Векът на Америка
Пространство необятно на нашите надежди!
Океан безкраен от погубени съдби...
Върлува виелица в помръзнали души.
Часовник стенен с тежък звън последни дни брои. ...
Вълни обливат покоя ми нощем
от рисува ни стари платна.
Разпознала се в птичето все още
сламен дом на дървото си гнездя.
Бури разкъсват ме изнемощяла. ...
Обръщам се назад и виждам как боли,
поглеждам пак напред и осъзнавам колко съм по-силна от преди.
За миг затварям аз очи,
усмивка се образува по моите устни.
Тръгвам целеустремена, ...
Доверих се на дъжда, за да отмие моите спомени.
Доверих се на слънцето, за да стопи моето съзнание.
Само Луната ми е приятел, която да ме води,
тъй като аз се нося из сенки, без да знае никой...
Аз съм тайна, аз съм загадка. ...
Видях се в бадемовите ти зеници да надничам,
мекО ме попиха в себе си, като парченце време,
усетих се в теБ и как в твоите линии се пресичам,
впрегнах силите сИ, за да се достигна в безнервие.
Съразмерна, но неизмерима е остатъЧната обич, ...
Запълни света ми със нощни прегръдки...
Защо ме научи така?!?
Без твоите думи, след твоите стъпки
отвита е мойта душа!
Завивка ми беше от смачкани клетви... ...
Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...
Влез в тоз канал на Любовта,
стани симфония безкрайна,
свири на струните на своята Душа,
стани ти таз спирала -
върти се вихрен танц на нощни пеперуди ...
Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета, ...
От всички белези, които са оставили
жените, много преди мен,
един-единствен само се повтаря -
онзи, със гравирано: "ранен".
Недей да помниш само този белег! ...
Аз съм цвете в ръцете на дете,
неспособно да запази мойта красота.
Аз съм цвете в ръцете на човек,
неспособен да обикне тази суета.
Ти си слънце в очите на дете, ...
И додето припалвам с очи (дявол същ)
слънчев лъч и под облачна дреб,
науми си веднъж, че през нива от ръж
аз вървя в този час срещу теб.
И наметнат случайно с възтънка мъгла, ...
Искаш ли да чуеш
нова клюка за мен?
Пикантната подправка на деня е моя плът.
Харесваш ли вкуса ù между зъбите си,
моето страдание ще замени ли твоето нещастие...? ...
Лека нощ, Слънчо, лека нощ...
Аз знам, че няма да ме сънуваш.
Легни си удобно и спи като в кош,
не искам за мен да тъгуваш.
Пораснах, Слънчо, голяма съм вече, ...
Знаеш ли колко си жалка, или не, по-скоро наивна си!
Повярва и ти, и попадна в капана жесток.
Обикнал веднъж, но отблъснат е,
сега е решил да мачка подред!
За него отряза косата си, но знаеш ли, ...
СВЕТЛИНАТА - МОЕ ЩАСТИЕ
Не се предадох на съблазни и сплетни.
Не приех приятелство на подигравки.
Не се предадох на лъжи - отчаяни.
Не оставих любовта ми... да крещи. ...
На любовта си аз не мога да ù кажа: - Спри!
Недей обича повече за днес!
На любовта не мога да ù кажа: - Стой, недей люби,
за утре остави, заспивай днес!
Тя блика като жива, изворна вода, ...
Годините отлитат като птици.
Годините текат като река.
Грее мъдрост в твоите зеници,
но в тях блещука мъничко тъга.
Сега си като щедра нива. ...
З А Щ О Н Е М О Г А
Защо не мога още аз да те открия?
Не чуваш ли ти мойте тихи вопли?
Лице разплакано връз твойта гръд да скрия
и мъжка ласка с нежност да ме стопли? ...
Нощта запя, когато се събудих
и вперих поглед в новото небе.
И сенките, и себе си учудих
с това, че самотата ме прие.
Прегърнах с радост аз нощта безкрайна - ...
Ако раят не е крайна спирка, а само междинна пътека,
осеяна с нежни рози и благоуханна тръстика,
водеща право към дебрите на ада,
би ли поел по нея ти?
Би ли си спомнял за златните поля на есенната ръж, ...
Ако не разбираш моето мълчание,
ти няма да разбереш моето слово.
Ако ти не разбираш моята болка,
ти няма да разбереш моите сълзи.
Ако не разбираш усмивката ми, ...