Верен приятел, временен враг,
втурва се в нещото Нищото с вик.
Звънко се смее, хвърля в боклука
онова, от което нуждаем се тук.
И какво от това, че бе нашето нужно ...
В мастилената ноемврийска вечер,
блещукат най-щастливите копнежи;
макар навън студът да властва вече,
сърцето ми, е като въглен – пълно с нежност.
Дори, когато глъчката притихне ...
Днес видях едно дете да плаче,
зачудих се - какво ли му тежи!?
"Знаеш ли, чичко, че съм сираче"
Хлипайки, през сълзи промълви!
"Никой си нямам - от пеленаче! ...
И онемяват вечерите наши...
Изгребано е всичко от душата!...
С упорството, което вече плаши,
дълбаем безнадеждно в празнотата...
Изрекли сме отдавна всички думи, ...
Понякога годините тежат ми,
животът си премина като миг
и само спомените се завръщат...
Било ли е...? – Несъществуващ стих!
Кога отмина младостта ми? ...
Простащината е непобедима,
за жалост, колкото и да се мъчим.
Тя в гените ни тъй се е внедрила
и непрестанно, паразитно смуче.
А ние като всяка група земна, ...
Очите са слаби, коленете ми щракат.
Годините вземат по малко от мен.
Седемдесета, хванал съм влака,
пътувам усмихнат, с мечти окрилен.
Влакът пуф-пафка без никаква спирка. ...
Пеперудено лято пърха по миглите,
слънчеви дни с мирис на бор
и толкова е цветно тук сред поляните
и поемам си дъх с мирис на вечност...
Пеперудени мисли блестят изумрудено ...
Дъждовна съм. Недей ме доближава.
Не нося нито полза, ни вреда.
Водата ми свободно преминава
през ситото на твоята вина.
Достига дъно. Не открива нищо. ...
Слънцето към пладне веч клонеше,
а принцеса Вейхайвей все още спеше.
Ето че иззад завесите на балдахина,
някой отегчено се прозина…
Подаде се ръка със костеливи пръсти, ...
За моята тегоба няма лек...
Животът сив извива ми ръцете,
че раните си ближа ги от век –
напомнят ми дори и ветровете.
Обичам го в душата си на лъв, ...
Щом наближат последните камбани,
и Господ Бог за мене се присети,
и пита свойте ангели избрани:
Какъв човек бе приживе? Кажете? –
във хор ще рекнат тварите крилати ...
Дяволски добра
И ,ако Дявол беше тъгата,то Дявол беше душата.
И, ако Дявол ми беше сърцето, то ангелът беше
далеко. И , ако всичко в мен беше тъга, то къде
беше Господ сега ? Явно ми беше сърдит, че ...
ДЕТЕ НА ВЯТЪРА И БУРИТЕ
Не искам да бъда бледа сянка на мъката.
Не искам да изгоря тихо като свещта.
Не искам в мен клони да свива разлъката.
Ненавиждам гробовната в мен тишина. ...
И втурнах се към теб като дете,
дочакало подаръка жадуван...
Намерена- притихнах в две ръце,
духът ми усмири се излекуван.
И времето забави своя ход. ...
Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара...
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите. ...
Душата ми застлана е поляна
с листа от злато, накапали безчет.
Облечена във есенна премяна,
вървя наперено по моя път напред.
Вървя, не спирам и пътят няма да е лесен, ...
08.11.2018
В сърцето ми детето си остана
Зададе ми приятелка идея със молба
да напиша стих,но романтичен.Ето затова
зимна снимка ми показа -от София пейзаж- ...
И аз съм тук. И не че нещо значи ми,
но явно ти отивам – на чаршафите,
и просто не познавам други начини
да си забравя любовта на шкафа ти.
И ти си тук. И странно съвместими сме. ...
От нощите си искам да избягам,
но вече няма как да се владея...
Чуждея - сам на себе си чуждея,
игла мъничка върху гланц на айсберг...
И само вой неистов към звездите, ...
След дългите дни с неспокойните нощи,
живеем ли ние, мечтаем ли още?
За селската къща, за кучето в двора,
как някой се връща, щастлив от умора,
как всичко се прави, с ума и сърцето, ...
Спряла се, в петък те гледах отвън,
с чужди очи, на сърцето с прерязани жици.
В петък разбрах - ти не си в моя сън,
твърде си земен, различен от моите скици.
Само мираж бил неземно красив ...