aap
858 el resultado
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
  355 
Делим се хората на групи...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...
  305 
Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
  354 
Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
  382 
Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
  356 
Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...
  344 
Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
  338 
След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...
  306 
И пак се лутам в тъмнината...
Навън е светло но във мене не!?
Във мен се крие самотата.
Души и мъчи моето сърце.
Как искам със усмивка светла ...
  495 
Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...
  383 
В отронената същност на човека!
В ерата от пантивека.
В смисъла да еволюираме!?
С времето да прогресираме.
Объркали сме този свят!? ...
  364 
Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
  356 
От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
  443 
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
  413 
Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...
  374 
Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...
  300 
Ти каза днес
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...
  351 
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
  322 
По милост ,безмилостен...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...
  351 
Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...
  436 
Болно ми е страшно ми тежи!?
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...
  410 
Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...
  316 
Колко мъка има в този свят...
Колко простотия в него -
крие се и чака!?
Някой със сърце с любов...!
Душата му да смачкат. ...
  541  11 
Заложих си името!?
Заложих любов!?
Заложих надеждата...
За по хубав живот.
Заложих сърцето- ...
  278 
Къде съм аз не зная...
Къде са всички хубави неща?
Къде отиде вярата че мога?
С ръка да махна всичко лошо-
и да продължа...!? ...
  336 
Ден след ден
по път един и същ ,
вървим и чезнем!?
Едно и също се върти-
във кръговрата на живота... ...
  322 
Подялба на живот...
Поделям аз мечти ,
за мъничко човечност...!
Поделям аз сърце ,любов!
С надежда да успея, ...
  342 
Напълних аз ситото
със сълзи...!?
Кафеза си напълних
с мечти ,лъжи и друго...
Душата си изплаках ...
  351 
Живея, творя и пиша
тъй както си знам...
И в хаос разхвърлям
слова, мисли и чувства!?
Те са от мене душата, ...
  278 
Жизнено важно е да знаем!?
Че всички имаме душа...
Че носим във гърдите си,
сърца който страдат!
Затуй че други сме сега. ...
  404 
Знам едно красиво място.
Тук в Сакара планина!
Знам аязмо старо...!
Датиращо от древноста.
Бе цялото във храсти ...
  323 
Години нижат времето в косите !
Пространство търсещо покой.
В хаоса житейски мислите блуждаят.
Очите тъжни на тялото изпращат данни!?
Който карат душата ти да чезне. ...
  474 
Денят преваля...
И нощта напира в мрака чер
земята да покрие!
Мъглата мокра
с нея бе се съюзила? ...
  322 
От майка си зная !
Че простотията не ходи във гората...и че тя е заболяване
за цял живот.
Крилата на душата
Моля ви от все сърце . ...
  386  10 
Раздаваме любов
да купим чувства!?
И знаем че едно
със две не са еднакви.
Но въпреки това го искаме. ...
  362 
Във чашата кафето
намалява...
Студено е
на масата стои.
Седи и чака ...
  433  10 
Хора сме но всъщност
ВЪЛЦИ!
И не какви да е...
А канибали злобни?
Делящи не сърца ...
  372 
Махнете народа!?
Прогонете го вън...?
Далеч от България.
Далеч от света...
И снобски живейте, ...
  276 
Защо днес в очите ти
слънцето го няма?
Защо лицето ти тъжи?
А тялото така показва
че в мъка чезнеш ти... ...
  413 
Какво да кажа аз не знам!?
Когато казвах ти, не чу ме...
Сърцето ти ми нарани!
Сега ме питаш... Но защо ли?
Аз знам ... ...
  336 
Propuestas
: ??:??