yossifova
580 el resultado
Бях дръзка аз – същински ураган,
в безкръвна схватка с вас, мъже.
От свян почервенявах рядко,
но ви отстрелвах точно със наган.
Земята под нозете си изгризах, ...
  948  13 
„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов) ...
  745  13 
„Прилича ти старинната прическа.
Прилича ти, като че ли ме гледа
тракийката от приказната фреска,
направена от влюбени прадеди.
О, ще изрежа на скалата сива ...
  937  17 
Обичам те! Почти до неприличие!
Без думи! Без умора! Като тайнство!
Откривам те, създавам те, извайвам
до най-невероятната и мъничка подробност -
очите ти... и тялото, достойнства... странности. ...
  1658 
Този мъж е прекрасен!
Той ме буди с щастлива усмивка.
И не ми се кълне във любов,
но държи във ръцете си грапави
страховете ми, до болка излъскани. ...
  1247  26 
Изтъня на душата ми бялата риза,
тук-таме се прокъса, разпра,
и през малките дупчици влязла,
се завихри виелица ледена, зла.
От мечтите й лед на шушулки прокапа, ...
  864  11 
Малки, бели пухчета се сипят,
вятърът ги стеле по земята...
някои ги наричат снежинки,
бели ангели от небето.
Да ги съберем в ръцете си, ...
  936  14 
Навярно дълго си ме търсил
и в дългия си път си ме мечтал,
очаквал си да срещнеш ангел
и дяволски щастливия ми смях,
да те препъна в планини от радост, ...
  722  14 
Топъл дъжд бликна внезапно
в моя сън, на крачка преди
сумрак нощен да ме прегърне.
Твойте сиви зими-очи разпиляха
неочаквано мокри следи. ...
  873  13 
И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...
  962  27 
"За твойто тихо идване, което
все още в мен отеква като гръм..."
("Пръстен" - Веселин Ханчев)
За силата, с която ме обичаш,
за слабостта, с която ме превзе ...
  1395  31 
Внезапно изпълзя луна брокатна
и тихо плъзна лъч в морето,
една вълна издигна гребен любопитно
и към брега понесе лунната пътека,
попи във пясъците ненаситно, ...
  736  21 
С къса рокличка-портокал,
изтъркули се пъстрото лято,
спря до всяко щастливо лице и остави
карамелено сладък загар.
Шоколад по бедрата разсипа ...
  920  11 
Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,
отварям портите на Рая, ...
  1340  17 
Рано рани ми, на заран,
па се закИчи с усмивка,
пътят до мен е далечен -
тури си в пояса питка,
медно бърдуче с ракийка ...
  3240  22 
Обичам те!
През всички тежки есени и зими.
И болката по теб обичам,
и радостта, когато си до мене.
Като копнеж по пролет те обичам ...
  1352  27 
Пожали ме, Богородице,
пръстите си изпочупих –
драскам по небето
моята си Библия,
давя се във песни, ...
  741  12 
Над Витоша слънцето пада,
топли сенки в земята се стапят,
голи, клоните дебнат в засада,
с бодливи усмивки кестени капят.
Бавно в здрача Витоша слиза. ...
  958  25 
Прелиствам
листите на календара.
Между страниците
те няма.
Аз съм там. ...
  993  14 
Разчупвам хляба.
Деля го с приятели.
И станах корен.
* * *
Живея така – ...
  795  12 
Впила се до дъното на мисълта ми,
твоята любов до кокал стига,
и ръката ми, до твоята опряна,
силно ножа е притиснала.
Храм е вече тази обич, ...
  853  12 
Под цъфналите вишни
с рехавата сянка,
ме връща спомен -
стар рефрен,
накъдрил гиздо цветовете, ...
  686  18 
Не се научих да броя до десет,
преди да литна като вихър,
броях до две, на три – политах
и стигах винаги до синьото небе.
Не се научих да мълча, открито ...
  969  15 
Защото на облак заспивам -
дъждът в мен все струи,
къдрокосо сребро ми бродира,
в очите ми - все детелини
четирилистни сади. ...
  1281  24 
Животът – старото пристанище -
без фар, без пясъчните стъпки,
с една вълна залутана доплува
до най-скалистия ми бряг
и в пясъка потъна, ...
  841  11 
„Пусто му лудо и младо,
иштя ми, майчо, армаган,
иштя ми, майчо, армаган -
чьорни си очи да му дам...”
(Българска народна песен) ...
  1796  28 
  1262  21 
Когато сетните звезди угаснат
и с безначална красота
на слънцето лъчите блеснат
в сънливите ми от любов очи,
светът пред мен прозореца отваря - ...
  1185  13 
Пуста гара.
Буренясал глух пущинак.
Празни кутии мечти се търкалят.
И сухи следи историческа прах.
А пък влакът минава, ...
  820 
С бялото на мислите ще те закича,
ще го пресуча с нишки от червеното
на кипналите в мене чувства,
ще бодна стръкчета кокичета
и ще наричам... ще наричам... ...
  1379  19 
Този дом е моя грешка -
исках другаде да спра,
дето има вход и изход,
и прозорци, и врата.
Исках да изплача песен, ...
  991  17 
Той винаги е транзитен –
от едно място на друго,
от жена на жена.
Неуморим... ненаситен,
недоволен да живее ...
  1080  14 
Есента, която ще ме подмами,
с тихия ромон на капещи листи,
като дъжд над мен ще прокапе,
с последните слънчеви изгреви.
Птичи ята, напред устремени, ...
  913  18 
Твоите ръце...
пластики от нежност...
Рог луната вие
пак да ни посрещне
в своята обител. ...
  690  11 
(посветено)
Животът ми – коприна и стомана,
душата ми – разпъвана и галена,
а спомени горят ме със наслада -
утеха, клада, небе, дарени ми от теб. ...
  1200  19 
Ела до мен. Мълчи като небе.
Отронвай тихи капки обич.
Лозница кехлибарена да върже
и с тежки гроздове да преплете,
налятите от сладост наши устни. ...
  1417  14 
Танцуват гларуси,
с криле рисуват спомени
по гребена на бухнали вълни.
Морето перлите брои...
Върлува вятърът, ...
  1038  20 
Не чуваш ли, че всяка нощ те викам
под къдрава от знойна жад луна,
прозорците, и те за тебе питат,
с разтворени в очакване крила.
И потреперващи от хлад, звездите ...
  852 
(По М. Емельянов)
Прегърнала възглавницата – спя...
А в сънищата ми се появява Муз(а)
и върши чудеса след чудеса:
поправя кранчетата в банята, ...
  865  13 
Помня тия тежки сълзи,
едри като бисер,
зная – още ме обичаш –
денем, нощем ме кукуваш.
Сто години от тогава ...
  973  21 
Propuestas
: ??:??