Изплетете от болките си кошница, за да съберете радостите, които ви очакват!

Тук е лятото истинско,
с вик на гларус и с нощи солени.
Детсво с пясък засипано.
Стари трепети - непроменени.
И Луната е кръгла, ...

Дъждът тихо стенеше по прозореца на стаята. Самотно сърцето летеше към спомена за далечното лято, при него, обичния мъж. И глухо същото това сърце връщаше порива и копнежа за нереалното бъдеще. Седнала на коленете си, Сиси впери сините си очи към водните капки навън, а мислите и се превръщаха в сълз ...

Когато бях в десети клас
и учех шев и кройка,
другарката започна в час
легално да ме бройка.
Изкарваше ме всеки ден ...

Времето ще покаже
дали ще изхвърли зад борда
екипажа.
Някого – знам – ще накаже.
Даже и аз да ...

Джипът отби вдясно и спря до контейнера за боклук. Мъжът зад волана – добре облечен брюнет на около четирийсет години – свали стъклото, за да хвърли бутилката си от кока кола. В този момент видя, че с бърза крачка се приближава млада жена. Допреди малко тя бе стояла под един крайпътен орех.
– Ще ме ...

Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...

«Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.»
(Дерек Бок, президент на Харвард 1971–1991)
НАГОРЕ ПО СТЪЛБАТА КОЯТО ВОДИ НАДОЛУ
В това да го наречем „есе” чието заглавие си откраднах от книгата на Бел Кауфман (Up the Down staircase) няма да коментирам нищо свързано с училища, ...

Когато ти е трудно -
Спри!
Огледай се, послушай, помисли.
А след това се усмихни
И продължи! ...

Две ръце протегнати
две сърца разбити
две съдби разминати
две рани непокрити.
Две звезди изгаснали ...

Сънят ми
Когато сънят ми леко спи
съблякал всяка мръсна дреха,
и легнал само сред звезди,
а съвестта ми е постеля лека. ...

Поисках майчинско сърце,
а жребий Соломонов получавах.
Сред трупове, разкъсани на две
децата си на другите раздавах.
Свят Делта, остров Кефалония, 16-ти век ...

Съдбата ни срещна, за да ни раздели.
Никога няма двама заедно да бъдем.
Писано ни е далеч един от друг
ден и нощ по другия да копнеем,
в сънищата единствено да сме двама. ...

Живея между два акорда -
паузи сърдечна тишина.
Любовта пулсира по клавишите
и звуци капят с есенна носталгия...
От всеки такт душата ми сияе. ...

1.
Петимата мъже бяха заели две съседни пейки в кварталната градинка. Беше горещо и задушно, но дърветата тук им даваха известна прохлада.
Погледите на всички бяха насочени към отсрещната сграда. Тя представляваше стара триетажна кооперация. Не беше добре поддържана, но си личеше, че някога е била а ...

Към Българския народ!...
With Love!...
Народе Български, къде си?!...
Дали́ в Историята спиш,
но със заветите на Левски – ...

Изнасилват ни с презерватив
изработен от бодлива тел.
На мъртвия завижда всеки жив
(освен ако не е крадец или предател...)
Зад нас строени чакат във редици ...

...
За "Промяната"?
За нея трябват и дела,
за едни - погрешно разбрани,
за други са само "свободни" слова, ...

-Какво предпочиташ - глупаво или зло? - попита "Разумът", т.е. Съзнанието.
- Нека зло! Нека зло! - заподскача по фройдовски "то", инвентаризирайки подсъзнанието си.
В това време Бог някъде бе заспал, и ги остави да се оправят сами - тях, същинските самодвижещи сили.
Още много години, още много войни ...

Вече беше чист следобед. Слънцето скоро щеше да залезе и да сложи край на поредния работен ден. Небето сега бе оранжево, понякога туктаме се разливаше и по някоя червена, алена боя, караща го да изглежда като кърваво. Алис,русокосата двадесет годишна, синеока девойка, стоеше пред имението и се любув ...

През живота си, ние се срещаме с много хора. Толкова много, че в един момент дори не си спомняме за тях. Влизат, оставят по нещо или си вземат, и излизат. И всички казват, че са с нас не заради външния вид, а защото харесват душата ни. Но никой не се съобразява с нея. Не спират, дори да знаят, че ще ...

Когато с Мери двамата
се вричахме във храма,
погледнах към мадамата
застанала до Мама.
Познах - една приятелка ...

Подарявам ти вързопче с незададени въпроси.
Развържеш ли го, става дух свободен –
ще те преследват мислите ми боси...
ще зъзнеш, ще се чувстваш ощетен...
ще знаеш, че мълчанието е крещяло ...

Напрегнат ден.
От токчетата слизам.
Умората захвърлям по юнашки.
Ухая на копнеж.
И пада ризата. ...

Да се заселиш отново на белия свят,
така сякаш си бил отхвърлен от него.
Неядно, да се събудиш с добро сърце,
да забравиш за всички змейови дарове
и да се събуждаш отново и отново, ...

Целуни ме ,преди да се съмне!
През деня се променя животът.
Ако Дявол на светло ни зърне
ще ни дръпне в различни посоки.
Ще се смее и ще ни разделя, ...

Проблесна малка капка летен дъжд,
подпряла се на крайчеца зелен,
на тънкото листо от стръкче ръж
в подгизналия от пороя ден.
Немирно сякаш Слънцето изгря ...

Косите са оръжието на всяка жена,
С тях тя омагьосва или слага преграда,
А ако е тъжна тогава сама –
крие се зад тях и плаче, и страда.
А когато кичур отмести ...

Оставям мислите ми да блуждаят,
да летят сами във времето назад.
Усещам чувство, някъде приспано,
долавям мирис отнякъде познат...
Как бързо времето минава! ...

Денят започна. Слънце грее,
но тъжен слязох аз на двора.
Невидим славей песен пее,
оглася с песните простора.
Земята близо до дървото, ...

Крилете ми дали ще пуснат корен
в незримото й някъде напред?
Разчоплям темата, въпросът – спорен,
добре ли бях или не съм наред?!
Нагазих бла́тото любовно, много! ...