
  294 
В живота се учиш...
На сухо да плуваш!
В живота се учиш,
да вземаш, да даваш...
В живота се учиш, ...
  515 
Когато любовта очите си затвори...
Когато тръгне си от теб!?
Душата празна стене в тебе,
и болката се гърчи в гаден силует.
Потъваш, гниеш в живата си смърт ...
  419  11 
Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...
  372 
За среброто в косите...
За сълзите в очите!
За тревогите душевни,
за всичките неща...!?
За любовта гореща ...
  591 
Живот дарявах...
Любов раздавах!
Виних се сам, и си прощавах.
Сълзи проливах!
От злоба смях се. ...
  398 
Тъжно ми е, тягостно,
че чак дори боли ..
Въпросите във мен напират!
Жесток ли съм?
Или... Звяра в мен напира!? ...
  255 
Силен съм, мъж съм!!!
Силен и волеви...
Но винаги крил съм!?
Чувствителност нежност
и страст. ...
  389 
От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...
  346 
За очите зачервени от сълзи.
За сърцето изтръпнало от болка.
За нощите безсънни,
с бутилка във ръка...
За вярата че съществува любовта. ...
  371 
По-лесно е проблема да подминеш...
По-лесно е да кимаш със глава.
После всичко да захвърлиш
и да живееш в лъжа.
Но трябва ли така да се живее? ...
  296 
Муха без крила е цвете
без мирис...
Макар създадена тя
да възхвалява фекалии.
Защото! ...
  324 
Казват времето лекува,
но всъщност сърцето
свиква със това!?
Да бъде лъгано, мамено
че съществува... Любовта... ...
  372  10 
Безумие, слугуване
на страсти пошли...
Отдаваш се без бой
на ревността!
Оставяш настрана душата ти ...
  293 
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...
  307 
Жалките мисли идват
от малките хора,
малките но не по ръст...
Жалките мисли идват от
пошлост, породена от мъст. ...
  300 
Имам милион причини!
Да се откажа от себе си...
Имам милион мечти...
Които да скрия.
Имам милион желания, ...
  378 
Казват че мерака
последен си отива...
Казват че живота е такъв!?
Такъв какъвто го направиш,
че чак да кажеш ти язък. ...
  607 
Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...
  350 
Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя? ...
  299 
Propuestas
: ??:??