ValentinaMitova
242 результатов
Не!
Не сме приятели!
И ...Да! Така е!
Приятелите...
са специално нещо! ...
  211 
горещо е
вятър гони полите ми
стъпвам сякаш върху жарава
спомени капят
за една стара ...
  176 
Злите езици говорят
Кой го е еня за злите езици?!
Те не говорят
Те удрят с камшици!
С бръсначи те режат! ...
  180 
Денят окъпан в слънчеви лъчи
роди се днес...
и роклята ми се стопи!
Превърна се във захарна дантела
На пеперуда танца проследих ...
  218 
Настигна ме във тъмното
По жицата,сякаш протегна ръка...
Много не те разбрах...
Пошепна слова,
сякаш... нещо искаше да ми кажеш ...
  207 
Като вещица, стара и зла,
в моето минало,
ровиш с костелива ръка...
В раните бъркаш!
Сол ми насипваш! ...
  134 
Когато теб те няма вече...
Когато,
ти си вече на небето...
За теб ще плачем ние със морето...
Аз - ...
  155 
Огедах се във капчица роса
през призмата й, аз света видях
и станах някак тиха и добра...
Огледах се във капчица роса...
и тебе там потърсих, ...
  233 
Tи пишеш, може би, прекрасно...
Избрал си думите добре...
И чувствата описал си понятно -
във всички свои стихове..
Ала...душата ти е гола! ...
  192 
Един прекрасен ден,
Аз зная
и моето сърце ще спре!
Ще кротне там, и ще откаже…
стрелките ...
  159 
Дали усмивката е истинска?
Дали са думите ти искрени?
Дали обичаш вярно?
Дали ме виждаш цялата?
Дали разбираш времето? ...
  374 
Тъй тихо заромоли...
май никой не разбра,
кога и заваля!.
Дойде за малко...
Уж , да напои земята, ...
  173 
Търсих те!
Чаках те!
Уморих се,
да те гадая!
Уморих се, ...
  229 
Беше слънчев, леко влажен, но красив есенен ден...
Беше уморена и раздразнителна – вероятно от болката, която изпитваше в глезена, а и от натрупаната умора.
Града неусетно се беше изпълнил със хора.
Докато преди, крачеше сама по тези просторни улици, между огромните сгради на офиси и жилищни блокове ...
  235  10 
Силен северен вятър повя...
блъсна се във пердета,
и вратата залости, май на шега,...
но от мен не успя пак да скрие,
писъмцето, ...
  161 
Днес,
косите ми са бели...
А лицето - набраздено
Сякаш вятърът по него,
с пирограф е писал ...
  426 
Когато
светът те притиска...
Kогато в морето от хора,
потъваш...
и глътката въздух е мъка, ...
  192 
Разказа "Луси" е базиран на отделни, реални, случки, синтезирани в едно. Имената не са реални.
Луси
1,2,3,4,5
1.
Гледаше езерото и очите й не се откъсваха от него… ...
  770  10 
Помълчах,
и изпратих луните безсънни-
нежно, грижливо,
c бистра росица
покрили гората ...
  185 
Сънувах какво ще сънувам
Ще притворя очи...
Ще сънувам топлия дъжд
и безкрайни полета от рози
Ще се къпя във аромати ...
  165 
Пътувам всеки ден
във този влак
Със непознатите
деля към бъдещето пътя си
Пътувам с хора непознати ...
  185 
Казват...
" Искам сам да избирам,
как да умирам!"
А кой Ви каза, че имате право
за друг да избирате? ...
  131 
Днес валяха звезди...
Хоризонта запалваха
После, мълчалива и тиха,
след себе си диря оставяха...
Хора-долу някъде, ...
  178 
Беше изтръпнала...можеше да чуе как сърцето и ускорено блъска в гърдите ...все по-бързо и по-бързо!!! Сетивата и бяха изострени, до такава степен, че можеше да чуе дори откъсването на лист от дърво и полета му към земята...
Очите и бяха фиксирани плътно върху звяра...
Изчака го, да се приближи доста ...
  671 
Направих грешки във живота
Живях го...
все за някой друг!
На другите
да им е лесно! ...
  611 
Ще те срещам отново,
но само в съня си!
Ще си говорим отново,
но само... за минали случки!
Ще се усмихваш отново, ...
  196 
Когато се засели в малкото блокче, на пазарната улица в китайският квартал, всички си мислеха, че е особен. Изглеждаше странно, старомодно облечен. Ясно беше, че не беше богат, но беше чист и изгладен до педантичност. Усмихваше се на всички и поздравяваше всеки от съседите си. Държеше им вратата на ...
  519  12 
Не ще подминат ме
и мен годините...
Ако от Господ ми е отредено,
и аз ще остарея -
като всеки друг... ...
  181 
Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...
  703  18 
Вината не беше твоя
Беше моя
Аз, те виждах така, както исках...
Аз те чувах така, както исках...
Аз те разбирах така – както избирах! ...
  163 
Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...
  449 
Чудя се,
дали пък да не яхна вятъра?
От слънчеви лъчи
да си завържа люлка
Дъха му, да ме понесе в ръцете си ...
  148 
Онзи ден, моя близка приятелка загуби своя, много близка.
Мислите ми към нея...пораждат написаното.
Казват,
рака не боли...
Всъщност, няма друга болка, като тази...от която "уж" ...
  223 
Кой, кой ли бе той "Архитекта"
Който стройл беше Дом,
и оставил бе Къща
Да бъде Дом,
на такива , ...
  153 
Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...
  196 
Не сме приятели!
Не се познаваме
Дори на улицата да се сблъскаме -
Малшанс! Неволна среща! -
дори тогава, ...
  224 
Нощта отново ни покри
Изпра морето от цвета
Града остана само в светлини
Цветя, къщя, градини -
изпрани бяха от нощта, ...
  194 
Да си нарисувам ли лунички?
Ще се превърна ли в дете отново?
Да си сплета ли шантавите плитки?
Да закача ли в тях и две кордели?
Да сложа ли полата на плисенца... ...
  189 
Събудих се във утрото
на края...
Защо ли трябваше
да се събуждам,
щом беше утрото на края... ...
  181 
Искам
да живея във свят на цветя
Птичи песни и глъч на деца
Искам, да чувам потока
На морето вълните... ...
  206 
Предложения
: ??:??