aap
973 резултата
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  339 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  653 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  300 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  403 
Началото то винаги е трудно...
Началото е болка и екстаз...
Но също то е старта,
старта към живот, любов.
Началото понякога е фарс, ...
  282 
За кумирите, за идолите,
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
  351 
Лесно се вина вменява,
лесно се душа вини...
Но душата твоя който я познава,
едва ли би опитал да ти я вмени.
Когато знаеш как да оцелееш. ...
  336 
На прозореца намерила смъртта си.
С крила разперени за миг да полети!
С поглед втренчен към взорите небесни,
с молитва любовта да я спаси...
Като бяла пеперуда, ...
  384 
Събудих се със болка стара.
Събудих се с тъга... И свитост
във душата ми ме кара,
да питам в тъмнината!?
Дали на мен се случват ...
  379 
Къде са тихите
спокойни нощи?
Къде са хубавите дни?
Къде отидоха надеждите?
Кога ,къде и кой ги скри!? ...
  326 
Когато те яде съмнението...
Когато измамата сърцето
ти гори!?
Когато питаш?Но настреща
виждаш, гледащи встрани ...
  304 
Живея, дишам, даже се
опитвам да творя!
Да пиша с думи да споделям...
Мъка и любов, дори и самота.
Защото в самота живея. ...
  384 
За греховете нашите
човешките,
за собствените наши
грехове...
Молим се с сърце открито, ...
  383 
Когато много те боли...
Когато много си отчаян,
когато няма път напред!?
То знай... Надеждата
във капчица сълза се крие. ...
  306 
Когато любовта потърсиш?
Когато нужна ти е тя...
Когато трудно я откриваш,
разбираш че ти липсва тя.
Тя сътворена е ...
  367 
Простих на себе си вината...
Макар наполовина,
но простих.
Простих си че търпял съм
самотата. ...
  477 
Дали в очите пълни със сълзи
се взира самотата?
Дали без грях виновна е била
душата?
Без грях дали светът ни ...
  331 
За сълзите в очите подпухнали!
За мечтите,
в спомени прашни потънали...
За приятелите, вечните,
верните... ...
  377 
Буза до буза,
юнак до юнака!?
Накъркани бяха те от обяд.
Всеки с бутилка в ръка,
речи държеше, за непознати ...
  651 
Питате ме кой съм аз?
Човек съм,точно като вас...
Облечен ,чист,избръснат.
И към законите на Мърфи
съм превързан. ...
  373 
Мрак навсякъде таи се...
И вън от мен,
и вътре в мене...Тишина!?
А скуката, тя скуката
превзета, ...
  429 
За Джак Даниелс,
за нашата ракия...
За наздравицата, и може би
за вкусното мезе!
А може би за виното пенливо, ...
  514 
Едри дъждовни капки
пулсират в зажаднялата
пръст.
Пулсират и носят във себе си,
омаята хладна на есенен дъжд. ...
  428 
За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който ...
  494 
Отвори широко вратата,
отвори и прозореца ти.
Позволи на времето тихо
до теб, па макар и за малко
да постои. ...
  430 
Къде ни е душата!?
Някъде се лута из света...
Изгубена за дълго време,
избягала е, избягала е тя.
Изгубила се е, сама сега е ...
  378 
Никой не избира,
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
  426 
В косите мои са се скрили
облаците сиви, диви!
И оттам ми шепнат тихо...
Как живота отлетя!?
И годините щастливи, ...
  365 
Бях добър и съгласявах се
за всичко.
Бях добър, но в миг един
събудих се от сън измислен.
И не от друг, от мене сътворен... ...
  440 
И нека другият греха прости...
На другия греха злощастен.
Тогаз от себе си той ще свали
бремето на своя блясък.
Не се сърдете, че и той греши. ...
  422 
Самотна лодка във морето
бурно.
Изгубила е път и без компас.
Дори звездите липсват
във небето, ...
  390 
Ако имах вълшебна пръчка,
бих променил света...
Бих го превърнал в розова
градина,
в рай пълен с цветя. ...
  397 
Когато от любов сълзи проливаш
Когато те са кървави уви...
Тогава някак си успяваш
по начин друг да чувстваш
ти света. ...
  426 
Удивих се, от себе си се удивих...
Защото плаках със сълзи горчиви,
защото истински сълзи пролях -
за нашите тегоби живи...
Удивих се, защото си простих? ...
  399 
И ето ме отново съм пред листа!?
И пак опитвам да творя.
За Траките аз искам днес да пиша,
за силата на техните дела.
Земята наша кръв поела... ...
  354 
Цветът на тъмното е все един,
мрачен, скрит, потаен...
Той ражда страховит режим,
но дава и отеха сива.
Когато в тъмна доба се събудиш, ...
  422 
Омръзна ми да пазя тишината!
Омръзна ми да бъда неразбран...
Омръзна ми да пазя аз крилата -
крилата на порива желан...
Омръзна ми от болки и прищевки, ...
  410 
Като пране на простира,
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите? ...
  393 
Тъжно е майка заплакала...
За своят род и родина.
Че всички в нея род
добили...
Но от рода си от майка си, ...
  434 
Не съм се променил.
Но в мене тишината
не дава ми покой.
Да бъда ли и аз човек,
незрим? ...
  380 
Предложения
: ??:??