aap
916 резултата
Къде са ни мечтите!?
Къде изчезнаха не знам...
Къде отиде гордостта ни?
И величието на един народ.
Къде е нашето обичам те? ...
  462 
Неусетно сменят се сезоните!
Годините летят към своя пад...
И ходът на времето забързано
напред те тика все на пред.
И виждаш как в косите сиви ...
  342 
Вживяваш се във свойта болка...
Винаги когато те боли!?
Питаш се дали вината си е твоя
или просто си я предизвикал ти?
Сега в безсънието с болка твое ...
  355 
Мразен си, защото си различен...
Нежелан си... Защото можеш
с глупостта да се пребориш ти.
Неразбран си... Защото те
не искат да те слушат, чуят. ...
  410  10 
Бяла като тъмнината
усмихната като смърта с косата...
Даряваща лъжовна страст!?
Това кошмарът е за нас...
Залъгват истинските хора! ...
  434  13 
Отново с болката заспиваш.
Отново с викове натрапваш доброта...
Отново с крясъка се молиш
да чуят твоята душа.
Копнееш, молиш се, ридаеш? ...
  372 
Дали светът е покварен!?
Или просто искаш да почувстваш -
тръпка отдавна забравена.
Омайна, нетактична но малко усетена...
Дали е нужно да знаеш ...
  369 
Заспиват мислите самотно...
Заспиват в унеса на дълъг ден.
От бремето на свършека реален...
До правото да си със мен!
Отчаяно се бориш да спечелиш? ...
  513  10 
За огъня в душата...
За болката в сърцето!?
За чувството човешко...
За времето копнеещо ?
За тази меланхолия ...
  357 
Въпреки всички човешки беди!
Земята продължава напук -
да се върти...
Където е текло, пак ще тече!
И когато боли те се питаш защо? ...
  428  10 
При мен любовта отдавна изчезна!?
Онази лудата, страстна и дива.
Сега при мен се сгушила тихата...,
която нашепва ми нежен покой.
И нея обичам, но тъгувам за дивата! ...
  343 
Да можех да върна времето днес!?
Бих се опитал да започна отново...
Живота по друг начин бих оцветил.
И много други неща бих направил.
Но такава възможност живота не дава. ...
  403 
За нежната вяра ...
За чистото чувство!?
За силната обич...
За сладка любов!
За живот измислен, ...
  1011 
Човек успява с много неща -
в живота да се пребори.
Да усети до болка силна -
и любов, и гняв!?
Да бъде въздигнат ...
  612 
От блясъка на своето его -
залъган от собствен екстаз...!?
Повярвал че може да литне
по-високо дори от Икар.
Вдигнал високо главата!? ...
  365 
И тази година дряна разцъфна.
Гората оголена с цвят украси!
И от днес в гората живеца човешки
с перото на птица усмивки лъжовни дари!
Дрянът дърво тъй жилаво здраво ...
  345 
Любов,
така красива дума!
Изпълнена с гореща страст.
Извираща от лава снежна...
Даряваща и хлад, копнеж...!? ...
  405 
Защо дъждът не спира да вали?
Защо така сълзи пролива?
Защото в мръсотия сме затънали нали!?
Защото няма управия...
Сега мълчим във памет на душите. ...
  331 
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
  576 
Делим се хората на групи...
На вери даже се делим.
Нали е Господ Бог на всички!?
Защо тогава си мъстим?
Болезнено е нека спрем войната... ...
  331 
Магията в живота никога не спира!
Тя кара всичко да цъфти.
Но също кара и човек да страда -
когато някой с думи и дела го нарани!
Живеем в време тъй размирно... ...
  378 
Днес пак ще споря
със себе си защото.
Не се разбирам с себе си дори...
Уж честен съм,
но истински ли съм не зная! ...
  406 
Защо човек стреми се към любов!?
Защо не знае ли че тя измъчва?
Че трови тез който нея превъзнасят.
Тогава да...Тогава !?
Защо така я тачат и зоват? Омразата любов е също... ...
  377 
Нощта постила
своят плащ невидим.
Обгръща и земя и свят.
Далечната вселена
близко беше... ...
  375 
Под всяко було на живота!
От всяко мъничко дете...
Под всяко камъче се крие
едно копнеещо сърце!
Сърце, което иска да обича. ...
  361 
След всяка сутрин
живота започва ни отново.
След всяка утрин,
Казваме, че вече ще сме други...
Но щом във огледалото се видим. ...
  326 
И пак се лутам в тъмнината...
Навън е светло но във мене не!?
Във мен се крие самотата.
Души и мъчи моето сърце.
Как искам със усмивка светла ...
  521 
Посивели коси в годините скрили
моята същност и моето аз!?
И с колко неволи се сблъсквах
и почвах наново. Но какво?
Май оцветявах във сиво ...
  414 
В отронената същност на човека!
В ерата от пантивека.
В смисъла да еволюираме!?
С времето да прогресираме.
Объркали сме този свят!? ...
  387 
Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...
  423 
От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...
  472 
Съмва се а утрото е тъмно!?
Въпроси във умът ти се въртят?
Къде си?...Дали във правилен
момент си тук...
Може би ти просто съществуваш!? ...
  435 
Веднъж простих,
и всичко се обърка...
И от този ден започнаха
за мен безкрайното простих.
С годините все по трудно става!? ...
  400 
Заспиват облаците натежали!?
От нощното небе долита хлад!?
Мъглата стеле своя плащ...,
и кара хората да бързат
към своя дом обичан и желан. ...
  319 
Ти каза днес
ръцете твой са студени!
Студени са ...
но пълни със любов.
За теб са те родени ...! ...
  373 
От чувства познати на сърцето!?
От калъпа на една любов...
Творях и писах болките споделях,
мислите на моя си живот.
Отчаяно се боря още , ...
  336 
По милост ,безмилостен...
По драгост, зловещ...
По обич наказан,
по мисъл човек!?
По чувства ,отчаян? ...
  377 
Грехът във мен живее!
В душата ми е вкоренен.
И там гори ,във мене тлее!?
Опитвам се със силата-
на разума да го премахна...! ...
  459 
Болно ми е страшно ми тежи!?
Че сме станали такива...
Врагове на себе си дори!?
И защо дори не знам?
Чак омръзна ми да бъда сам... ...
  464 
Ето аз дишам ,работя ,живея!
И стихове пиша тъй както умея!
С тез думи сърцето плени ми...
Накара ме той да мечтая за пролет!
Да бъда човек се научих от него... ...
  335 
Предложения
: ??:??