Стихи и поэзия современных авторов
В бездната 🇧🇬
в бездната на самотата.
Боря се, скачам, избавям се
от обятията на тъгата.
Искам, копнея, желая ...
Емигран/и/тска тегоба 🇧🇬
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Грамажът малко е на нафталина,
а гузната ти съвест е за трима. ...
Огледално 🇧🇬
От своите грешки.
Искаше много.
Върнах се в мрака.
Потърсих опора. ...
Забързан свят... 🇧🇬
но време сякаш няма ни за ласка, нито за прегръдка,
нито за любовен зов.
О, време, тъй преходно и безпощадно,
окичило ни с робския хомот, ...
Царство на Лъжите 🇧🇬
излизащи от техните усти?
Не се ли наслушахме
на нелепите им, арогантни лъжи?
Кажете ми, ...
Пълна промяна 🇧🇬
Беше объл,а сега е ръб,
защото влезе в Ю Р Ъ П…
Бяхме в инфлация,
сега сме в дефлация ...
Маймунски триредия 🇧🇬
фоново изображение: bnr.bg
Ти искаш 🇧🇬
... без твоите очи - съм просяк сляп
и в огъня, в душата ми блуждаещ,
прозират сенки от безмислен свят.
Ти искаш нежността ми да усетиш ...
Екранен спам 🇧🇬
В ранно утро, още на закуска,
като добро и примерно дете,
грабнах дистанционното
и кацнах ...
Повече от всичко 🇧🇬
съвсем забравя да обича себе си,
сънува кратко, между два и нищото,
и после се живее като вещица.
С последната си кръв воюва някъде, ...
А аз все още те обичам! 🇧🇬
послушай ме веднъж поне
и спри да чувстваш...
Той не заслужава
да биеш ускорено ...
Когато съм влюбена 🇧🇬
Когато съм влюбена, нося лъчи.
От слънцето вземам назаем.
Изгарят ме двете любими очи.
Къде съм, коя съм – не зная... ...
Есенни гларуси 🇧🇬
Есента ли докосна земята?...
Колко тъжни са празните плажове.
Сякаш някой ги скри в тишината.
Под вълните на есенни приливи, ...
Като в детска игра 🇧🇬
стръвно се гоним, на живот и на смърт все се дебнем.
Тя ухае на нощ и на мраз, аз обичам деня с дъх на кокичета,
в моето утро тя първа е там, а аз пристигам последна.
Тя подшушва на вятъра да пилее косите ми тъй самотно, ...
Черно-бяло присъствие 🇧🇬
На едното ангел е кацнал, а на другото - дявол.
Съжителстват. Лукав - единият, другият - паднал,
преобръщат пейзажа ми в черно и бяло.
Не тежат, клетите. Наполовин на душата са. ...
Защо не вярвам вече на жените? 🇧🇬
Защото срещнах няколко от тях!
Опитваш се да им свалиш звездите…
А те се влюбват – чак те хваща страх!
Защо не вярвам вече на жените? ...
Пристъпи във мрака с мигли натежали 🇧🇬
И да ти се плаче – кой ще те пожали?
Слабият сълзите трябва да прикрива,
че, като ги види, всеки се присмива.
И добър да има, настрана остава – ...
Столичен бързей 🇧🇬
стопиран от тревожни светофари –
и в този ред на хаос, смях и вопъл,
най-обичното чувство нас ожари!
Сред столичния бързей необхватен, ...
Запей, приятелю 🇧🇬
излей потоци огнени слова,
в песента вибрира скрита сила,
надмогнала пространства - суета.
Запей!... Макар че ти се плаче, ...
Илюзии срещу истини 🇧🇬
преплитат се във дните монотонни,
и както на мъглата сивите дантели,
се вплитат на града в стени бетонни.
А този град е моята душа, ...
Завещание 🇧🇬
на мъничкия лист хартия,
запечатан в черен плик.
Надеждата си ще затворя във кутия.
Който иска – нека да я вземе. ...