aap
916 el resultado
Къде са ни мечтите!?
Къде изчезнаха не знам...
Къде отиде гордостта ни?
И величието на един народ.
Къде е нашето обичам те? ...
Къде изчезнаха не знам...
Къде отиде гордостта ни?
И величието на един народ.
Къде е нашето обичам те? ...
462
1
6
Неусетно сменят се сезоните!
Годините летят към своя пад...
И ходът на времето забързано
напред те тика все на пред.
И виждаш как в косите сиви ...
Годините летят към своя пад...
И ходът на времето забързано
напред те тика все на пред.
И виждаш как в косите сиви ...
342
3
Вживяваш се във свойта болка...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое ...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое ...
355
9
Мразен си, защото си различен...
Нежелан си... Защото можеш
с глупостта да се пребориш ти.
Неразбран си... Защото те
не искат да те слушат, чуят. ...
Нежелан си... Защото можеш
с глупостта да се пребориш ти.
Неразбран си... Защото те
не искат да те слушат, чуят. ...
410
10
Бяла като тъмнината
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора! ...
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора! ...
434
13
Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш? ...
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш? ...
372
8
Дали светът е покварен!?
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш ...
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш ...
369
6
Заспиват мислите самотно...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...
513
10
За огъня в душата...
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
357
6
Въпреки всички човешки беди!
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
428
10
При мен любовта отдавна изчезна!?
Онази лудата, страстна и дива.
Сега при мен се сгушила тихата...,
която нашепва ми нежен покой.
И нея обичам, но тъгувам за дивата! ...
Онази лудата, страстна и дива.
Сега при мен се сгушила тихата...,
която нашепва ми нежен покой.
И нея обичам, но тъгувам за дивата! ...
343
6
Да можех да върна времето днес!?
Бих се опитал да започна отново...
Живота по друг начин бих оцветил.
И много други неща бих направил.
Но такава възможност живота не дава. ...
Бих се опитал да започна отново...
Живота по друг начин бих оцветил.
И много други неща бих направил.
Но такава възможност живота не дава. ...
403
9
За нежната вяра ...
За чистото чувство!?
За силната обич...
За сладка любов!
За живот измислен, ...
За чистото чувство!?
За силната обич...
За сладка любов!
За живот измислен, ...
1011
4
Човек успява с много неща -
в живота да се пребори.
Да усети до болка силна -
и любов, и гняв!?
Да бъде въздигнат ...
в живота да се пребори.
Да усети до болка силна -
и любов, и гняв!?
Да бъде въздигнат ...
612
1
9
От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
365
5
И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
345
8
Любов,
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...
405
4
Защо дъждът не спира да вали?
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...
331
1
4
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
576
6
Делим се хората на групи...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...
331
1
5
Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
378
1
5
Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
406
3
Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
377
1
Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...
375
4
Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
361
7
След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...
326
2
И пак се лутам в тъмнината...
Навън е светло но във мене не!?
Във мен се крие самотата.
Души и мъчи моето сърце.
Как искам със усмивка светла ...
Навън е светло но във мене не!?
Във мен се крие самотата.
Души и мъчи моето сърце.
Как искам със усмивка светла ...
521
7
Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...
414
5
В отронената същност на човека!
В ерата от пантивека.
В смисъла да еволюираме!?
С времето да прогресираме.
Объркали сме този свят!? ...
В ерата от пантивека.
В смисъла да еволюираме!?
С времето да прогресираме.
Объркали сме този свят!? ...
387
7
Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
423
6
От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
472
3
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
435
3
Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...
400
7
Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...
319
6
Ти каза днес
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...
373
5
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
336
2
По милост ,безмилостен...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...
377
2
Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...
459
1
5
Болно ми е страшно ми тежи!?
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...
464
1
3
Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...
335
2
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
