yossifova
558 el resultado
Плахо зад облаци слънцето скри се,
капчици дъжд отрони небето,
вятърът стихна, усетил че с тебе
свещичка запалихме на небето.
От твойта прохлада дойдох да отпия, ...
  935  28 
Пътувам към последните си гари,
по есенните коловози на съдбата –
минават край прозореца ми пролет, лято,
и все по-близо идват заснежените поляни.
В очите ми се раждат късни песни, ...
  597  19 
Здравейте!
От мен – Доня Кихотка –
близка роднина
на Дон Кихот съм.
Той е роден във Ла Манча, ...
  678  15 
(Посвещавам на lotos - Ирина Костова!)
Пролетта е в мен,
и в теб,
навсякъде разлята –
във моите, ...
  1330  22 
На протрития праг от случайни следи,
ти внезапно пристигна - частичка от лято.
И така те запомних – с боси нозе,
загорели от дългото скитане.
Всички тайни прозорци отвори за мен, ...
  805  23 
Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога, ...
  3396  15 
Ти ли беше над съня ми надвесен,
ти ли стопли с дъха си лицето ми,
та сънувах най-тъжната есен,
с плитки дъжд, сплела сърцето.
Уж сънувам, а чувам ти стъпките ...
  861  16 
Прекипя тишината във вените -
с аромат на пелин и на билки.
В очите ми пак лято прохожда
и ухае на зреещи гроздове.
И съм жадна, все по-жадна за теб. ...
  830  22 
Стихотворението е отличено с поощрителна грамота в Седмия международен конкурс "Вино и жени, жени и вино" - 2010 г.
Ще те посрещна…
В най-светлото на думите.
На прага на щастливите усмивки.
Ще спрат минутите, секундите, ...
  2059  33 
ВълнА съм – непокорна,
засипвам с пяна всеки бряг.
И вятъра дори надбягвам.
И само във скала от обич
за миг поспирам своя дъх. ...
  818  20 
Някой ден ще се върна при себе си,
в морски възел ще вържа тъгата,
ще сваля одеждите на умората
и на живота ще бия камбаните.
Ще запаля огън сред пустото, ...
  671  17 
(НА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ В САЙТА!)
До моите очи не ще достигнете.
Те, там са, горе, впити в небесата -
рисуват причудливи фигури,
но трябва в тях да вярвате, ...
  830  25 
Самотата си нежно събирахме
в брегове от красиви усмивки
и записвахме с жадно мастило
на душите си дивото ехо.
От очите си късахме думи ...
  719  19 
Моите спомени,
свещи в нощта,
греят щастливи -
птици с крила,
лебеди бели. ...
  631  11 
Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,
лунният шепот на звездите бургаски,
соленият бриз, с косичник от водорасли -
са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.
Вятърът тайничко приказки ми разказваше ...
  903  15 
И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...
  1452  19 
„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос ...
  1043  12 
Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...
  2005  21 
Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...
  823  17 
Плува месечинката в небето,
а край нея – рой снежинки.
Слава Богу, у дома се носи
ароматът топъл хлебен.
Спят спокоен сън децата ми – ...
  1160  29 
До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах, ...
  2136  33 
Без прегради към теб ще вървя,
ще премина през мощно цунами,
даже болката ще измълча,
нощем, която ме буди.
Хиляди мили ще прелетя, ...
  912  16 
Ще съм на вятъра крилата –
след теб ще тичам до премала,
ще кърша клони, ще се надбягвам с птици,
ще те посрещна с утрото на хоризонта.
Ще те помилвам като слънце, ...
  1707  24 
Душа ти моя на щурец –
на теб единствено се доверявам.
От песните ти ставам по-добра
и топлина край себе си раздавам.
А ти си в мен… А ти си с мен… ...
  1009  27 
Коладе ле, мой коладе,
пак ти пея като лани,
отвори ми тежки порти
блага вест да ми премине:
щом се роди Боже чедо - ...
  2437  30 
Декември е.
Студено!
Мразовито!
А аз съм жива -
топла като хляб. ...
  3204  22 
Стъпки от птица
в есенна шума,
небе отронено -
дом на езичница,
дърво със корени ...
  915  24 
Ще ти попея...
И тази вечер…
Утре – може би, също…
Нееежно, и тъъъжно -
за всичко, което няма да сбъдна. ...
  613  14 
Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...
  750  26 
Пожелай си нещо красиво за Коледа:
чиста длан в ръцете ти сгушена
или поглед, който пари по тялото,
усмивка, прелетяла пространствата,
за да кацне на твоите устни. ...
  741  22 
Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше ...
  731  18 
Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица, ...
  767  21 
Тази пролет е толкова бяла –
ослепително бяла.
Леденее все още земята –
като в зима е още скована.
Откъде ли ще дойдат ятата? ...
  841  20 
(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча, ...
  825  21 
Докосваш ме -
и мога да летя.
Небе съм.
Пея.
През пролетта ...
  1219  16 
Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри
зад зелени борови гори. Есента ухае.
По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...
А защо така душата ми есенно прокапва?
Като клонки на брезичка косите си разпуснах, ...
  1004  28 
Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...
  800  25 
Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...
  1055  19 
Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...
  2352  20 
Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...
  1309  22 
Propuestas
: ??:??