yossifova
558 el resultado
Пристигам си, море.
И в тебе се потапям.
Като вълна
по теб се люшкам.
Достигам бреговете ти ...
  899  23 
Виждаш ли роза,
небето разтворила,
синя от жажда.
Пъпка от нежност,
по устните кацнала - ...
  827  18 
Бурята все така ни кани на бял валс.
Кого ли, тя, лукавата ще докосне?
Очите ни все още попиват слънце,
а вече Пролетта е отседнала в нас.
Нищичко днес няма да ти пожелая. ...
  1386  13 
"Не успях да ти съградя стряха,
затова в гнездо под небе се превърнах,
нося те на ръце - като вина за Оттатък.
Изпей ме до последната песен –
тази, от която по Пътя ще ми олекне. ...
  1477  25 
Във гората зайче тича –
слънчево и закачливо.
Гонеше си пеперуда,
с нея да си поиграе.
Пеперудата внезапно ...
  1778  26 
Когато докосвам твоите устни,
диви табуни от стихове препускат –
цялата Вселена прегазват.
Бързоструйно се спускат, дъхът ми поглъщат,
завличат без милост и малкото въздух ...
  1916  18 
Самотна, празна черква,
над нея – изгорели небеса,
зад пламналите на олтара вощеници
наднича Божията Майка -
брои чедата си, изгубени, ...
  712  22 
От мен слуга на любовта не става -
ни ангели, ни дяволи ме изтърпяват,
за ангелите съм непоносимо жива,
а дяволите пък ме смятат за безумно дива.
Надничат във душата ми половинчато, ...
  1358  34 
Не ме закачай, бе момче,
че много съм пияна,
две дамаджани със мечти
във гърлото си съм изляла.
И не замезвах – само пих, ...
  1140  25 
Първи опит
Писмо Ви пиша, във скоропоговорка
(почти успявам с този първи опит).
В ръка съм с чаша изпотена водка...
Ох, мил пардон! Поезията ми избяга! ...
  1496  22 
(Посветено)
Обичам да те гледам,
когато се усмихваш -
от бръчиците край очите ти
как щастие наднича. ...
  896  20 
От земята до небето
въздухът е пълен с мен.
Дишаш ме на пресекулки,
кислород струи от мен.
Можеш ли да ме преглътнеш, ...
  1970  38 
Ти не беше мечтаният мъж,
но превърна деня ми във нощ,
ето – будувам те в сън посред бял ден,
а светът ми е жив,
и красив. ...
  711  11 
Мъничка, тъничка,
с аромат на жена,
шестващо броди Лъжата.
В шпалир я посрещат,
отрупват с цветя, ...
  781  23 
Светът ми свит е в стиснато юмруче,
край лумнали морави от мечти,
дъжди от обич, цъфтят в зелено,
чертозите на изумруден свят.
Сега разтварям сребърната порта, ...
  696  15 
Не твоето лице сега ме буди,
макар че лягам си със него,
във тънки очертания се губя,
на думи, подредени във кортеж.
И раждам се в изящно слово, ...
  644  18 
Провокирано от фотографията "Реквием за една..." на isd (ИгорСД)
и стихотворението на Дамян Дамянов "Не трябва да те търся"
Последни есенни цветя...
Сред тишината прецъфтяват.
А в трепета на бледите листа ...
  639  14 
Провокирано от картината "Утро... Ноември... Тишина" на isd (ИгорСД)
Обичам късното безмълвие на есента,
когато листи не треперят от вятъра,
а дърветата, прислонили се във картина,
съзерцават своята голота. ...
  797  16 
Когато те обичам – оцеляваш,
а думите ми стават топъл дъжд,
във пролетно-зелено озарявам
очите ти на тъжен мъж.
И в твоето небе студено ...
  1528  19 
Гледам те,
Тебе, спящия,
със очи – оттатък съня,
по ресниците ти
трептящите, ...
  2349  23 
Най-внезапно, с огнени лъчи,
утрото изгря с усмивка,
слънцето избухна и като с коприва
тялото ми с червенина покри.
Щураво, по кожата с милувка, ...
  1013  15 
(В ПАМЕТ)
Мой мили, не мога да те погреба,
защото още те обичам.
Душата ти така ми завеща –
във мене да живееш още. ...
  844  29 
Отмина нощта и денят проговори
на своя език - с облак дъждовен.
От утрото капките жадно събирам -
поточето в мен пак да клокочи.
До теб съм и тихо бълбукам, ...
  818  17 
Аз плаках... В стихотворения...
На твоето коляно песни пях.
И в лунни ласки потрепервах
като люлеещ се от вятъра фенер.
Случаен допир до ръцете ми ...
  921  19 
Ти – без въпроси,
без отговор – аз.
А е толкова просто –
среща на двама.
Внезапно докосване ...
  797  17 
Пак стоиш срещу мен на вратата,
и предъвкваш измислици стари,
а таванът все по-ниско отгоре ти пада,
отмалял да подпира протрити лъжи.
Но... побързай – ключът е отвътре ...
  906  27 
Морен хайдутин са моите мисли,
яхнали кон Шарколия,
стрелят с пищов по луната
и дишат барута на спомени.
Гонят ги страсти запенени, ...
  2696  41 
Наяве и насън съм те копняла -
навсякъде те търсих.
Сега с крилете си на късна птица,
влетяла в моите простори.
Ела, ...
  676  22 
Ще танцуваме танцът Любов, после - Разлъка.
Прегърни ме със поглед, протегни си ръката.
Подхвани ме със нежност, увлечи ме по-близо.
В този танц с теб сме вещи танцьори.
Угаси светлините. Само кръгла луна ни подхожда. ...
  1241  31 
Прости ми, Господи! Прости ми!
Днес... на Разпети петък!
А утре ми свали душата
от Кръста.
Разпъната – тя вече не ми служи! ...
  550  10 
В разтопени снежни локви
облаците скри Април,
разскрежи висулките на Марта
с лъчезарния си дъх зелен.
В птичите гнезда пристигат ...
  701  11 
В такава нощ
блуждаят музи.
Събличат мигом
всеки свян.
Горят по тялото, ...
  760  21 
Театър без жестове (водевилно безгласен),
където се лутат някакви думи.
Целуват се, кискат се, хапят се злобно,
разливат помии (пейнтбол виртуален).
Актьорите – с маска на овчицата Доли, ...
  636  18 
На най-красивото цвете - дъщеря ми!
Какво си за мен? Какво си?
Цъфнало цвете върху камък,
огън над ледена бездна,
глътка вода в безкрайна пустиня, ...
  920  13 
Тежък е пътят на думите. Непосилно се носи...
Въздухът не ти стига да ги преглътнеш.
Изплъзната дума между зъбите скърца...
по вените – остър бръснач, нож – право в сърцето.
Птиците да прогоним... срежете крилете им. ...
  873  21 
Сред делфините настана мор –
същинска чума,
от белите кореми на медузите
се плъзна парещата болка.
Морето си навлече траурната риза ...
  1899  38 
Денят, във който ще се влюбя
ще бъде най-обикновен -
край нас ще се разхождат хора със чадъри,
а ние с теб ще бъдем мокри от дъжда.
Две слънчеви усмивки ще кръстосат ...
  887  21 
(Предизвикано от Георги Костадинов - Смешко)
Във бързея на младите години
и аз съм яла хляб и сол.
И коня на мечтите си съм връзвала
за ябълката, в задния ни двор. ...
  763  14 
„Жди меня, и я вернусь.
Только очень жди,
Жди, когда наводят грусть
Желтые дожди...”
(Константин Симонов) ...
  896  24 
Бях свещица, лумнала във тъмнината,
в светлината на деня – изгарящ пламък.
Плаче восъкът, във капчици се стича,
топлината ни събрал.
В дълбините на очите ни щастливи ...
  757  15 
Propuestas
: ??:??