beti
421 el resultado
Вдъхновено от едноименната поредица на shumkd (Кадир Демир) : Пролетно - 1, 2, 3, 4, 5...
***
Дремещо себеотричане разгулва състрадателните импулси на пролетта. Волята за живот твори себе си в обрзите на природата. Властно налага гените си в жадните недра на Земята, за да се завърне претворено наесе ...
  2315 
Ситен прах
се сипе
в забравата
на настоящето,
набива страх ...
  634 
Тишина обгръща вечерния здрач. Като сламено було, нашепващо за лятото. Вятърът разпилява последните нотки на решителност и самоуважение. Избрулва ги от закоравелите ми представи за чест и достойнство. Краде ги от петната на все така търсещо - чакащите идеи и ги излага на показ. Петната са люлякови, ...
  673 
Обещай ми
несбъднати
мигове -
сухи,
безоблачни, ...
  674 
Ръцете ми
в черно и бяло
преливат,
с нотни
стенания ...
  861  13 
На кръстопът
мъждукащи
съдби
самотно
чакат ...
  559 
В сънища
съдбите се
преплитат
като бяг
съдбовен ...
  520 
Есенно брули
вятърът клони,
с листи постила
морни простори.
После утихва ...
  469 
Вдъхновено от:
***
Душата ти
трепти
с песенна ...
  528 
Съзерцавам тихото на природата. От време на време вик прорязва спокойната летаргия на случващото се. Толкова е привикнала с естествените си нужди, че раждането на един човек не разклаща по никакъв начин естествения й ход към еволюцията. Ние, обаче, в желанието си да се обезсмъртим, тръбим в тишината ...
  922 
Вдъхновено от:
***
Сбраха облаците тягостен рефрен
и наперено се взряха в тишината,
от която - болен и сломен, ...
  531 
Като в пясъчен каданс се топят пошли мигове - не мога да ги преброя! Нищо не остава след тях. Не виждам диря, по която да се завърна. Някой е обърнал знаците - въртя се в кръг, омагьосан от обещанията, които ми прошепна преди да те открия...
Търся те и не преставам да се удивлявам на спокойната неум ...
  1007 
Сластни пориви
неведомо парират
волните стремежи.
С тиха тайнственост
ръцете ни възпират ...
  469 
Тъгуваш ли
по скалните
пътеки
на реките -
пролетно преяли ...
  630 
***
Звезди обсипват
небесния взор -
нелюбени, морни
от дългия спор ...
  529 
***
Тази нощ остани!
За да борим тъгата,
нямам сили дори
да потърся отплата... ...
  625 
Вдъхновено от:
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето ...
  655 
По паважа се стичат умопомрачен проклятия. Спи дъждът, а светлината безумно препуска в мъгла. Тревожни вопли вплитат отминаващите мигове и ги захвърлят в тиха безпросветност, за да запазят част от и без това изчезващата човешка духовност. Началото на едно падение, предначертано от собствените му сла ...
  877 
Горе, високо, далече,
там, където птици не политат,
там, където споменът е вечен
и звезди душите ни опиват,
и се реят облаци безбрежни, ...
  679  10 
***
Колекционирам желания. Искрени, жални, отчаяно-жадувани...
Най-много са ми от детството. Съхранявам ги в пъстри кутии, пълни с пух и цветен прашец от ненапъпили розови цветове. Редя ги педантично по дати и по години, по сила и по степен на реализация. Най-много са несбъднатите, затова са ми и по ...
  755 
***
Като в безименна симфония
проблясва вечер залата,
цигулки се надбягват с гласовете
... търсещи отплата. ...
  897 
***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...
  787 
***
Като досаден рефрен в главата ми се набиват проклятия от дълбините на греховното. Имам желание да ги прокудя с жадуваната слабост към тялото ти. Посягам екстремално към фантазираното недопустимо и налагам бездиханно доверчивото в теб. Още ли ми вярваш?!
Прекрачвам нетипичните граници, за да усет ...
  809 
***
Топи се снегът,
там, под леда,
кокиче подава глава.
Прелитат мушици, ...
  574  10 
***
Карнавален е денят,
там отмиват
нечий спомен,
диплят срам и суета ...
  596 
Подритвам оръфана арфа. Закърпени струни примлясват, преяли от чувственост и задрямват в безпаметния сън на блажнството. Церя духове с бездуховна принизеност. Тълпите се увеличават при мисълта за запоя с топящата се виталност на съвестта ми. После ще преброя листата на обрулените смоковници и ще ги ...
  697 
***
Всред облаци бели
разпуква зората,
стоим онемели -
не търсим отплата ...
  551 
***
Луната рисува
безименни острови,
скрити от странство,
тихо римува ...
  623  10 
Светът е разтеглив - като майчина утроба, като пристан неочакван, като непреодоляна злоба. Има място за всеки, загубил се и за всеки, намерил се.
И аз така, разтягам се до пръсване, за да побера в съзнанието на моя свят всички образи, съдби, тълпи от емоции, които оставят диря в душата ми.
Колко сме ...
  959 
***
Класът кален сред кал гази.
Кален клас мравка полази.
Боса в калта калинки търся,
в кални пръски нозе кърша. ...
  525 
Снежно,
театрално
роболепно
асинхронизиране в
хаос от възприятия, ...
  506 
***
Парещ поглед -
изпиващ до дъно
последствията
от страстта ни. ...
  657  14 
***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...
  796 
Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...
  977 
***
Дъждовни капки по цветята
целуна в утрото росата,
усмихна парещия ден,
в нощта от болка уморен. ...
  555 
Днес ще те обичам
безпаметно обречена,
безплътна, бездиханна,
безсвянно - неизречена!
Ще стопля страховете ...
  526  13 
Кога, къде
приспал си безконечното
редуване на помисли -
безименно - тъждествени
са те на нищетата, ...
  467 
***
Разпилявам пръски сняг -
топят се в дъх от праскови
и в нежния им бяг
тъгувам по снежинките. ...
  761  18 
***
Как ли се вплитат
снежни послания в
тъмни простори,
в тихи мечтания? ...
  733  10 
***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...
  1038  13 
Propuestas
: ??:??