Дъждът заплюва лилиите, белите им устни,
впрегнати в двуколки, плюе и гребе вода
от попови лъжички, ръси я надменно
над малки риби с каменни уста,
над пейките край езерото. Той наблюдава, ...
Трепти свещта на масата поставена,
върти се пламъчето в пирует,
навън луната вече е изгряла -
облякла си е сребърен корсет.
Във всяка нощ, красива като тази, ...
Не, тази пролет не е като другите -
ръцете ми изстинаха от чакане,
нозете ми отекоха по калдъръмите
на празнотата... и в очакване.
Кипарисът пред мойта порта залиня, ...
Търся машината на времето,
защото искам да се върна.
Да премахна от плещите си бремето
и в щастлив човек да се превърна.
Не искам в бъдещето да поглеждам - ...
Под - прогнил, във бабешко кафяво.
Стени - във диярична охра, щамповани с цветя.
Лампа с шнур - дом на група насекоми.
Завеси - изтъкани от цигарен дим.
Легло с пружина - хлътнала и скърца, ...
Надникнах в теб, а там бе полунощно.
Звезди огряваха пътеките на призрачни луни.
И във мъгли надеждата ми боса се залута,
в невидимите, сънени реки.
Смълчани трепети отчаяно те търсят в полумрака. ...
Беше любов до скоро това,
сега какво е, не зная?!
Не стигаха въздух, пространства, слова,
а сега е празна нашата стая!
Чувства безкрайни, прегръдки силни до болка, ...
Три тичинки, прашец и няколко листенца,
природата така е сътворила.
Цвят, поклащан от ветреца плахо,
в полето – потопен е в цветната магия.
Капчици роса попиват в него, ...
Часовникът тиктака монотонно.
Стрелките пак танцуват своя танц.
Върху една съм сбърчила челото си -
секундичката в твоя час.
Ухая ли на звездните букети ...
"Да се завърнеш в бащината къща..."
Какъв ти дом! Панелни недомислици,
които вездесъщо ни превръщат
в безскрупулни, брутални, алчни хищници,
залостили зад тежките врати ...
Познато движение, познат аромат.
Кой си? Нямам нужда от отговор. Зная.
Ти си онзи мой стар непознат.
Ти си ангелът, изгонен от Рая.
Ти си гримаса от пронизваща болка. ...
Залез, заря от пурпурни цветове,
гали окото кавказкото слънце.
Звезди, светлина от чудни светове,
аз съм в купчината жито зрънце.
Буря, ръка с незнайна сила могъща, ...
Търся те, в забързаното утро на града,
в потоците от блъскащи се хора,
глави привели, носещи със себе си
фалш и суета,
не чуващи на пеещите птици хора. ...
Раздавам късчета обич по пътя си -
искрици жарава от родния дом,
парещи огнени знаци,
за да не забравя корените си.
Събирам късчета радост по пътя си - ...
Валяло е. До пояс наваляло.
И въздухът искри от белота.
И някакво тържествено начало
пилее дъх пред моята врата.
Със птичи стъпки тръгва пак към теб ...
От мене всяка фибра притежаваш.
Не камъче и не парченце същност,
искрица ласка и коричка завист...
И не петак, не стигащ за насъщния.
За теб е всичко. Цялата вселена ...
Добрите момчета не правят така.
Само когато е нужно убиват...
Не оставят къвящата тежко сърна
да лежи във горчивата хорска коприва,
те намират бистър поток, ...
Най-хубавия стих ще ти напиша,
в който всеки вятър ще поглежда.
На твоята усмивка ще прилича,
ще има моя ритъм за надежда.
Въпреки че дните ми са къси, ...