beti
421 el resultado
... мълчаливо тихи
покълналите
по очите ми
въпроси
че всеки път ...
  680 
Понякога…
… подобно на лагуна
прикривам в пазвата си оредели чувства
нозете ми са бялото на макове
докоснеш ли ги – ставам друга ...
  657  16 
… когато те докосвам
с най-опакото на вдървените си пръсти
и колко често всъщност няма те
в ъглите на безмълвните ми устни
и как безумно вплитам длани ...
  794  16 
... после бавно дъха ми ще пие
в тихо утро в безоблачен ден
по косите съня ми ще трие
ще рисува в ръцете ми сини следи
и ще пари по дланите нощем ...
  642 
… само те сънувам
понякога играя си
с реалността на случено
и в мислите понякога те крия…
(като единствена ...
  667 
Заслушана в един безумен вятър
заплашващ да изпепели граденото
рисувам си по мен сълзи от камък
а по гърдите кича непотребното…
… навън дървета са извили ...
  693  11 
... оставаше
поне една причина
за да не заглъхна
щях да подаря мечтите си
на отминаващите облаци... ...
  835  10 
... понякога тайно нарича
себе си – Обич...
стихва в нозете ми вечер сломено
ту без посоки потегля нанякъде
ту се завръща – ...
  875  10 
Да подчиня отлитащите мигове
на волята да се завърнеш към сърцето ми
когато само вятърът причина е
да не заглъхнa никога в ръцете ти
и с хиляди прегръдки да обличаш ...
  699 
… в стените прозорци
и пердета надиплям
от обич в зори
разстилам по пода
неказани думи ...
  657  10 
… с последните лъчи
на отмаляло Слънце
и мигове редя в нозете боси
да чакат в утрото да се завърнеш
… разплитам бавно оредели мисли ...
  617  13 
Снегът вали като очакване
притихнало в гнездо на отлетяла птица
а мънички снежинки пишат себе си
по струните на овехтели жици...
и вятър им приглася като есен ...
  714  16 
*
(... в онзи мой мъничък свят...)
… толкова колкото резен смокиня
натъкмила съм вкусен обяд
и претоплям го вече години… ...
  664 
Понякога...
... напук
на всички истини
пришивам
в дланите си ...
  739  11 
… и Луната
тази нощ
е различна…
бавно приглажда
разрошени мисли ...
  619  12 
... на всяка
тлееща
утеха...
съм скрила шепа
неизказани молитви ...
  694  13 
*
… с дъха си –
за последно…
преди да стихна в празното –
ограбена… ...
  589 
... да ти кажа...
заплело се е някъде
в косите ми
разстила се по пръстите…
изтича ...
  658  11 
... с открехната врата
в която ме очаква досънуване
измислям си дъга
попътен вятър
и тръгвам ...
  715  12 
Понякога сънувам...
... че ме няма
и вятърът агонизира
по стените
притиска ме до дъно ...
  660  10 
… не доплува до брега…
сниши се бавно
вплете се в скалите
в дълбокото
притихнах ...
  588  12 
… откъде пристигна
и до кога ще бъдеш
в моя сън…
дали до утрото
ще стихне ...
  673 
не е тайна...
… когато
не можеш да скриеш
парченцата горест
в раздраната роба ...
  515 
Ей така...
... безмълвно ще се срина
в онази съненост
покълнала
по пръстите ...
  445 
Стихвам в себе си...
... все по-навътре...
по вените
бродирани следи
разкъсват длани ...
  659  10 

навярно ще избродя себе си
и някъде все пак ще се открия
и в пролет теменужена по пясъка
нозете си с плътта ти ще завия ...
  405 
В бяло постилам нощем клавишите
бавно попива по струните ден
в утро пресипнало спрели са думите
в малки снежинки рисуват по мен –
бледи останки от срутени кули ...
  423 
... сред най-дълбокото на онова
което зове себе си обич
съм залостила косите ти…

да не заплитат в ръцете ми тъмни усои ...
  460 
Аз съм само снежинка
прекръстила мрака да тлее
върху четири длани
изпили до дъно мига
и топя се в дъха ти ...
  541 
... като съм се заплела в ревера ти
и по безплодни мисли нощем те творя
разплитам себе си изтичам в тъмното
и вятърна в косите ти снова…
и как да заспя когато те очаквам… ...
  527 
Стихнах в празното ...
... когато си отиваше
занитена с кинжали
по стените
в безумна нощ ...
  1179  13 
… обесих ръцете си
за онова закопчано
което ми пречи
да дишам...
съших страховете ...
  571 
… от цветни милувки
от сини простори
от бледи звезди
от златни целувки
в очите поспрели ...
  990 
… са блудници
дето само чакат
да ги стопля
подредила съм ги
в цветни куфари ...
  541 
не върху ръцете си
... търся
твоите устни…
нито в косите
(нито в прелялата ръж ...
  677 
чернобялото...
отмива от клавишите съня ми
нотира те в окапалите рози
обгръща в пурпурно плътта ми…
и теменугите разцъфват онемели ...
  735 
На теб
оставям
следите от раните си…
заедно с думите
които избягвам… ...
  616 
Стихвам в крилете
на дълго очакване
стъпка по стъпка
пътувам към теб
не е присъда ...
  743 
Очаквал ли си…
някога лъчите…
на утрото…
… да те погалят
по лицето ...
  539  11 
*
нещата...
които не могат
да си тръгнат
от мен ...
  963  14 
Propuestas
: ??:??