voda
582 результатов
Едно въображение коварно
рисува пред очите ми картини
на ревностна любов, на изневяра...
Напразно се опитвам да отмина -
те войнствено нахлуват и в съня ми, ...
  834  18 
Ти помниш ли? - През изгревна роса
вървяхме с теб. И стъпките ни леки
рисуваха в тревите чудеса -
две успоредно бягащи пътеки.
Начало беше. Идващият ден ...
  813  21 
По "Камелия" - І ч., Дани Сулакова
Бе избрала маса до прозореца -
в малкото, уютно кафене.
Скицникът немееше отворен,
моливът не беше вдъхновен. ...
  988  21 
Каква невероятно бурна нощ!
Проплакаха вековните дървета -
не стигна притаената им мощ
гнездата да спасят от ветровете.
И в мен едно гнездо се срути с вик - ...
  726  16 
В два куфара живота си натъпкал,
с билет еднопосочен в заден джоб,
в сърцето с нова, непозната тръпка,
зарязваш дом, дори и свиден гроб...
И тръгваш – по пътеки безпосочни, ...
  883  26 
Понеже съм си дребничка, невзрачна,
а ти до мене - цяла планина,
несигурна по сянката ти крача -
с едно нелепо чувство за вина,
че ти си имаш своята посока, ...
  1008  24 
"Бях с него...", Мариела Челебиева
Поисках да обичам на инат -
напук на теб, при него да отида;
да хвърля бомба в лудия ти свят,
да отмъстя за болки и обиди... ...
  764  13 
"Сега ще ни обесят на площада", Валери Станков
Бесилото от тежест е прегърбено -
(откак се помни, носи само смърт).
Стоят под него две сърца прегърнати,
осъдени от обич да умрат. ...
  569 
Когато се събличам, да ме гледаш,
мъгла да пада в твоите очи.
И буден да сънуваш слънчогледи.
И южен вятър в тебе да звучи.
А голото ми тяло да светлее ...
  965  19 
"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост ...
  1254  18 
Дали бе дума изтървана
или пък ход обмислен,
е все едно. Отвори рана
и болката е истинска.
Сега не трябват обяснения. ...
  708  18 
Простенва къщата. Агонизира.
Не чува стъпки, ни човешка реч.
Усещам, че със всеки миг умира,
но тя едва ли ще го разбере.
Опитах се вратата да отворя – ...
  889  23 
"Да си вземеш кибрит и да драснеш ядосано клечката" Бистра Малинова ("Намек за зима")
Моите спомени не на хартия са писани.
Тях не гори ги кибрит.
Те са ми рани, от мене самата орисани -
нищо да не ги цери. ...
  714  13 
Дойдоха тежки времена, Родино.
Чедата ти безпаметни са днес.
Забравиха си корена. "Невинно".
(Кой паметта безбожно им отне?)
Преписаха историята грешно ...
  802  12 
Не мога да те нарисувам, Есен -
за мене си магически сезон.
И как ли се рисува птича песен,
поела път под тъжен небосклон?
И как ли се рисуват дървесата, ...
  899  20 
И трябва в мене нещо да се скъса.
И трябва силно да ме заболи -
тогава, нито рано, нито късно,
съвсем навреме стих ще се роди.
Стихът какво е? - думи от сърцето, ...
  635  16 
Една вълна залива днес Европа –
поток от ислямистки бежанци.
Превърнати в неволни филантропи,
приемаме ги с ужас и мълчим.
Какво ли в чуждите земи ще правят? ...
  782  13 
Японска група пее наши песни.
И в бъкгарски носии са красиви.
Възторжени. Усмихнати. Чудесни!
Дори и нашенски хора извиват...
Аз гледам през сълзи – от умиление. ...
  670  20 
Зората ражда ден и го дарява
с любов на тези вечни небеса.
А те Земята цяла озаряват,
за да се раждат нови чудеса.
И всяко семенце в пръстта пониква, ...
  753  18 
От днес съм със един ден по-голяма
и малко ми е тъжно от това.
Утеха е всеобщата измама,
че ставаме по-мъдри с възрастта.
Какво е мъдрост? Може би това е ...
  671  14 
След последната чаша ще дойде при теб -
чак до нокът пиян и възбуден.
И повярвала в миг, че от мен го крадеш,
ще очакваш и своето чудо.
Чудесата са тук - в моя свят незлобив, ...
  761  16 
Случи ми се както сняг през юли –
малко чудо в тъжния ми ден.
Вятърът за нас звезди отбрули.
Птичките възпяха теб и мен.
Беше нещо боговдъхновено. ...
  957  19 
Когато във душата мръкне,
и нещо много ми тежи,
не търся друго – просто тръгвам.
Знам, пътят ще ме утеши:
че стъпките ми разговарят ...
  894  23 
Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен, ...
  729  19 
Той ще дойде такъв -
по-различен от всички.
И за миг ще ме стресне дори.
После тъмно, по дяволски ще ме обича,
чак додето и сам изгори. ...
  869  23 
Тревата кротко лягаше – безмълвна,
под съсъка на острата коса.
И росна свежест въздуха изпълни
със обещание за чудеса.
А бяха млади... Тя като в молитва ...
  738  26 
Не съм за този свят родена, Господи.
Насън живея - в мои светове.
Преплувам океани, търся острови,
където няма лоши ветрове;
където всички хора се обичат ...
  873  23 
Не тръгнах по света за Златно руно -
(Колхида е за силните мъже).
Мен буря ме отнесе - като шума
Сега вървя над пропаст. По въже.
И мъча се да пазя равновесие - ...
  681  17 
И аз съм частица от тази безкрайна вселена.
И в мене живеят извечните нейни закони.
Не питам ни Господ, ни Дявол защо съм родена.
Не искам, когато изчезна, светът да ме помни.
И стига ми времето, дадено да го живея. ...
  674  19 
И той от майка е роден,
със обич е създаден,
а днес посреща своя ден
бездомен, сам и гладен.
Какво ли детство е живял, ...
  846  21 
Не искам вечно да ме помнят.
Не искам да се преродя.
Живея простичко и скромно,
вървя по пътя. Не летя.
Когато сутрин се събудя - ...
  666  20 
Дали защото дълго бе мълчал,
или защото беше доста късно,
не чух, че телефонът е звънял.
(Възможно ли е ти да си ме търсил?)
Надеждица за миг ме осени. ...
  746  20 
Животът трупа болка върху болка -
проверка и за тяло, и за дух.
След всяка радост някаква тревога
напомня, че за малко ще си тук.
И в малкото, което ти се дава, ...
  794  20 
"Омръзна ми да бъда таралеж"– Дочка Василева
Когато Бог ме е създавал,
наравно с всички добрини,
бодлички тайно ми поставил –
да ме предпазват от злини. ...
  718  21 
И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...
  800  17 
И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...
  883  19 
Тази буря в душата ми
клонче по клонче ме кърши.
Оголявам до кост
и сред лято умирам от студ.
Ако няма пощада, ...
  750  23 
Разсъмва се. Тя трябва да си тръгва,
(че има и семейство, и съпруг).
Поглежда го и цялата потръпва –
залог, че ще пак ще се завръща тук.
Излиза. А след нея – празнота. ...
  738  18 
Със пролети и есени съм пълна.
Докрай ги изживях, докрай изпих.
Подобно житно зрънце пак покълвам
и всичко взето претворявам в стих.
Сама решавам как да се раздавам, ...
  1049  20 
"От капандурата нагоре - свобода"
Лили Качова
От покрива нагоре - свобода.
Но аз съм тук. Таванът ме притиска.
Долавям твоя дух - като следа ...
  810  15 
Предложения
: ??:??