Poesía de autores contemporáneos
В моя залез 🇧🇬
Си лилавото
И в плътта ти са останали
Моментите на слабост
Но аз съм там ...
Не ще се променя 🇧🇬
Не ме е страх от толкова лъжи
и не е грях, че радва ме животът,
препънах се и даже да боли
от скрити истини, ...
Смърт 🇧🇬
Ненаситна за сълзи и болка
и преливаща вече от тях!
Най-спокойно и най-незаслужено,
Тя пристигна и в нашия дом! ...
Забранено за второкласници 🇧🇬
Е легантно мига във нощта
Т рудно е да си самотна булка...
е, и да си с двама е беда...
Колко нежност има по Земята - ...
Знам, че си там 🇧🇬
винаги си
била там
и дори когато не съм гледал
а очите ми стрелкащи ...
ххх 🇧🇬
И в морета пресъхнали плувам.
Със плашило призраци плаша.
Не заспивам, а всъщност сънувам.
Пускам котва навръх планината. ...
На приятелката ми 🇧🇬
разпъната от делника суров.
Виня те, че си дяволско причастие,
дошло, за да ме упои с пелин...
Годините отминаха незрели ...
Като скъсан билет 🇧🇬
от всички вътрешни, душевни борби,
и колко е трудно да не бъдеш поробен
от мнение чуждо и хорски мълви.
И да умееш да се лекуваш навреме ...
Вчера беше Еньовден 🇧🇬
Вчера беше Еньовден.
Внучката ми дòйде в мен:
- Дядо, моля те, вземи ме,
на полето заведи ме - ...
Аз не вярвам в чудеса! 🇧🇬
като нежна утринна роса.
С пръсти по прозореца написах
„Аз не вярвам в чудеса!”
Подарих сърцето си - случайно, ...
Няма фантастика 🇧🇬
К. Е. Циолковски
Върни се,
неспокоен дух,
упорствай ...
Мрак и тишина 🇧🇬
Заглъхва вик така далечен,
догарят слънчеви лъчи.
И здрачът няма да е вечен,
времето не чака сетни речи. ...
Образ 🇧🇬
не знаех аз, че косите твои са това,
доскоро не вярвах, че обичам
нежното им докосване, топлината, сладостта.
Очите ти големи - кафе горещо, ...
Щастие 🇧🇬
Щастието е тъга
със вкус горчив, очарование...
Воденичен камък на врата.
Вчера мислех, ...
Птица 🇧🇬
Като лебед върху водно огледало
самотно плува моята душа
край нея вече времето е спряло
прибрало е ранените крила ...
Синя от жажда 🇧🇬
небето разтворила,
синя от жажда.
Пъпка от нежност,
по устните кацнала - ...
Вопъл на сирена раздира деня ми 🇧🇬
тежък вопъл, като пред дълга раздяла,
и тръгва корабът, понесъл в себе си
съзвездия от мигове и надежди цяла плеяда.
- Колко ти тежи товарът, мили мой, ...
* * * 🇧🇬
от себе си
над себе си да стоиш
там е скалата
и кръстопътя ...
Проклета 🇧🇬
Замая ме като шише с текила.
С всяка твоя целувка се напивам.
Отведи ме при теб насила!
Не ме гледай по този начин! ...