yossifova
585 el resultado
Моите спомени,
свещи в нощта,
греят щастливи -
птици с крила,
лебеди бели. ...
  757  11 
Тихият плисък на пяната с къдрите сребърни,
лунният шепот на звездите бургаски,
соленият бриз, с косичник от водорасли -
са моите спомени-стъпки по мокрия пясък.
Вятърът тайничко приказки ми разказваше ...
  1032  15 
И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...
  1612  19 
„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос ...
  1185  12 
Подари ми, дъжд, очите си мокри ...
Дай ми, ветре, косите си ...
Своите длани дайте ми, есенни листи...
Ще слепя красиво момиче,
ще го нарека Есен… ...
  2159  21 
Всяка вечер, при залез слънце,
очите ти всичко ми казват.
По устните ми див мед оставяш -
опияняващо ароматен.
И тръпчив. ...
  962  17 
Плува месечинката в небето,
а край нея – рой снежинки.
Слава Богу, у дома се носи
ароматът топъл хлебен.
Спят спокоен сън децата ми – ...
  1335  29 
До бреговете на Итака все не стигах -
все песни на сирени ме отвличаха,
и все тъках саван от морска пяна,
със който Одисей и ден, и нощ оплитах.
С Троянски кон във мислите му влизах, ...
  2294  33 
Без прегради към теб ще вървя,
ще премина през мощно цунами,
даже болката ще измълча,
нощем, която ме буди.
Хиляди мили ще прелетя, ...
  1032  16 
Ще съм на вятъра крилата –
след теб ще тичам до премала,
ще кърша клони, ще се надбягвам с птици,
ще те посрещна с утрото на хоризонта.
Ще те помилвам като слънце, ...
  1839  24 
Душа ти моя на щурец –
на теб единствено се доверявам.
От песните ти ставам по-добра
и топлина край себе си раздавам.
А ти си в мен… А ти си с мен… ...
  1151  27 
Коладе ле, мой коладе,
пак ти пея като лани,
отвори ми тежки порти
блага вест да ми премине:
щом се роди Боже чедо - ...
  3069  30 
Декември е.
Студено!
Мразовито!
А аз съм жива -
топла като хляб. ...
  4029  22 
Стъпки от птица
в есенна шума,
небе отронено -
дом на езичница,
дърво със корени ...
  1067  24 
Ще ти попея...
И тази вечер…
Утре – може би, също…
Нееежно, и тъъъжно -
за всичко, което няма да сбъдна. ...
  746  14 
Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...
  895  26 
Пожелай си нещо красиво за Коледа:
чиста длан в ръцете ти сгушена
или поглед, който пари по тялото,
усмивка, прелетяла пространствата,
за да кацне на твоите устни. ...
  869  22 
Помниш ли, четях ти стихове -
зашеметяващи куплети.
Целуваше ми пръстите
и после - срещахме си устните ...
Светът наоколо редуваше ...
  847  18 
Догарят тъжни пепелища...
Във всеки въглен - жива топлина.
Разпалвана от вятъра, в огнище,
сега изстива пареща сълза.
Във всяка малка тлееща искрица, ...
  884  21 
Тази пролет е толкова бяла –
ослепително бяла.
Леденее все още земята –
като в зима е още скована.
Откъде ли ще дойдат ятата? ...
  985  20 
(На Г. Г.)
Харесва ми да ме галиш унесено –
като че ли за последно,
кротка ме правиш,
от слабост се перча, ...
  969  21 
Докосваш ме -
и мога да летя.
Небе съм.
Пея.
През пролетта ...
  1385  16 
Топла ноемврийска вечер е. Слънцето се скри
зад зелени борови гори. Есента ухае.
По лицето ми – усмивка. Спомен за луна е...
А защо така душата ми есенно прокапва?
Като клонки на брезичка косите си разпуснах, ...
  1156  28 
Там, някъде, зад хоризонта,
е душата на мама – далече, далече… от мен.
И само северният ноемврийски вятър
полюлява клоните на брезата, от нейната майка посадена.
А мама я няма – от толкова много години. ...
  914  25 
Красиво си тръгвам –
като актриса, скрила сълзите си.
Не се обръщам.
Нов път пред мен се простира –
няма завои за връщане. ...
  1179  19 
Пусни ме.
Отблъсни ме
със сила.
Почти
съм си тръгнала. ...
  2799  20 
Звучи Шопен във трепета на падащите листи,
под акомпанимента на вятър есенен
и кърши клоните на мислите ми,
нашепвайки ми тъжни четиристишия.
В красивата мозайка на нападалата шума ...
  1854  22 
От спомените да се скрия не умея -
поставена от тях съм на колене.
Една тъга–дъга в душата ми все вие
и дяволски усмивки ми постеля.
Дулото си е насочила към мене ...
  744 
Съвсем мъничко смях -
колкото просено зрънце,
маса, два стола (в кафене),
чисти погледи,
едно тихо: „Здравей!” ...
  967  30 
От хилядите пътища в живота –
намерих твоя.
Защото светеше.
И по дъждовните прозорци разливаше
невиждана дъга. ...
  846  10 
Сига съм тъ притиснъла уф ъгълъ
и чувам как сърцету ти лумбурка –
дъли дъ ми предложиш пръстенъ
или дъ мъ отсвириш с бодръ стъпка.
Пуд роклятъ ми – пусти плажове, ...
  1261  11 
Сън сънувам, че луната
тази нощ не ще изгрей,
само слънце във позлата
над съня ми ще узрява,
ще стопи с лъчи сълзите, ...
  863  11 
Искам да обичам –
глупаво
и безразсъдно.
Уверено да влизам
във непознати светове. ...
  830  12 
  7051  18 
Парченцата любов (като от хляба крайчец),
така приличат на изгряваща луна.
Търкалят се, събират се, узряват
и парят като късчета слънца.
Ту вдъхновяват (трошички от мечта), ...
  1322  29 
Животът ни, като в количка инвалидна,
все търси пътя си към Отца…
и към Сина - с онази приказка за Ной,
в която няма ни Начало, нито Край.
В Духа на вечността боботят химни, ...
  870  20 
Гола и красива, като мечтите ти,
щастливо светя в мъжките ти длани,
леглото ми са нежните ти стихове,
възглавница – сълзата ти проляна.
Пулсирам в побелелите ти слепоочия, ...
  1029  19 
А мислех си, че отлетяло е,
когато го накъсах на парченца
и като глухарче из въздуха разпръснах.
А то ме чакало зад ъгъла,
потропвало с краче, премръзнало, ...
  865  23 
Отпивам бавно глътките умора,
а някъде пред мен е силует,
от дъжд и облаци издялан -
ухае сладко в орхидеята на спомена.
Отпивам, ала тъгата ми не свършва, ...
  863  11 
Загадка съм…
Със послевкусие
на дива страст по устните.
Загадъчно в очите ми живее
животът – ...
  1010  27 
Propuestas
: ??:??