yossifova
558 el resultado
Притихнало, очаквано присъствие.
С ухание
и страст
по неразумното.
И полъх на крила от нежност - ...
  1070  19 
Ти си мойта измислица
(в чисто утро създаден).
С аромат те изпълних –
диви кестени, вино
и потта на жребец, ...
  889 
Понякога нагарчат,
а друг път захаросани -
те, стиховете мои,
различно са орисани,
но от душа са писани. ...
  938  17 
По крайчеца на думите се движа
(а те ме режат като с нож),
на кръстопът от рими все изграждам
изминалия си и бъдещ ден .
От себе си не мога да избягам ...
  566 
Танцуват листата от вятър подгонени,
ту Менделсон, ту пък прощално танго,
във танца природата тъжно заплаква
и в капки дъждовни излива тъга.
Есенни багри подрежда земята, ...
  740  17 
учестен сърдечен ритъм
(как, боли ли?)...
от камбаните в гърдите
(трудно ти е да простиш)...
не живот искри в очите ...
  754  15 
Тиха, тиха нощ...
А не ми се спи...
Две очи, дълбоко в мен
ми наливат жажда.
Тихо, тихо... Трябва да заспя. ...
  680 
Една вълна в очите ми се плисна,
разсипа пръски буен смях,
зад облаците слънцето въздъхна
и плъзна лъч като криле на чайка.
На пръсти вятърът се шмугна ...
  975  25 
По уличката
тихо радостта върви.
Чувство за младост.
***
Съхне орехът. ...
  755  14 
Каква съм кучка само.
(И - въх! Сама не знаех!)
Уж все надолу гледам,
а мисля си за голо!
То само туй да беше ...
  835  10 
Градът изпълнен е с притома.
Еротика отвсякъде струи.
И в тъмните етюди на страстта му
потъва залезно денят.
Навсякъде е жарко и задушно. ...
  723 
  1233  24 
Спряха всички звездни асансьори
и... Алиса остаря...
А на времето часовникът
без стрелки е,
без душа. ...
  681 
Призори те сънувах внезапно
(само на крачка от скръбта на нощта),
като лъч се разсипа стократно
в тесния сумрак на мойта душа.
Така отчетливо ми се усмихна ...
  647  15 
Мога да дойда привечер,
с очи да запаля луната,
да стана твоята вечност,
отнела с ръка тъгата ти.
Мога да седна край езеро, ...
  922  20 
С полет смел
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих ...
  1006  29 
От зимата и помен не остана -
по плочника блещука само
гравирано небе във локва
от жълта човка на врабче.
Земята се изми като невеста, ...
  699  18 
„Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
По-стаена от орех. По–незрима от стих.”
(„Виртуална жена” - Илко Илиев)
Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.
По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд. ...
  1059  18 
Бях дръзка аз – същински ураган,
в безкръвна схватка с вас, мъже.
От свян почервенявах рядко,
но ви отстрелвах точно със наган.
Земята под нозете си изгризах, ...
  903  13 
„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...
  677  13 
„Прилича ти старинната прическа.
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.
О, ще изрежа на скалата сива ...
  887  17 
Обичам те! Почти до неприличие!
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...
  1396 
Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...
  1199  26 
Изтъня на душата ми бялата риза,
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...
  777  11 
Малки, бели пухчета се сипят,
вятърът ги стеле по земята...
някои ги наричат снежинки,
бели ангели от небето.
Да ги съберем в ръцете си, ...
  892  14 
Навярно дълго си ме търсил
и в дългия си път си ме мечтал,
очаквал си да срещнеш ангел
и дяволски щастливия ми смях,
да те препъна в планини от радост, ...
  671  15 
Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сиви зими-очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...
  811  13 
И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...
  903  27 
"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе ...
  1340  31 
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
  683  21 
С къса рокличка-портокал,
изтъркули се пъстрото лято,
спря до всяко щастливо лице и остави
карамелено сладък загар.
Шоколад по бедрата разсипа ...
  867  11 
Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...
  1183  17 
Рано рани ми, на заран,
па се закИчи с усмивка,
пътят до мен е далечен -
тури си в пояса питка,
медно бърдуче с ракийка ...
  2803  22 
Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.
Като копнеж по пролет те обичам ...
  1306  27 
Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни, ...
  697  12 
Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза. ...
  908  25 
Прелиствам
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там. ...
  943  14 
Разчупвам хляба.
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
  737  12 
Впила се до дъното на мисълта ми,
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич, ...
  807  12 
Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете, ...
  636  18 
Propuestas
: ??:??