Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
377 133 резултата
Ти идваш отново мой понеделник
и водиш след себе си седмица цяла.
Настъпваш след празник и делник,
довеждаш пролет, лято есен и зима бяла.
И така ден след ден дните отминават, ...
  1401 
  2101  10 
  931 
Когато най-боли и си ранена,
молитвата на възел: "...Пак обичам!..."
На женското сърце е мъжки гена,
Утеха? - Само в битките облича.
Животът е за кратко, дълго плащаш. ...
  907  11 
Забранявам ти да ме обичаш повече!
Приемам доказателства с докосване.
На думи имах две дузини с обичи
и няколко любови непрокопсани...
Не искам с тебе бъдеще във розово. ...
  512 
Думи от слонова кост и от камък,
думи от чер абанос,
думи рубинени, огън и пламък,
на инкрустиран поднос.
Плуват в морето към остров незнаен ...
  774  11 
За първи път от толкова време насам виждам около себе си цвят.
Виждам слънцето, птиците, минувачи, постройки.
Събуждам се оцеляла-от какво точно, не знам.
Помня само, че беше страшно. Няма начин да ми повярвате.
Помня само, че го усетих много близо до мен. ...
  965  20 
Всеки от кол и въже,
уви, за власт драпа,
"велики" жени и мъже,
но кой се не оцапа?
Парите дават власт, ...
  567 
Сега си някъде звездичка.
Коя от всичките - не знам,
но знам, че там не си самичка,
защото Бог е твоят храм.
А ние, по човешки слепи, ...
  1257 
Изтощена, лозата на дядо се скърши и рухна
(натежалият грозд е роден върху крехко бесило).
Напращелият въздух изстена далечно и глухо –
да намери спасител в човешка ръка е безсилен...
Гроздоберът подмина и тази кирпичена къща. ...
  2592  15  19 
Калина Поппетрова беше млада жена, преждевременно съсухрена от очакванията си към живота. Като всеки, смятащ, че животът му дължи нещо повече, Калина Поппетрова не пропускаше всекидневно да си напомня, че е изключителна. Стигмата на посредствеността бележеше всичките й познати, но не и нея - тя изпъ ...
  758  11 
В онази нощ просто стояхме на терасата, заслушани в трафика наоколо, но с погледи, устремени към звездите. Вгледах се във Вечерницата. Тя беше най-ярката звезда. Не знаех защо, но в моя живот също имаше една ярка звезда. Той. Макар и често да губеше вяра в светлината си, аз винаги я виждах. За мен т ...
  562 
Помниш ли ме?! Бях дете.
И с балони шарени все тичах.
Жълти, сини - мое слънце и небе.
Колко много ги обичах!
Тротоари сиви и оклюмали цветя - ...
  664  14 
​Щастието и любовта са едни от най-обсъжданите теми още от древността. Всеки човек в даден момент от живота си е страдал от любов. Едни по-малко, други повече. Почти всички знаят какво е усещането да ти разбият сърцето, да те предадат и да те отхвърлят. Може би няма по-ужасно чувство. И това страдан ...
  2105 
лута се
пред огледалото
вкъщи
една сянка
една душа ...
  587 
Маймуна, слон, магаре или куче?
Оте́ли му се вол на хороскопа.
Рожденната ми дата не научи,
а все кове дъската да не хлопа!
В най-калната утайка от кафето, ...
  902  10 
ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА СЕДМА, ВЕЩИЦАТА НРАВА СИ НЕ МЕНИ
Тримата братя и ефирната им приятелка бяха много разочаровани, защото Руженка не можеше да дойде с тях в България. Преди да започнат заниманията в университета, тя щеше да премине кратък курс по египтология при известния про ...
  813 
Там, където свършват думите, започва https://otkrovenia.com/bg/muzika/kysno-e-veche-6
  2695 
Есен във Велико Търново...3
на К...
Градът висящ като икона,
с прохладен вятър се люлее...
И сякаш фрески са по склона – ...
  665 
алена розо —
омразолечителко —
адоугрозо
  447 
С капчици кръв в стъпките ми
От сърцето си откъснах ги. Изстрадани. Дантелено почувствах. Нежността им. И силата. Потреперващо и копнеейки те. С крайчеца на пръстите си. Свилено погалих ги. Изшептях чистотата им. И пречистващо поплаках. За нас.
И по вятъра изпратих ги. Любовен прашец. Думи. И затича ...
  745 
Път напред ме води
към нощ без звезди
и по него душа ще ходи
към страдания и беди.
Че всеки път води до крах ...
  516 
Цветя и глъч, и тишина надгробна.
Забързан говор, стихнал плач.
А под краката ни шумят минорно
изсъхнали тревите чак до здрач.
Над нас небето леко просиява ...
  568 
Аз няма да съм твоята утеха,
утеха хрисима била съм неведнъж.
Облякоха ме в рицарски доспехи,
лекувах раните си като мъж.
Не паднах никога, държах се героично ...
  745  12 
Които близки
вече са в отвъдността,
да ни помагат
занапред безброй лета!
А ние ...
  441 
Обичам кафета и лютиви шкембета,
със два кроасана от Била!
И с мерак за Патая, за вкусна папая,
аз свърнах По пътя за Рила!
Там срещна ме Дени с очи зачервени ...
  1114  77 
***
Обичам дъждовното време.
Обичам. Нека вали!
И дори по малко да взема
от моите слънчеви дни.
Обичам дъждовното време. ...
  725 
Когато във Европа, Ренесанса,
навлизаше във своя апогей,
с Леонардо, Джото, Макиавели
и Галилео Галилей...
а по сюитите на Бах, ...
  946  14 
Една нахална дама ми отне бащата.
Отмъкна го от мъничките ми ръчички.
Бях чувала, така въртяла се земята -
въртяла се, докато ти отнемат всичко.
Но нищо, чедо! - каза баба. - Ще се справиш. ...
  760  11  34 
Ще видиш ти, ще видиш, само хвана ли Балкана!
Байряк ще си ушия - има -няма две недели.
Да пукне ранна пролет - за зелено да се хвана
и вдън гори отивам -ясно слънце невидели.
Направо ще завидят и шумкари и хайдути, ...
  922 
Нощта тикаше бавно звездния купол. Из малкия лагер се чуваше равномерно хъркане на два гласа, наоколо стържеха щурци с изнервящ звук. Сакрил взе решение.
Тихо стана, сгъна постелята си и оседла коня. За миг се стегна. Някъде там, в мрака, бе Мишока с огнените кълба и го дебнеше. Но Сакрил трябваше д ...
  1250 
Напиши на прозрачна хартия
името ми, след туй изгори я.
Нарисувай ме край морския бряг,
върху разтапящ се пролетен сняг.
Гравирай мечтата, че сме едно, ...
  885 
Как бих могла на картина да нарисувам
светлината, която от сърцето ти свети?
Може би погледа гальовно, нежно лунен,
ще изпълня със звездите – искрици от небето.
Как бих могла да нарисувам душата ти - ...
  826 
И рече Бог: „Да бъде светлина!”
А мракът неохотно се отдръпна.
Но все успява да се вмъкне в нас
незабелязано, с безшумни стъпки...
Преследваме мечтана свобода... ...
  1436  12  24 
Да "хванеш гората" е толкоз красиво,
не е ли мечтата на всеки човек!?
Отвътре човърка ни нещо тъй диво
и нещо потайно примамва със лек.
В лъчи да се къпеш, в реки да се къпеш, ...
  910 
Опазвах го от всеки женски смях,
от роклите отсреща на простора,
край него не една жена презрях
и неведнъж отливах му окови.
Той казваше: Добре, навярно ти... ...
  771  18 
Перце си намерих , от гълъбче мило,
което по ранната пролет въздиша.
Опашка - от нечие детско хвърчило,
летя всяка нощ, сред звездите и пиша.
Звезда, ако падне - заменя я слово, ...
  639  13 
позволи ми
да бъда пак вятър
и по тялото ти
да отвявам с ръка
песъчинките време ...
  545 
  1038 
  659 
Предложения
: ??:??