yossifova
584 el resultado
Забрадих се със есен.
А пък тя ми отива…
Издълбала ми е в очите
тъгата на самодива.
И сънища ми рисува - ...
  1046  14 
Разделихте ли вече България.
Колко парченца още ви трябват
да достроите своите сараи
и в тях да оградите позора си.
Разделихте я. По тъкан свещена земя. ...
  794  20 
Добър вечер, моя мила!
Как си? Днес не те видях.
По очите ти познавам,
че си плакала за мен.
Пак ли! Не, недей – ...
  2028  18 
Не ме гледай така, момче –
необикновена съм.
Обичта ти ме е създала.
Пролет съм през есента
и през зимата - лято. ...
  935  14 
Захладня. Изтъняла свети луната.
Като с игли мъгла ме пробожда.
По моята улица днес дъжд се разхожда
и светлината зад прозорците размазва.
Ръцете ми – с премръзнали пръсти, ...
  1141  25 
Къде Торнадото се ражда -
където всичките му пътища
се пресекат във кръстопът.
Където път назад е Адът –
утъпканият земен път. ...
  1438  14 
Обещавам да съм пак щура щурачка -
с цветни боички да оцветя света,
слънчеви зайчета да заподскачат
по побелялата ми коса.
Боса да вървя по горски пътеки, ...
  724  17 
Със блясъка на твоя дух
към мен се връщаш жив и топъл.
Със взрив от стихове дошъл,
събирам в шепи твоя дъх.
Но Бог ми дава само миг ...
  829  17 
В траурно дълъг прощален кортеж,
птиците на ята отлетяха.
Сиви и мрачни дървета-вдовици,
с оголените си върхове
за сбогом им махат. ...
  1884  16 
Ти – мой живот! И моята любов!
Искрящо вино във бокала на душата ми.
Сълза в окото ми… Дихание…
Ти – моят спомен! Моя светла тайна!
Удави ме във глътки от живот. ...
  986  25 
В дъждовното тяло на думите
аз те срещнах, Любов –
познахме се…
Храмът е песен… и стих.
И звук от вълна ...
  789  20 
Тази есен е някак различна .
Не златее – сивее безлично.
Само паднали сухи листа
прошумоляват в краката ми.
В прегръдката на залези хладни, ...
  3605  27 
Аз ли съм грешница?! ... Да, признавам си!
Уморена съм от присъдите произнесени:
"В огъня, вие грешните… в огъня!"
И какъв е моят грях? Че обичам…
Че стихове пиша… ...
  890  26 
БОЛКА
Ти дойде… Нямах с теб уговорка.
Зашлеви ме направо в лицето.
Като черна котка пресече ми пътя
(бях забравила палци да стискам). ...
  665  13 
Люби ме в стихове. И истински…
Повярвах ти – до дъното душата ми докосна.
В безумството на чувствата, родили сме Луна
и тя сега изгаря моите, твоите устни.
Докосвай ме със виртуозните си пръсти, ...
  962  17 
Прохладен вятър тихичко погали
от сън пробудилата се земя,
лицето близна ми гальовно,
шептейки ми познатите слова.
А беше светло, тихо утро - ...
  703  17 
„Колкото повече мисля, че ровя в себе си, толкова повече разбирам,
че не го правя аз, а другите. И те държат огледалото. В мен е
решението да се погледна в него... Не винаги се харесвам и това
хич не е приятно. Имам изисквания и очаквания от себе си.
Улавям се в надпревара с "идеалния" ми образ.” ...
  619 
  1121  15 
Със листа са застлани алеите,
като пъстър родопски килим.
Ще пошляпам шумно по локвите,
дето есенен дъжд е постлал.
В този стихнал във залеза парк, ...
  724  19 
Обичам тихата песен на вятър,
в тишината на залез смирен,
високите треви, щедро цъфтящи,
с аромат, ухаещ на теб и на мен.
Обичам кристалната чаша небесна, ...
  1119  17 
Тъжно е, че есен настъпва.
Къде да избягаш?
Когато си тръгва лятото,
оставя в душата златен пендар.
А светът, в който вече живея, ...
  826  16 
(На дъщеря ми)
Родих те – и светна най-яркото слънце.
Детството ти накичих с роса и дъги.
В жаркото пладне пазих с чадър младостта ти.
В зрелостта ти - притичвам пред теб. ...
  1015  19 
Всичко, което мога съм ти казала.
Всичко, което успя ми даде.
Пребродих всички параклиси
и късче за прошка оставих навсякъде.
Закъснях в този свят. ...
  1756  23 
Разхожда се в гората един ловец незнаен –
нахакано и ловко капанчета поставя.
От неговите подвизи животните примряха.
Ту дебне зайче бяло, зад храстчето приклекнал,
ту скрил се до уши във блатото, ...
  765  10 
„ИСТИНИ ПЛАНИНА, за да можем да построим дома си
върху здрава основа.
ИСТИНИ РЕКА, за да можем да утолим жаждата си
и да плаваме по тях в търсене на нови хоризонти.
ИСТИНИ ЗВЕЗДА, за да могат да ни служат за водач ...
  916  22 
Разплети ми косите пак в тиха вечер.
Да погадаем с теб по звездите.
Ще напиша стиха си направо в небето,
че изгубих перото си в ден черен.
Разплети ми косите, измий ми очите ...
  949  22 
Рисувам в пясъци -
една пресъхнала от жажда
и от безветрие пустиня.
И синкави миражи.
На хоризонта са. ...
  848  17 
В хамака на слънчев лъч
над самото море се люлея.
В лазура небесен, до синьо
се разбиват вълните
и ажура му златен закичват ...
  825  16 
Излети! Полети! Долети!
Догони ме невидимо в моя сън!
Теб те няма! Ти си в капките дъжд!
Долети пак със лунния лъч!
След това се стопи по земята ми! ...
  846  22 
Сега съм тук, на друго място утре.
Намирам нещо тук, а другаде изгубвам.
Днес плача, а утре ще се смея звънко.
Така по-истински и пъстър е животът ми.
Опитвам се играта на живот ...
  1141  21 
Край нашето море съм.
Светлее тъжно пясъчното дъно,
скалата пак ни чака
и мидите са пълни с бисери.
По лунната пътека тръгвам - ...
  1194  39 
Изписах перото си.
Пресъхна мастилото.
Хартията изгорих.
Зарових папирусите.
Тежко бездумие. ...
  989  22 
Всяка вечер сънувам сън.
В него аз - влюбена и обичана.
Аз не виждам мъжа, но той ме прегръща
и в съня ми политаме нежно, с трепет.
Той е в свят непознат, ...
  867  16 
МЪКА И СТИХОВЕ МЕ ЛЕКУВАТ
40 дни без Влади
Сега очите ми са без тайна.Бездомни.
Сълзите свързват земята с небето -
опъната тетива на виртуозна цигулка. ...
  2558  22 
Поговори със мене, Съдба.
Пресъхнала съм от очакване
за онзи, истинския, само моя път,
за който като дъжд съм се разплискала.
Поговори със мене, Съдба. ...
  1279  27 
Прораснах по теб като втора кожа.
Прегърна ме във душата си.
Какво като казват, че ти си –
чужд мъж,
а аз не съм твойта съпруга. ...
  1572  39 
Когато затреперят сетивата ми,
кръстосани от гладни рими
и светнат във зелено магистралите
към най-възторжените стихове,
тогава зная, че в очите ми ...
  1161  23 
Ще ме откриеш някой ден,
приседнала в съня ти,
светът е малък – всъщност,
отминала жена веднъж се среща.
Мълчанието ми пак ще диша ...
  961  19 
Когато в смисъла на думите
попие тихо твоята печал,
единствено ще грее във небето
от моето име звезден прах
и ще затупкат пак звездите ...
  1156  23 
Кротко полягат вълните,
тихо заспиват в морето.
Вятър приспивно им пее.
Чайки кръжат и разнасят
нежната люлчина песен. ...
  801  15 
Propuestas
: ??:??