aap
965 резултата
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
  350 
Земята днес напукана е от живота.
От изсъхналите майчини сълзи.
От изгубените, надежди сиви...
Че животът ще се промени!
Учете се, животът казваше на всеки. ...
  352 
Умора тегне във очите...
Кошмари вплитат се в съня!
Човекът потен се събужда...
И пита се къде е любовта?
Мрак навсякъде таи се... ...
  318 
Аз вярвам в любовта...
Макар и сляпа, сляпа но успява
тя да ме въздигне, охули,
даже нарани... Но може
с мен сълзи да рони. ...
  459 
След скандала бурен
в миг един – огромна тишина.
След нея – въздишка тъжна...
Целувка плаха по устните
сега се спуска романтична. ...
  336 
Отчаяни до болка,
но въпреки това с надеждата
подписваме се пак...
Мир във който свободата
сме продали... И свойте мечти, ...
  356 
Уморени очи, уморени от гледане...
Уморени да чакат... Усмивки забравени.
Потайни, отчаяни с надежда оставени!
От минало, свършено изоставени.
Но дали е така !? Дали ще ми трябва? ...
  280 
Пощурели мухи, в хаос летят...
Като, камикадзе пилоти,
препускат стремглаво!
И търсят какво?
Като пилоти без писта, ...
  353 
Написах аз едно писмо...
До себеси го адресирах.
И казах си, дано е за добро!
Дано го превъзмогна и успея!?
Пак да се усмихна на света. ...
  444 
Миг, минута, съчувствие и болка!
От нищото изплува самота.
От надеждата, че хубавото чака!?
Потъваш в мътната вода.
Миг, минута, часове... ...
  269 
Самотен той на масата седеше,
и тъжно гледаше навън...
А мислите му тъй далече
отлетели, като в сън.
Сигурно за нея той си мисли! ...
  329 
На мечтата!?...
Мечтата е,
да сбъдва мечти.
Да накара копнежа в тишина
да угасне. ...
  365 
Усмихвам се на своите неволи!
Усмихвам се на своята тъга.
На своите мисли бели,
на тъгите по света.
За вярата, за любовта, ...
  456 
До вчера чаках славеят да пее!?
За мен, за теб, за всички...
Но днес разбрах,
че той си е заминал...
Къде ли? ...
  267 
Моля те, кажи!?
Защо не се усмихваш вече?
Защо прекриваш свойте очи?
Защо сълзите криеш си самичък?
Дали защото сърцето те боли? ...
  330 
Плачи, сърце, а който иска
нека ти се смее...
И нека в смях да се облива.
Но за любовта в сърцето си
да моли...За всичко е за нея. ...
  360 
В олющената нощ студена...
Във тъмното, във мрака чер!?
Едни очи самотни плачат.
Гасят пожара в мен.
  330 
Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...
  327 
За любовта, истинската, нежната...
За която сърцето тръпнещо ридае.
За мига във който, щом почувстваш я
започваш да мечтаеш.
За нея, страстната и дива... ...
  294 
Вечер в тъмнината...
В откровението на нощта.
Задавам си въпроса...
Дали съм защитил, запазил
любовта!? ...
  279 
Уморих се от безсънни нощи.
Уморих се от мой си войни.
Уморих се да си защитавам
сам мечтите...
Уморих се от всичките лъжи. ...
  356 
Сълзите си изпратих до звездите...
Изпратих ги на дълъг път.
Изпратих ги и пробвам със усмивка
да пострешна утрото си пак.
Да върна съм решил живеца, ...
  511  10 
Във нощите прогонили съня ми!
В тъмата на заблудената душа...
Лежах вперил поглед в тъмнината,
и търсех собствена вина!?
Не бе една,дори и две не бяха... ...
  340 
Сърце и мозък,
две неща различни...
Различни но работещи в едно.
Определят твойте случки безразлични!
Без да питат за какво... ...
  335 
На простира сълзите си прострях!
И исках вятърът да ги отдуха.
Да изсъхнат и да спрат,
от мен и от душата ми да бликат.
Мъката от мен да изсушат... ...
  345 
В живота се учиш...
На сухо да плуваш!
В живота се учиш,
да вземаш, да даваш...
В живота се учиш, ...
  556 
Когато любовта очите си затвори...
Когато тръгне си от теб!?
Душата празна стене в тебе,
и болката се гърчи в гаден силует.
Потъваш, гниеш в живата си смърт ...
  452  11 
Умора тегне във очите.
Сърцето тръпне от тъга...
Душата пита те, защото страда...
Дали живота е игра!?
Така е, игра е... ...
  413 
За среброто в косите...
За сълзите в очите!
За тревогите душевни,
за всичките неща...!?
За любовта гореща ...
  628 
Живот дарявах...
Любов раздавах!
Виних се сам, и си прощавах.
Сълзи проливах!
От злоба смях се. ...
  452 
Тъжно ми е, тягостно,
че чак дори боли ..
Въпросите във мен напират!
Жесток ли съм?
Или... Звяра в мен напира!? ...
  310 
Силен съм, мъж съм!!!
Силен и волеви...
Но винаги крил съм!?
Чувствителност нежност
и страст. ...
  421 
От годините ли...
От живота!?... Не знам,
но съм станал ревльо
тъй голям.
Уж се радвам, а все плача. ...
  376 
За очите зачервени от сълзи.
За сърцето изтръпнало от болка.
За нощите безсънни,
с бутилка във ръка...
За вярата че съществува любовта. ...
  404 
По-лесно е проблема да подминеш...
По-лесно е да кимаш със глава.
После всичко да захвърлиш
и да живееш в лъжа.
Но трябва ли така да се живее? ...
  331 
Муха без крила е цвете
без мирис...
Макар създадена тя
да възхвалява фекалии.
Защото! ...
  357 
Казват времето лекува,
но всъщност сърцето
свиква със това!?
Да бъде лъгано, мамено
че съществува... Любовта... ...
  412  10 
Безумие, слугуване
на страсти пошли...
Отдаваш се без бой
на ревността!
Оставяш настрана душата ти ...
  336 
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...
  396 
Жалките мисли идват
от малките хора,
малките но не по ръст...
Жалките мисли идват от
пошлост, породена от мъст. ...
  349 
Предложения
: ??:??