beti
421 el resultado
***
Забравени думи
преследват съня ми
и тихо изсипват
в леглото ми ден ...
  610 
Когато непробудно стеле вятър
избрулени от залеза въздишки
когато няма път нататък
и сенките не значат нищо
когато сляпа тишината ...
  900  25 
Нещата,
които ме допълват…
са бездомни…
… обличам ги в думи
заплитам ги здраво ...
  929  18 
А е толкова синьо
тази вечер небето
с бледи ласки рисува
в косите звезди –
прошепва по устните ...
  665  13 
Выйдем на берег; там волны
Ноги нам будут лобзать;
Звезды с таинственной грустью
Будут над нами сиять.
А.Пещеев ...
  785  16 
Под кожата ми днес е грапаво
и стърже недодялано
през дрехите
а май отдавна всичко беше казано –
езанът* вън звучи ...
  551 
Тя още вярва в чудеса…
Нощта събужда най-искреното в нея – опакова длани, завързва ги напречно по диагонала и чака да стихнат писъците неизваляна горест… После ги твори в криле и я оставя да се рее в дебрите на собствените си страхове…
Нощта е онази весталка с която най-много обича да блудства! Събл ...
  985 
Отдавна нямам облаци в очите си
отвя ги вятър непривикнал да изчаква
валяха толкова измислици–премислици
че бледа е Луната и оплаква…
… онези всички закърнели истини ...
  1032 
***
В шепа – струни
и няколко тихи
„Обичам те!”
в бели ласки – ...
  676  13 
Провокирано от :
Прилича ми на синя тишина
когато Слънцето звездите буди
на натежали с блянове поля
и дъхави от обич теменуги… ...
  687 
Тръгваше си…
Върху пианото ми една пеперуда прелистваше някакви ноти… с криле – вместо пръсти! Не успявах да зърна фактурата, може би беше нещо от Лист… или Рахманинов… Помниш ли как ти свирех по тъмно… ей така – без да палим свещите… помниш ли?
И онзи смях… и ръцете ми в твоите, само малко ми трябв ...
  854 
***
В прозореца ми –
чаша с теменуги
жадува устните
на дъхаво поле… ...
  780 
Безпръстни са нощем понякога мислите
все натрапват на прага избрулени истини
някак дълго окапват и все недостатъчно
и болят от стаеното всички понятия –
като думи занитени в празен бележник ...
  626 
***
Не се побрах в одеждите си – странно
дали защото дълго ги кроих
или защото късно всеки залък
на утрото с надежда подарих… ...
  599 
Нанизвам ден –
на пресекулки
отминалото
с обич
да нахраня ...
  1375  18 
Някъде зад ставащото денем…
… в шумните следи на милионен град
свила е нощта гнездо във шепи
и докосва с устни всеки праг…
и проплаква в мрака бяла птица ...
  558 
Той отдавна заглъхна – в шепа пръст отпечатан
и отдавна занити на прага ми залез
като тиха въздишка потече обратно
и разголва до късно душата си с вятъра…
… с бели нощи завинаги сплете косите ми ...
  667 
"Голубенький чистый
Подснежник: цветок,
А подле сквозистый
Последний снежок.
Последние слезы ...
  906  14 
… в пазва
на облак
щом от бури
гнездо
съм си свила ...
  624 
... все още е утро
и едва с пролетта се пробужда
разсъблича одежди безшумно
и шепти че отново съм нужна…
в нежен порив преливат постели ...
  557 
Поле зыблется цветами,
В небе льются света волны.
Вешних жаворонков пенья
Голубые бездны полны
Този Март е така нетипичен – ...
  851  10 
Онзи сърдит Февруари си тръгна!
Някой друг на вратата ми чука…
а денят се е сгушил в комина
и през облаци търси пролука...
Уж вали по прозорците сняг ...
  1329  12 
Стрелките напираха да разкъсат ръката ми! Не обичам часовници! И този не го обичам, но го сложих, за да не объркам нещо… Предната нощ изхвърлих телефона си от деветия етаж и сега бях като без една ръка… Бях свикнала постоянно да е по мен – в ръката, в ушите, в джоба на дънките… и сега го нямаше. Пол ...
  1407 
Той е толкова празен от удари
че побира в сърцето си Всичко
сее навред снежни преспи
и понякога даже е пристан…
с вледенени ръце ме обгръща ...
  950  10 
Когато ме събличаш с поглед…
… и всяка ласка е усещане за после
недей обгръща тишината с думи!
А само напомни ми че съм твоя…
и стихналите в пазвата ми удари ...
  926  10 
Ще се престоря че съм пейка посред път
и без това привиквам да ме няма
навървила съм броня вместо плът
в онази там бездумна мелодрама…
и репетирам денем да мълча ...
  599  10 
В закърнели усмивки...
… пробужда се Есен
сякаш никога зимата не е била
бавно сяда до мен и ме гали безпръстно
и рисува в очите ми нежна следа… ...
  615 
Изтръгнат делник
и залък в жадни устни...
Трохи по пътя.
  573 
Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...
  1501  12 
Той краде междуредия
от неказани истини
прави от тях хвърчила
и ги пуска към нищото…
нощем стрива звездите ...
  736  16 
Изпявам се в беззвучно петолиние
което с молив Вятър нарисува…
(… в клавишите звучи безсилие
а в дланите с душата ми тъгува…)
разлисти ненаписаните ноти ...
  899 
Провокирано от
(... вещаеха зло тези ветрове...)
Бездомна утрин -
снегът затрупа прага.
Танцувам с вълци! ...
  748 
… дойде непокорна и странна
без въпроси и даже без думи
издълба по ръцете ми рани
и в клавиши погреба гласа ти…
окова с бледи сенки стените ...
  851  11 
Когато те намери…
… oнова
което винаги си търсил
и в хиляди безлунни утрини
покълне в блясъка ...
  549 
Пусто е
и май прилича на празно
няма мирис
не се усеща на пипане
не потегля и не се връща ...
  794 
(... или по-скоро опит за такъв... а може и ракоход... като този )
вятър нежно обгърнал липите
вае всяко листо поотделно
утолява страстта си в реките
че отдавна е време разделно… ...
  540 
По " Bu Gemi Ne Zamandır Burada" Edip Cansever / "Откога е този кораб тука" Едип Джансевер
Ще дойде някога
ще се завърне онзи кораб
ще пофлиртува с вятъра
с разперени платна ...
  840  14 
... помаха набързо
погали косите ми
с цвят от малини
изплете си лодка
от падащи клони ...
  922  23 
Дали защото Слънцето
пречупи през стъклото тиха ласка
или защото в синьо стихнала
опитвах да отмия пясъка…
и впивах жадно бледи пръсти ...
  725  11 
... безкръвните копнежи
на макове
посърнали
от жажда
и дългото ...
  675  12 
Propuestas
: ??:??