beti
421 el resultado
Има нощи…
… в които времето
мърка сънено
с кръпки
от вятър… ...
  458 
… онези думи
не винаги
изричат ме
напълно…
дори ...
  840  15 
в онзи дъжд...
… съм дъга
и усмихнато галя
всеки порив
в тревите ...
  526 
*
... когато залезът притихва
с разплетените мисли
в капчици тъга...
когато стихва ...
  774  10 
незавършен...
денят
се завива
с нощта...
посребрил ...
  448 
Когато празното
застила тишината
завила безостатъчно
пътеките назад
и тлее вятърът ...
  453 
... не поглеждай в очите ми...
никога...
нощем в тях
ще откриеш тъга...
и сгъната болка ...
  615  12 
Залезът вплита в косите ми...
... нежен спомен
от слънчеви дни
и прелива
в очите ми ...
  1129 
... какво да ти напиша…
(писма ли са
закътаните
мисли…)
и жаждата ...
  638  11 
*клъстери (в музиката) - последование от едновременно звучащи неограничен брой последователни (в звукореда) тонове... (или онова, което ще чуете ако натискате клавишите с цяла длан)...
Ти виждал ли си
как потрепва вятър
и пори призрачно
на прага в думи ...
  592  13 
... да бъда
тревата
по пладне
когато косачите
сбират сеното ...
  537 

тя е силна
(по детски)
с дълбоки очи
и от празното нощем ...
  496 
... сънят ми
не достигне
и капки кръв
се слеят
с тишината ...
  721  13 
… тиха
неизречена
стихнала
в очите ми
като присъда ...
  880 
... за първи път
открих ръцете ти
на отминаващите мигове
простих съня…
и не престанах ...
  616 
… бяла
тленната
обвивка
щом
във жълто ...
  583 
… днес е зима
и нищо че потичат
есенни листа…
там някъде
и теб те има ...
  1338  16 
… джин
нямам тоник
текила ли каза…
добре…
(само малко ...
  575 
… от късо кафе
в шепа – обич
набързо отпита
и тиха прегръдка
в безлунно море ...
  623  13 
... есен
измило е
небето
слабостта ми...
попива ...
  567 
*
(единствено за тази)

е музиката
стичаща се ...
  629 
(само понякога)
силно
притискам очи –
да те видя
с ръцете ...
  553 
... все още стича
думи
по стъклата
и зее
по клавишите ...
  645  17 
... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните – ...
  579  15 
... че ме кърпиш
когато изтичам
и с думи запълваш
по мен празнините...
че въздух ми даваш ...
  604 
... прати ми ги -
всичките
нека в лилаво
да стеле нощта...
теменужена ласка ...
  608  14 
смъртта
прииждаше
внезапно
градейки кули
в отраженията ...
  468 
понякога идва
в съня ми
море
бавно заглъхва
по мен ...
  713  12 
на прага прелива
в сребърно есен
свлякла съм мислите –
някъде в скута ти
дълго зашивах ...
  647  17 
*
"Няма сълзи...
просто вали!"
… само нещо
ме жегва ...
  773 
не мога да си тръгна
докато те чакам…
без туй живея
на инат
надиплила съм ...
  511 
мечта ли е
отправеният взор
към небесата
когато в локвите
оглежда се ...
  741  15 
всяко утро е дълго очакване…
(като в празен
салон…
по стените)
в който още ...
  466 
вяра си нямам
нито надежда
само обич…
закътана някъде в джоба
и с треперещи пръсти ...
  661  11 
в усещането че съм нужна
ще постеля земята
с две теменуги…
от гордост скроени пътеки ще спират
на прага… ...
  702  10 
крия те нощем
в глътките вино
до дъно изпивам
в очите смеха
после вплитам ...
  662  14 
*
ще запомня мига
който с теб извървях
и ще тръгна към себе си истинска
в шепи стискам дъха ...
  630  17 
*
не е заглъхнал
залезът
по пясъка
когато съм ...
  630  15 
сгънала съм...
под нозете си
разлистена
пътека
чета я в стихове ...
  455 
не е сбогуване
когато
съм затихнала
по струните на пясъка
нотирана ...
  733  10 
Propuestas
: ??:??