aap
921 el resultado
Тази вечер се прибрах!?
И с мъка сипах си до горе!
До горе чашата налях
и после на екс изпих я...
Защо ли трябваше да го ...
  216 
Тази вечер в мен
душата се бунтува, бунтува се
и ме кори!?
Затуй че сам предадох
свойте надежди сиви... ...
  333 
Полугол от собствените
предразсъдъци, облечен в нищета...!?
Разбрах, че всичките човечности
измислени са за това
да пренебрегват истинските ...
  381 
Днес мислите ми са като
дъждовен облак...
Объркани и хаотични,
изпълнени със злост и егоизъм.
Стремящ се да разпръсква хлад. ...
  309 
Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината, ...
  272 
Блясък, крясък, писък, вик, рождение...
Отново чакаме спасение.
Отново тънем в неведение за своето,
за нечие спасение.
За вярата че водим праведен живота... ...
  313 
За сълзите скрити, за мечтите.
За мъката, за нас самите...
За всичкото това и за съдбите!
За нас и нашите дела.
За грешките, за моите и твоите ...
  330 
Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...
  650 
Човек си ти, човек си ти...!
Дори когато ти се плаче.
Човек си ти и в трудни дни...
Затуй на себе си усмивка подари.
Усмихни се, усмихни. ...
  377 
Нека никога децата наши
не видят как родителите плачат.
И нека родителите не усетят
вкуса на сълзите...
Пролети за децата свой. ...
  320 
За себе си зная,
че трябва да бъдем добри.
Хора, които обичат живота...
Хора, които плачат за чужди
беди, и се радват на чужди ...
  349 
Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...
  286 
Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...
  248 
Защо се правим на такива!?
Каквито никога не сме били...
Защо се пренебрегваме
сами не зная!
И после страдаме от собствени ...
  272 
Бъди това, което другите не бяха!
Бъди това, което искаш ти...
Бъди надежда, за себе си, за всички!
Бъди ти истински щастлив.
Не се отказвай, никога предавай. ...
  739 
За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...
  296 
"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...
  369 
Ако можех да се променя
и сърцето да сменя...
Щях да бъда друг човек.
Друг и може би различен.
Да се усмихвам на лъжата ...
  361 
Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
  293 
Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
  247 
Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...
  270 
Всичко му се връща на човека!
Сълзите в чуждите очи...
Дори неволите,
който предизвикали са
в теб насмешка. ...
  367 
Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...
  276 
Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...
  235 
Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...
  391 
Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...
  259 
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
  312 
Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...
Тогава съдбата ти предлага
избавление за твоята душа.
Тя вижда твойте сълзи горчиви,
усеща мъката на твоето сърце. ...
  291 
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  294 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  558 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  257 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  355 
Началото то винаги е трудно...
Началото е болка и екстаз...
Но също то е старта,
старта към живот, любов.
Началото понякога е фарс, ...
  228 
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
  295 
Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
  279 
На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...
  337 
Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...
  329 
Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...
  271 
Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...
  260 
Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...
  339 
Propuestas
: ??:??