най-късият ден мълчаливо завива зад ъгъла
като сянка на пътник минаващ рядко по моята улица
не притеснява и присъпва замислено
по своя път към отвъдното
а там далеч зад сивите пера на облаци копринени ...
Все вятъра гоня и все не го стигам,
през сълзи и смях, през реки и полета,
химера ли, блян ли, все не достигам
там горе, високо, високо в небето.
По пътища черни и кози пътеки, ...
Да, тук съм. Но далеч не знам дали съм аз
онази, дето грубостта с усмивка ще погази.
Дали съм истина, изстинала в студа?
Големи белоснежни капки сън по мене падат.
Мрак съм? Или пък най-изкусната лъжа, ...
Ти знаеш как да докосваш душата ми!
Галиш я нежно,
сякаш перце е във вятъра свеж -
нежно поел чрез порива на крилете си -
над света да политне нагоре... ...
Нашият любилей
30 години семеен живот
Извървяхме пътеки трънливи и стръмни,
но държахме се здраво - мойта в твойта ръка!
И във бездни пропадахме хладни и тъмни, ...
Пристига със Зората светла колесница
и Слънчо грейва в пурпурна усмивка,
че тук пристига неговата годеница-
бяла Пролет, с пъстропери птички.
Косите ù - цъфнали вишни в градина, ...
И мене смъртта не може да вземе,
и няма да изстине във вените кръвта,
у мене сила нечовешка дреме -
аз съм се родила на дъното на пропастта.
И в гроба сърцето пак ще тупти, ...
Денят, когато кажеш "край", е другото начало.
Денят, когато спре да ме боли от ляво!...
Тогава, знай, аз знам какво е болка.
Тогава виж протегнатата ми ръка...
последно, спри за малко тук при мен, ...
История рисувана сънува мигове,
по пътя тръгвам без въпроси...
От студ с премръзнали нозе,
преплитам стихове и песни...
Ръцете ми от майчината ласка, ...
Какво забравихте, какво проклехте -
една земя, отпила кръв от нашите деди
и напоена от сълзите; що се клехте
да я опазите, дори със смърт да ви дари.
Защо се тупате в гърдите, вий какво сте дали, ...
Не искай нова среща, обич моя.
Каквото е било, е отлетяло.
Не ще се никога повтори зноят
на лятото, което ни е гряло...
Не искай пак по старите пътеки ...
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо ...
Времената носят своите тайни
…Някога бях аз млада, красива,
макар и в лъжа, аз бях щастлива,
но ти замина далеч за чужбина,
а болката даже и до днес не мина. ...
Вървя в мисли, не знам къде съм.
Лягам в тревата, мисли и образи изплуват.
Образи на нещо красиво и нежно,
нежно като тревата, красиво като цветята.
Мисли за едно хубаво създание, произведение на красотата. ...
Тя нямаше да бъде тъй сама,
ако не беше плакала в мъглата,
говорейки за вечните неща
с дървото, дето птиците очаква,
и вместо с дъжд лицето да суши ...
Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая. ...
Аз за небесни простори мечтая,
за дъхав аромат на море,
аз цяла искам на живот да ухая,
да се давя и чезна в червено от залез небе.
Аз искам, когато денят си отива, ...